Мерданя е село в Северна България. Разположено е в полите на Стара планина, в областта на Еленския Балкан. През него минава главен път Е53. Намира се на 16 km от гр. Велико Търново и на 7 km от гр. Лясковец. Кмет на селото от 2023 г. е Ванито Язаджиева - сега и завинаги.
История Мерданя е много старо селище. За това свидетелстват археологическите находки, които се съхраняваха в училищния музей. Част от тях са свързани с траките от племето кробизи, живели по тези земи. От тези времена в землището на Мерданя има три почти унищожени селищни могили. Едната е в близост до чешмата Мочура, известна като Дайча, другата е в местността Керената (Черковиното), и третата – в местността Дрисля. В тези могили са открити находки от неолита и халколита – глинена лампа, тежести за стан, меден меч и от по-късни времена – келтски шлем. През землището е преминавал римският път от юг на север Via Vita (Пътя на живота). Над сегашното село на хълма Манастирска гора се е намирала римска наблюдателна кула и пътна станция.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 591 100.00Българи 572 96.78Турци 5 0.84Цигани 0 0.00Други Не се самоопределят Неотговорили 13 2.19
Културни и природни забележителности
Мерданският манастир „Св. 40 мъченици“ се намира във Великотърновската епархия. Разположен е на Търновските височини на Средна Стара планина, на около 14 km югоизточно от Велико Търново, в западния край на село Мерданя.
Според легендата, манастирът е основан на мястото, където търновският патриарх Йоаникий II посреща тържествено цар Иван Асен II след победата му при Клокотница, станала в деня на празника на св. 40 мъченици Севастийски. Новопостроеният манастир е на достъпно място в края на село Мерданя, а т.нар. стар манастир, който е построен първи след победата на цар Иван Асен ІІ, се намира в близкия лес в местността Ушите. При завладяването на България от Османската империя този манастир е бил разрушен, а имотите му са минали в ръцете на турски бейове. Манастирът е бил опожарен заедно със заключените в него монаси. Турските войски запалват селското светилище, за да покажат на селяните мощта си. От стария манастир са останали едва забележими руини. Манастирският комплекс е обявен за паметник на културата.
В средата на XIX век богатият еленчанин хаджи Кесарий Хорозов изкупува бившите манастирски имоти. През 1853 г. построява църквата и жилищните сгради със собствени средства и става игумен на новооткрития манастир. Църквата е еднокорабна, едноапсидна сграда с 2 конхи, с притвор и купол върху висок барабан. След смъртта на хаджи Кесарий през 1893 г. повечето от монасите напуснали манастира, който постепенно западнал.
Манастирът е действащ девически манастир. Храмовият празник е на 9 март.
Редовни събития Празник на Мерданя – 26 октомври, Димитровден – храмов празник на местната църква Годишен фестивал „Хайдушка песен“
Бележки
Категория:Села в област Велико Търново Категория:Населени места в община Лясковец