Начи (тежък крайцер, 1927)

Начи () е тежък крайцерПри влизането му в строй е класифициран като крайцер 1-ви клас (ито дзюнъйокан, по водоизместимост), от 1931 г. като клас A (ко-кю дзюнъйокан, с 8-дюймов главен калибър, т.е. тежък). на Императорските ВМС на Япония. Вторият заложен и първи влязъл в строй кораб от типа„Миоко“. Носи името „Начи“ в чест на планината в префектура Вакаяма.

Построен е в Куре в периода 1924 – 1928 г. Активно се използва в междувоенния период, през 1934 – 1935 и 1939 – 1940 г. преминава две големи модернизации.

Има активно участие в бойните действия на Тихоокеанския театър на военните действия през Втората световна война в първата половина на 1942 г., в състава на 5-та дивизия крайцери, участва в превземането на Филипините и Нидерландска Индия. В сражението в Яванско море, на 27 февруари 1942 г., е флагман на адмирал Такаги, потопява с торпеда холандския крайцер „Ява“. Участва и във Второто сражение в Яванско море от 1 март. От пролетта на 1942 г. е флагман на Пети флот, това си качество участва в Алеутската операция, провеждането на конвои до Ату и Киски, сраженията при Командорските острови и в залива Лейте. На 5 ноември 1944 г. „Начи“ е потопен в Манилския залив от палубната авиация на американските самолетоносачи „Лексингтън“ (USS Lexington (CV-16)) и „Тикондерога“ (USS Ticonderoga (CV-14)).

Строителство Поръчката за строителство на първата двойка 10 000–тонни крайцери, на стойност по 21,9 млн. йени, е дадена през пролетта на 1923 г. На 11 декември 1923 г. на крайцер №6 (втори в двойката) е присвоено названието „Начи“, в чест на планината в югоизтока на префектура Вакаяма. Това име се използва в ЯИФ за първи път, макар по-рано и да е в числото на запазените за наименуването на 8000-тонните кораби от програмата „8 – 8“.

На 26 ноември 1924 г. неговия корпус е заложен на стапел №3 на Морския арсенал в Куре. „Начи“ се строи по-бързо от главния „Миоко“. Неговото спускане на вода вече е насрочено за 15 октомври 1926 г., но поради падането, на 24 декември 1925 г., на два претоварени портални крана носовата част на корпуса на крайцера е сериозно повредена, което отлага слизането му от стапела с осем месеца.

На вода „Начи“ е спуснат на 15 юни 1927 г. в присъствието на принц Моримаса Нашимото и 35 000 зрителя. Прието е политическото решение максимално бързо да бъде въведен в строй, за да участва в планирания за 4 декември 1928 г. морски преглед, в чест на коронацията на император Хирохито. На ходовите изпитания, на 22 октомври 1928 г., при остров Угуруджима при водоизместимост 12 200 тона и мощност на машините 131 481 к.с. той развива 35,531 възела, което с малко надхвърля контрактните 35,5. На 20 ноември същата година „Начи“ е приет от флота, без да има, обаче, част от приборите за управление на огъня, катапулта и щитове на 120–мм оръдия.

История на службата Довоенна След влизането си в строй „Начи“ участва в морския парад в чест на коронацията на император Хирохито, на 4 декември 1928 г. След това той е върнат при строителя за докомплектуване, където се намира до април 1929 г. От момента на влизането си в строй крайцерът е приписан към ВМБ Куре.

На 28 – 29 май 1929 г. Хирохито, на борда на „Начи“, прави инспекционно пътуване по предприятията в градовете на региона Кансай. През ноември четирите кораба от типа „Миоко“ са зачислени в състава на 4-та дивизия крайцери на Втори флот (флагман – „Ашигара“, „Начи“ е четвъртият кораб в дивизията с една голяма и една малка марка на комините).

От 17 май до 19 юни 1930 г. „Начи“, заедно с останалите влизащи в съединението единици, извършва плаване в южните морета за проверка на работата на системите при тропически климат. През август е променена номерацията на корабите вътре в 4-та дивизия, крайцерът вече става в нея трети (три марки на комините). На 26 ноември всички те участват в морския преглед в Йокосука. В края на годината на крайцера първия комин е удължен с 2 м за намаляване на обгазяването на мостика, също на двата комина са поставени дъждезащитни калпаци. Също така през декември отново е смен реда на корабите в съединението – флагман става „Миоко“, „Начи“ получата втория номер (две марки на комините).

