Битката за Атлантика е най-дългата военна кампанияBlair, Clay, Jr. (1996a). Hitler's U-Boat War: The Hunters 1939 – 1942. I. Cassell. ISBN 978-0-304-35260-9.Woodman, Richard (2004). The Real Cruel Sea: The Merchant Navy in the Battle of the Atlantic, 1939 – 1943. London. ISBN 978-0-7195-6403-1. през Втората световна война, продължила от 1939 г. до капитулацията на Нацистка Германия през 1945 г. В сърцето на конфликта е съюзническата морска блокада на Германия, обявена в деня след обявяването на война, и последвалата германска контраблокада. Върхът на конфликта е от средата на 1940 г. до края на 1943 г. В битката за Атлантика се съревновават немските подводни лодки (U-boot) и други военни кораби на Кригсмарине (немските ВМС) и самолети на Луфтвафе (немските ВВС) срещу ВМС на Канада, ВМС на Великобритания, ВМС на САЩ и търговските съдове на съюзниците. Конвоите, идващи основно от Северна Америка и преимуществено пътуващи към Великобритания и СССР, са защитавани през повечето време от британските и канадските ВМС и ВВС. Тези войски са подкрепяни от кораби и самолети на САЩ от 13 септември 1941 г.Carney, Robert B., Admiral, USN. „Comment and Discussion“ United States Naval Institute Proceedings януари 1976, с. 74. Германските сили са подкрепяни от подводниците на Реджа Марина (италианските ВМС), след като техният съюзник от Оста, Кралство Италия, влиза във войната на 10 юни 1940 г.
Бидейки островна държава, Великобритания е силно зависима от доставките на стоки. Великобритания се нуждае от над един милион тона вносен материал на седмица, за да може да оцелява и да се сражава. В същността си битката за Атлантика е борба на Съюзниците да снабдяват Великобритания и опит на Оста да спре потока на търговски доставки, които помагат на Великобритания да продължава да се сражава. От 1942 г. Оста се опитва да предотврати натрупването на съюзнически запаси и екипировка на Британските острови за подготовката на нахлуването в окупирана Европа. Победата над германските подводници е предпоставка за изтласкването на Оста. Изходът на битката е стратегическа победа за Съюзниците – германската блокада се проваля, но на голяма цена: 3500 търговски кораба и 175 военни кораба са потопени в замяна на 783 немски подводници.
Терминът „Битка за Атлантика“ е въведен от Уинстън Чърчил през февруари 1941 г.Keegan, John, „Churchill Strategy“, Churchill. Edited by William Roger Louis. Oxford University Press, 1996. с. 341. Наричана е „най-дългата, най-мащабната и най-сложната“ морска битка в историята.David Syrett, The defeat of the German U-boats: The Battle of the Atlantic (1994). Кампанията започва веднага, след началото на войната в Европа, по време на така наречената Странна война и продължава шест години, до капитулацията на Германия през май 1945 г. Включва хиляди кораби и над 100 конвойни сражения и около 1000 еднокорабни срещи на територия, покриваща милиони квадратни километри океан. Ситуацията се променя постоянно, като ту едната, ту другата страна взема превес, докато участващи държави се предават, включват или дори променят страни в хода на войната и с разработването на нови военни тактики, контрамерки и екипировка от двете страни в конфликта. Постепенно Съюзниците вземат превес, преодолявайки немските нашественици на повърхността към края на 1942 г. и побеждавайки немските подводници към средата на 1943 г., въпреки че загубите от немските U-boot продължават до края на войната.
Фон След използването на неограничена подводна война от страна на Германия през Първата световна война, държавите се опитват да ограничат, а даже и да премахнат подводниците. Усилията са напразни. Вместо това Лондонският военноморски договор изисква подводниците да се придържат към „крайцерски закони“, които изискват да се изравнят с повърхността, да претърсват и да поставят корабните екипажи в „място на сигурност“ (за което спасителните лодки не се квалифицират, освен под определени условия)Holwitt, Joel I. (2005). Execute Against Japan (Ph.D. thesis). Ohio State University. с. 5 – 6., преди да ги потопят, освен ако въпросният кораб показва „постоянен отказ да спре или активна съпротива за посещение или претърсване“. Тези регулации не забраняват въоръжаването на търговските съдове, но по този начин те де факто стават спомагателни военноморски съдове, което им премахва защитата на крайцерските закони.Dönitz, Karl. Memoirs: Ten Years and Twenty Days; von der Poorten, Edward P. The German Navy in World War II (T. Y. Crowell, 1969); Milner, Marc. North Atlantic run: the Royal Canadian Navy and the battle for the convoys (Vanwell Publishing, 2006) Това прави забраните върху подводниците съмнителни.
Ранни сражения (септември 1939 г. – май 1940 г.) През 1939 г. Кригсмарине няма силата, за да се противопостави на комбинираните сили на британските и френските ВМС. Вместо това немската военноморска стратегия разчита на рейдери за унищожаване на доставките, капитални кораби, спомагателни крайцери, подводници и самолети. Много от немските военни кораби вече са на плаване, когато е обявена войната, включително повечето от наличните U-boot и тежките крайцери тип „Дойчланд“ (Panzerschiffe) „Дойчланд“ и „Адмирал граф Шпее“, които са в Атлантика от август. Тези кораби незабавно атакуват британските и френските кораби с доставки. Немската подводница U-30 потапя лайнера Атения часове след обявяването на война, в разрез с нейните заповеди да не потопява пътнически кораби. Флотът от U-boot, който тепърва ще доминира в по-голямата част от битката за Атлантика, е малък в началото на войната. Много от 57-те налични подводни лодки са малки и с малък обсег (подводни лодки тип II), полезни основно за полагане на мини и операции в бреговите води на Великобритания. Голяма част от ранните немските противокорабни действия включват полагане на мини от разрушители, самолети и подводници около британските пристанища.
