Петте дни на Милано () е важно събитие, настъпило по време на революциите от 1848 г. и в началото на Първата италианската война за независимост. На 18 март избухва въстание в град Милано, а след пет дни улични боеве, при които управляващите града – фелдмаршал Йозеф Радецки и австрийските войски са прогонени.
Предистория През 1848 г. миланци започват антиавстрийска кампания с бойкот на хазартните игри и тютюневите изделия, които са държавни монополи, носещи повече от 5 милиона лири на година. Бойкотът ескалира в кървав уличен бой на 3 януари, когато австрийски войници са обиждани и замеряни с камъни от гневната тълпа. Войниците отвръщат с хладно оръжие, убивайки петима и ранявайки още 59 души. Радецки ограничава войските си в казармите в продължение на пет дни. Протестите се уталожват, но два месеца по-късно – на 18 март, когато до Милано достига вестта за въстанието във Виена и свалянето на Метерних, миланците отново излизат на улиците.Southport telegraph - Southport, W.T. i.e. Kenosha, Wis., March 24, 1848 / page 1
Развитие Почти едновременно с народното въстание от 1848 г. в Кралство Ломбардия-Венеция, на 18 март същата година Милано също въстава като проява на процеса на Рисорджименто, повлиял и на Карл Алберт Сардински. Австрийският гарнизон в Милано е добре оборудван и е под командването на опитен генерал – Йозеф Радецки, който въпреки своите 80 години е енергичен и твърд, и няма намерение да се поддаде на въстанието. Въпреки това целият град се бори по всички улици, издигат се барикади, стреля се от прозорци и покриви, а селското население е призовано да се присъедини. Народът е подкрепен от архиепископа и поне 100 свещеника се присъденияват към борбите срещу австрийците. На барикадите е издигнат бюстът на папа Пий IX.M. Clark, The Italian Risorgimento, Routledge 2013 p. 53 Създадено е временно правителство на Милано под председателството на италианския политик Габрио Касати, а също така и Военен съвет под ръководството на Карло Катанео. Бездомни и сираци служат за куриери във всички райони на града.
Радецки трудно устоява на обсадата, в която попада в центъра на града, но под заплахата да бъде атакуван от Пиемонтската армия той предпочита да се оттегли. В навечерието на петия ден на въстанието – 22 март австрийците се отправят на изток в посока Куадрилатеро – укрепеният четириъгълник на градовете Верона, Леняго, Мантуа и Пескиера дел Гарда, вземайки със себе си няколко заложници, арестувани в началото на метежа.
В памет на тези дни официалният вестник на Временното правителство се нарича 22 март. Паметник на въстанието от скулптора Джузепе Гранди е построен на мястото на днешната Порта Витория.
Източници
Библиография
Piero Pieri, Storia militare del Risorgimento – volume 1 & 2, Einaudi, Torino, 1962 (in Italian) Carlo Cattaneo, Dell'insurrezione di Milano nel 1848 e della successiva guerra, e-text Liber liber/Progetto Manuzio Antonio Scurati, Una storia romantica, romanzo Bompiani, 2007 Elena Fontanella, a cura di, Giovani ribelli del '48. Memorie del Risorgimento lombardo, Firenze, Fratelli Alinari, 2011. ISBN 978-88-95849-14-0. Testi di Aldo A. Mola, Giancarlo Lacchin, Roberto Lauro, Maurizio Griffo, Agostino Giovagnoli, Cecilia Dau Novelli, Romano Bracalini, Carlo Cattaneo, Gianni Oliva, Emanuele Bettini, Matteo Sanfilippo, Giuseppe Poletta, Franco Della Peruta, Fulvio Peirone, Gabriella Bonacchi, Anna Maria Isastia, Elena Fontanella, Andrea Vento, Vittorio Nichilo, Giorgio Cosmacini, Roberto Guerri, Lucia Romaniello, Giuseppe Garibaldi, Gian Paolo Caprettini, Gian Mario Benzing, Roberto Cassanelli.
Външни препратки Liceo Berchet di Milano Паметник „Чинкуе Джорнате ди Милано“
Категория:История на Милано Милано Милано Милано Милано Категория:1848 година в Европа