От 29 март до края на април 1931 г. 4-та дивизия заедно с „Фурутака“ и „Аоба“ действа в района на Циндао, през август и септември тя участва в учения. От ноември на крайцера започват работи по замяната на оръдията на главния калибър с новите тип 3 №2, преправяне на погребите и подемниците съобразно по-тежките боеприпаси, а също и подобряване на вентилацията. На 4 август 1932 г. в хода на ежегодните маневри на флота „Начи“ заедно с „Миоко“ участва в стрелбите с новите бронебойни снаряди тип 91 по кораба-цел „Хайкан №4“ (бивш минен заградител „Асо“, до 1905 г. – руския броненосен крайцер „Баян“), потопен след това с торпеда на подводници.

На 1 декември 1932 г. всичките 4 крайцера от типа „Миоко“ са извадени в резерва, тяхното място в 4-та дивизия заемат наскоро влезлите в строй 4 крайцера от типа „Такао“. На 20 май 1933 г. представителите на типа „Миоко“ са предадени в състава на 5-та дивизия (влизащите в нея по-рано крайцери от типовете „Фурутака“ и „Аоба“ преминават в 6-та дивизия). За периода на провеждане на Специалните големи маневри те са извадени от резерва (марки по комините не са нанасяни), за участието в тях те излизат в морето на 16 август, извършват поход в района на южните морета, на 21-ви се връщат в Токийския залив и 25-ти участват в морския парад в Йокохама. На 11 декември, в навечерието на започването на първата му голяма модернизации той, заедно с „Миоко“ е придаден към военноморския район на Куре, а от 1 февруари 1934 г. – на военноморския район Сасебо. От 15 ноември на същата година крайцерът е приписан към ВМБ Сасебо (вместо ВМБ Куре), нататък, до изключването му от списъците на флота домашната ВМБ не се променя.

Първия етап от работите по „Начи“ е изпълнен от февруари до юни 1935 г., в хода му са демонтирани старите зенитни оръдия, неподвижните торпедни апарати и катапултът с хангара за самолетите (вместо тях са поставени нови: съответно 4×2 127–мм/40 тип 89, 2×4 ТА тип 92 модел 1, 2×тип №2 модел 3), първото ниво на надстройката е удължено до 4–та кула на ГК (образувайки нова палуба – зенитната), старите противоторпедни були са заменени с по-големи, вместо ненадеждните електродвигатели за крайцерски ход са поставени индукционни турбини, на средната палуба са направени допълнителни помещения за нарасналия екипаж. След края на ремонта и до 10 юли крайцерът изпълнява ролята на учебен артилерийски кораб. След това, от средата на юли и до 2 октомври, участва в ежегодните маневри, преминавайки, на 26 септември, заедно с другите единици на Четвърти флот през центъра на тайфун. През октомври „Начи“ заедно с останалите еднотипни кораби преминава втори етап на модернизационни работи, получавайки нови прожектора и две четирицевни 13,2–мм картечници, също тогава са преместени СУАЗО тип 91 и картечниците тип „Люис“. Третия етап е проведен на същото място в периода януари – март 1936 г. според резултатите от разследванията на инцидентът с Четвърти флот и взрива в кулата на крайцера „Ашигара“: слабите места на корпуса са усилени с 25–мм плочи, подобрена е системата за продувка на стволовете на оръдията на ГК след изстрел. На 1 април „Начи“ се връща в състава на 5-та дивизия заедно с „Миоко“ и „Хагуро“ (под втори номер, две бели марки на предния комин, флагман – „Миоко“). От 4 април 5-та дивизия провежда учения в пролива Терашима, на 13 април се насочва в Жълто море, където в района на Циндао провежда стрелби съвместно със 7-ма дивизия, и на 22-ри се връща в Сасебо. Накрая, от 25 май до 29 юни „Начи“ заедно с „Миоко“ и „Хагуро“ преминава в Сасебо четвъртия етап работи, при който поставят по-мощен двигател на товарната стрела на гротмачтата, а нейните опори са усилени. През август – септември крайцера участва в ежегодните маневри на флота, правейки поход в района на Тайван.

