Тодор Николов Шишков е български възрожденски учител и просветен деец.
Биография Роден е на 27 май 1833 г. в Търново. През 1840-те години прави един от преписите на „История славянобългарска“. Сътрудничи на периодичните издания „Цариградски вестник“, „Български книжици“, „България“, „Дунавски лебед“, „Време“, „Македония“, „Право“,Тодор Шишков, в. „Трета възраст“ списание „Читалище“Информация за сп. „Читалище“ към препечатка от статията „11 май – празника на Кирил и Методий“, Сайт на Столична библиотека и седмичника „Българска пчела“Проданов, Юрий, Българският възрожденски периодичен печат (Характеристики на националната журналистика и културния феномен Браила), Шумен, 2012 г..
По негова инициатива през 1850 година в Стара Загора се отваря първото читалище, което към 1877 година вече разполага с 15 хил. книги и 500 членове и с капитал от 12 хил. гроша.Хроника на възраждане, в-к „Стара Загора“ брой 35, 1991 г., zarata.org
През 1855 година излиза в негов превод от френски „Малка енциклопедия или първоначални познания за деца“, отпечатана в Цариград в три поредни издания.Георгиев, Лъчезар. Книгоиздаването в България (1806 – 1944), София, Ан-Ди, 2016, стр. 17 През 1860 г. превежда от гръцки и издава „Първа храна за човешкия ум, школска и домашна книга за децата“.
Заминава за Франция през 1861 година и през 1865 г. завършва „Колеж дьо Франс“ в Сорбоната в Париж, издържан от д-р Петър Берон. По време на следването си слуша лекции при известните публицисти Емил дьо Жирарден и Едуар Рьоне дьо Лабуле, юрист и политик. От 1871 до 1873 г. е назначен в Цариград, а после – в Сливен, след което отново учителства в Търново.
Директор на Варненската държавна мъжка гимназия “Фердинанд I” (1880).
Умира на 15 юни 1896 г. в гр. Варна.
Творчество
Автор е на множество учебници: 1869 – „Наръчен учебник на начална математика в три курса; аритметика, алгебра и геометрия за народните ни училища“ (Търново) 1872 – „Начална българска граматика“ (Търново) 1873 – „Елементарна словесност. Теория на словесността“ с приложение „Кратък исторически обзор на българската литература“ (Цариград) 1873 – „История на българския народ“ (Търново)
Превежда и издава художествени книги, сред които: „Велизарий“ (историческа драма) – Х. Траудцен „Странствованията на Телемаха“ – Фенелон „Малък Робинзон“ „Чичо Томовата колиба“.
Автор е на комедията „Не-ще-може! (или Глезен Мирчо)“, издадена през 1873 г. в Цариград.
Източници
Категория:Български учители Категория:Български просветни дейци