С избухването на войната, британците и французите веднага започват блокада на Германия, въпреки че това има ограничен първоначален ефект върху немската промишленост. Британските ВМС бързо въвеждат конвойна система за защита на търговията, която постепенно се разпростира от Британските острови, накрая достигайки чак до Панама, Бомбай и Сингапур. Конвоите позволяват на британските ВМС да концентрират придружителите си близо до мястото, където със сигурност има немски подводници – конвоите. Всеки конвой е съставен от между 30 и 70 основно невъоръжени търговски кораба.
Някои британски военноморски служители, в частност Първият лорд на адмиралтейството, Уинстън Чърчил, търсят по-офанзивна стратегия. Британските ВМС образуват противоподводни групи, базирани на самолетоносачите, които да патрулират морските търговски пътища в Западните подходи и да търсят немски U-boot. Тази стратегия се оказва силно неподходяща, тъй като немските подводни лодки, с малкия си силует, винаги могат да забележат корабите на повърхността и да се потопят дълго преди да бъдат забелязани. Самолетоносачите също не са от особена полза – въпреки че могат да забелязват подводници на повърхността, на този етап на войната те нямат адекватни оръжия, с които да ги атакуват, и всяка намерена подводница от самолет изчезва много преди да пристигнат военните кораби. Стратегията с групи за търсене се оказва бедствие за броени дни. На 14 септември 1939 г. най-съвременният самолетоносач на Великобритания, HMS „Арк Роял“, едвам се отървава да бъде потопен, когато три торпеда от U-39 се взривяват преждевременно. U-39 е принудена да се изкачи на повърхността и да бъде потопена от придружаващите разрушители, ставайки първата загуба на U-boot във войната. Британците не научават урока от тази среща – друг самолетоносач, HMS „Кърейджъс“, е потопен три дни по-късно от U-29.
Ескортиращите разрушители, търсещи подводни лодки, продължават да бъдат видна, но погрешна техника на британската противоподводна стратегия за първата година от войната. Немските подводници почти винаги се оказват неуловими, а конвоите, лишени от прикритие, са поставени пред дори по-голям риск.
Немският успех в потапянето на „Courageous“ е надминат месец по-късно, когато Гюнтер Прин в U-47 пробива британската база при Скапа Флоу и потапя стария линеен кораб „Роял Оук“ на котва, ставайки веднага герой в Германия.
В южните части на Атлантика британските сили са разпръснати, поради круиза на „Адмирал граф Шпее“, който потапя девет търговски кораба от 50 000 регистрови тона в Южния Атлантик и Индийския океан по време на първите три месеца на войната. Британците и французите образуват серия от търсещи групи, включващи три линейни крайцера, три самолетоносача и 15 крайцера, които да търсят рейдера и нейния систършип „Дойчланд“, който оперира в Северния Атлантик. Тези търсещи групи нямат успех, докато „Адмирал граф Шпее“ не е хванат в битката при Ла Плата между Аржентина и Уругвай от по-малка британска група. След претъпяване на повреди в последвалата битка, той се подслонява в неутрално Монтевидео и се самопотопява на 17 декември 1939 г.
След този първоначален изблик на активност Атлантическата кампания утихва. Адмирал Карл Дьониц, командир на U-boot флота, планира максимални подводни усилия за първия месец на войната, като почти всички налични подводни лодки вече патрулират през септември. Такова ниво на разгръщане не може да бъде продължително – подводниците трябва да се връщат до пристанищата, за да заредят с гориво, амуниции, храна и за ремонт. Суровата зима от 1939 – 40 г., която кара много балтийски пристанища да замръзнат, сериозно възпрепятства немската офанзива, като хваща в леден капан няколко нови подводни лодки. Плановете на Хитлер да нахлуе в Норвегия и Дания през пролетта на 1940 г. водят до изтегляне на корабите на флота и повечето океански U-boot за действията в Операция Везерюбунг.
Отворилият се Норвежки фронт разкрива сериозни недостатъци в магнетичния пистолет (изстрелващ механизъм) на основното оръжие на U-boot лодките, торпедото. Въпреки че тесните фиорди оставят малко място за маневри на подводните лодки, концентрацията на британски военни кораби и кораби за доставки предоставят множество възможности за нападения от страна на подводниците. За пореден път капитаните на U-boot преследват британски цели и стрелят, само за да видят как корабите отплават невредими, докато торпеда се взривяват преждевременно (поради магнетичния пистолет) или удрят целта, без да се взривят.Blair, Clay, Jr. Silent Victory (Bantam, 1976), с. 71. Нито един британски кораб не е потопен от U-boot в повече от 20 нападения. Докато новините се разпространяват сред подводния флот, те започват да подкопават морала. Директорът, отговорен за разработката на торпедата продължава да твърди, че причината е в екипажите. В началото на 1941 г. проблемите са установени – разлики в земното магнитно поле при големи височини и бавен теч на въздух под налягане от подводницата към механизма за регулиране на дълбочината на торпедото. Тези проблеми са отстранени към март 1941 г. и правят торпедото наистина застрашително оръжие.
Подводна война