В периода 27 март – 6 април 1937 г. „Начи“ заедно с „Миоко“ и „Хагуро“ има кратък поход в района на Циндао и обратно. След началото на Втората японо–китайска война всички четири крайцера от типа „Миоко“, „Мая“ и 2–ра ескадра разрушители участват в прехвърлянето в Шанхай на 3–та пехотна дивизия на ЯИА в периода 20 – 23 август. Самият „Начи“ при това, на 20 – 21 август, превозва щабовете на 3-та пехотна дивизия и влизащия в нейния състав 6-ти пехотен полк от Ацута до островите Маан. През септември и ноември заедно с „Хагуро“ той прави няколко още няколко похода към бреговете на Северен Китай и след това, на 1 декември, е изваден в резерва.

Втората голяма модернизация крайцера преминава в периода от януари 1939 до март 1940 г. в Сасебо. Тя се състои в поставянето на втора двойка торпедни апарати, четири сдвоени зенитни автомата тип 96 и две сдвоени картечници тип 93 (четирицевните са свалени), катапултът е заменен с нов тип №2 модел 5, булите са заменени с подобрени, приборите за управление на огъня са поставени като на „Ашигара“. Също е оборудван централен пост за свръзка, шифровъчна стая и централизиран пост за управление на наводняването и пресушаване на отсеците.

На 1 май 1940 г. „Начи“ заедно с „Хагуро“ се връща в състава на 5-та дивизия (флагман, една бяла марка на задния комин). В периода 17 февруари – 12 март 1941 г. „Начи“ заедно с „Хагуро“ има поход от Сасэбо към бреговете на Южен Китай и обратно. След докуване на 13 – 20 март, той в периода 29 март – 8 април плава до островите Палау, а на 12 – 26 се връща назад. На 10 април е изменена номерацията на корабите в 5-та дивизия: флагман става завърналия се от модернизация „Миоко“, „Начи“ получава третия номер (три марки на задния комин). През май на крайцера поставят размагнитваща набмотка на корпуса и поста за управление на торпедния огън на фокмачтата – като на преминалия втората модернизация последен „Миоко“. Маркировката от комините е премахната.

Лятото на 1941 „Начи“ провежда занимавайки се с бойна подготовка при японските брегове, в началото на септември преминава докуване в Сасебо. На 23 ноември крайцерът отплава от Куре с пълни запаси боекомплект, гориво и припаси, и спирайки по пътя в Сасебо и Мако, на 6 декември пристига на островите Палау.

По време на Втората световна война След началото на войната „Начи“ заедно с „Миоко“ и „Хагуро“ участва в операция „M“ (превземането на южната част на Филипините). На 11 декември той прикрива десанта в Легаспи, на 19 – 20 – при Давао, 24 – на остров Холо. На 4 януари 1942 г. поради повреди при бомбардировка на флагманския кораб на 5-та дивизия „Миоко“ (на стоящия на 500 м от него „Начи“ от осколките на същата бомба на B-17 е разбит прожектор и е ранен командирът на артилерийската БЧ) нейният командващ адмирал Такео Такаги пренася своя флаг на „Начи“.

На 9 януари крайцерът заедно с „Хагуро“ отплава от Давао за участие в операция „H“ (превземането на Сулавеси), в хода ѝ първоначално съпровождайки транспортите, а след това прикрива стоварването на войските на 11-ти при Манадо и Кема, 24-ти при Кендари. На 26-ти е атакуван от американската подводница „Сейлфиш“, която пуска по него четири торпеда Mk 14. Макар нейният командир, капитан 3-ти ранг Воуг, да твърди, че е чува взривове и звук от спирането на винтове, „Начи“ и „Хагуро“ нямат никакви повреди.

На 30 януари крайцерът прикрива десанта на Амбон, а на 9 февруари – в Макасар. Престоявайки от 10 по 17 февруари в залива Старинг, на 20-ти той поддържа превземането на Дили и Купанг на Тимор.