Михаил Петров Арнаудов е български фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на Хайделбергския (1936) и Мюнстерския университет (1943).
Биография
Роден е на 17 октомври (5 октомври стар стил) 1878 година в Русе в семейството на Петър Сибинов Арнаудов, търговец на жито от Тетово, чиито корени са от тетовското село Вратница, и Друмка Михайлова Панова от Русе.Арнаудова, Искра. Михаил Арнаудов. Човекът и ученият. Литературна анкета и характеристика, София, 1977, с. 10 – 11. По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Майка му почива, когато е на осем години, и баща му се жени повторно. Завършва средното си образование в Русе.Арнаудова, Искра. Михаил Арнаудов. Човекът и ученият. Литературна анкета и характеристика, София, 1977, с. 12 – 15.
Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература, публикуван в русенското списание „Извор“ през 1895 година. Следва славянска филология във Висшето училище в София през периода 1895 – 1898 година. Като редовен студент публикува първите си научни статии: „Произход и родина на старобългарския език“ и „Българските народни приказки и тяхното потекло“.сп. „Училищен преглед“ 1898 г., год. III, кн. 7 и 8; и 1901 г., год. VI, кн. 11. По-късно специализира в Лайпцигския и Берлинския университет (1898 – 1900), а през 1900 – 1903 година е учител във Видин и София. През 1904 година защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага.
От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет, от 1914 година е извънреден професор, а от 1919 година – редовен професор, като от 1928 година оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921 – 1922 година е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 година за кратко е директор на Народния театър, а през 1935 – 1936 година е ректор на Софийския университет. От 1918 година е дописен, а от 1929 година – действителен член на Българската академия на науките, през 1940 – 1943 година ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 година е член на Българския археологически институт. Членува в масонската ложаМасоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г. „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт. Член е и на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г
От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от така наречения Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година). През февруари 1946 година 54 интелектуалци пишат писмо до регентите, министъра на правосъдието и Националния комитет на ОФ с молба той да бъде амнистиран, като се обосновават подробно с неговите научни, обществен и преподавателски приноси. Кръстьо Сарафов саморъчно добавя под текста: „Най-голямата ми радост по случай петдесетгодишния ми юбилей ще бъде амнистирането на професор Михаил Арнаудов“. Реабилитацията обаче става след почти 10 години – на 28 юни 1954 година. Съветският учен академик Николай Державин се застъпва за него и това се оказва от решаващо значение за помилването му.Съветски професор спасява акад. Михаил Арнаудов от ада в Белене За това събитие свидетелства и дългогодишната сътрудничка на Арнаудов, Елена Огнянова. След това комунистическият режим му разрешава и да публикува. С решение на Министерския съвет имуществото му е възстановено на 17 май 1960 година. През 1968 година е удостоен с орден „Народна република България“, I степен.
Умира на 18 февруари 1978 година в София.
Библиография
Акад. Арнаудов е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов, Тодор Влайков и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература – Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и други.
Източници Регионална библиотека „Л. Каравелов“ – Русе. Лицата на Русе – Михаил Арнаудов. Посетен на 9 август 2020. Духовното наследство на акад. Михаил Арнаудов, публикация на Регионална библиотека „Л. Каравелов“ – Русе от 16 юни 2020 г. От и за Михаил Арнаудов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Арнаудова, Искра. Михаил Арнаудов. Човекът и ученият. Литературна анкета и характеристика, София, 1977. Академик Михаил Арнаудов – Ученият и творецът. Сборник с научни изследвания. С.: Академично изд. Проф. М. Дринов, 2006. ISBN 978-954-322-117-2 Арнаудова, Искра. Един творчески живот. Михаил Арнаудов отблизо. София: Изток-Запад, 2013. Димитров, Е. Досието на Михаил Арнаудов. С.: Вулкан 4, 2007. ISBN 978-954-488-109-2 Димитров, Е. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София: Изток-Запад, 2014. ISBN 978-619-152-432-7
Родословие
Външни препратки
Статии на Михаил Арнаудов в сп. „Литературна мисъл“
Емил Ив. Димитров. Вожд и филолог (Михаил Арнаудов през 1944-1954 г.: документално изследване)
Бележки
Категория:Български литературни историци Категория:Български етнографи Категория:Български фолклористи от Македония Категория:Български учители Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ Категория:Български учени от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Възпитаници на Карловия университет Категория:Ректори на Софийския университет Категория:Преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Академици на БАН Категория:Министри на просветата на България Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Български масони Категория:Български ориенталисти Категория:Индолози Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд Категория:Осъдени от Народния съд Категория:По произход от Вратница Категория:Родени в Русе Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Погребани в Централните софийски гробища