Джеймс (Джими) Ърл Картър-младши (), роден на 1 октомври 1924 г., починал на 29 декември 2024 г., е 39-ият президент на САЩ (1977 – 1981) и носител на Нобелова награда за мир през 2002 г.
Президентството на Картър е белязано със застой след Виетнамската война, скандала Уотъргейт и икономически трудности. Някои от неговите значими достижения са създаването на национална енергийна политика и консолидация на федералните агенции. Той въвежда строго законодателство за защита на околната среда, дерегулира въздушната, железопътната, финансовата, комуникационната и петролната индустрия; помага на социалната система и назначава рекорден брой жени и представители на малцинствата на значими държавни и съдебни позиции. В областта на външната политика постиженията на Картър включват Договора от Кемп Дейвид, договорите за Панамския канал, установява пълни дипломатически отношения с Китай. В допълнение той е поддръжник на човешките права и ги поставя в центъра на своята политика.
Кризата със заложници в Иран е една от причините за неговата загуба на изборите през 1980 г. След силната негативна реакция на международната общност срещу инвазията на Съветския съюз в Афганистан, администрацията на Картър остава индиферентна и влиянието на Америка започва да намалява. В същото време лихвите по кредитите стигат до най-високия си размер след Втората световна война и администрацията замразява цените на петрола в отговор на натиска на ОПЕК. Въпреки че собствената му партия контролира Конгреса, администрацията му се оказва неспособна да реформира данъчната система и да приложи националния здравен план, както е обещал по време на предизборната си кампания.
В годините след напускане на длъжността Картър си спечелва славата на уважаван държавник и международен посредник. Той използва престижа си на бивш президент, за да подпомогне много благотворителни каузи. Той е основател на „Центъра Картър“ – организация, която е в подкрепа на демокрацията и човешките права. Картър пътува много, за да наблюдава провеждането на избори, да участва при преговори и да доставя помощ за нуждаещите се. През 2002 г. Картър печели Нобелова награда за мир за неговите усилия за „намиране на мирно разрешение на международните конфликти, за насърчаването на демокрацията и човешките права, за насърчаване на икономическото и социално развитие.“
Ранни години Картър е най-възрастният от четирите деца на Джеймс Ърл Картър и Беси Лилиан Горди. Той е първият президент, роден в болница. Той е роден в Плейнс, Джорджия. Картър е надарен ученик още ранна детска възраст, който винаги се е наслаждавал на четенето. Посещава гимназията Плейнс и е звезда в баскетбола и американския футбол. Той е силно повлиян от една от своите учителки – Джулия Колман. Госпожа Колман е увредена от детски паралич и тя насърчава младия Джими да чете „Война и мир“, той споменава обичаната си учителка в речта за встъпване в длъжност като пример на човек, който се справя с връхлетелите го трудности.
Братът на Картър, Били (1937 – 1988), предизвиква някои трудности за президента по време на мандата му; сестра му Глория (1926 – 1990) е известна като запален мотоциклетист, една от първите жени, приети в клуба „100 000 мили“ на Harley-Davidson; другата му сестра, Рут (1929 – 1983), става известен евангелист.
Картър посещава Югозападния колеж на Джорджия, Института на технологиите на Джорджия, получава и диплома от Морската академия на САЩ през 1946 г., а същата година се жени за Розалин Смит, двамата имат трима сина. След завършването на обучението си Картър се занимава с изучаване на ядрена физика и реакторна технология.
Картър служи на подводници в атлантическия и тихоокеанския флот. Специално е избран за участие в програмата на САЩ за атомни подводници и става квалифициран ядрен инженер. Военният, който го избира за програмата – адмирал Риковър, е строг офицер и има изключително влияние върху него. Разказва се историята, че когато адмиралът го интервюира, го пита за неговия чин и клас във военната академия, а Картър отговаря „Сър, завърших 59-и от общо 820 випускници.“, Риковър попитал единствено „Вие винаги ли давате най-доброто от себе си?“, Картър е принуден да отговори, че това невинаги е така и адмиралът пита защо. Адмирал Риковър е споменат от Картър в речта си по встъпване в длъжност, той обича флота и дори има желание да прави кариера в него.
След смъртта на баща му през 1953 г. Картър подава оставка от армията и поема семейния бизнес по отглеждане на фъстъци, там претърпява инцидент, който го оставя с постоянно увреден пръст.
От ранна възраст Картър е отдаден на християнската религия, учител е в неделното училище дори по време на политическата си кариера. Дори и като президент Картър се моли по няколко пъти да ден и твърди, че Исус Христос е движеща сила в живота му.
Ранна политическа кариера Картър започва своята кариера, като участва в множество местни комисии, ръководещи такива учреждения като училища, болници и библиотеки. През 60-те години служи два мандата в Сената на щата Джорджия. До спечелването на първия мандат се стига трудно, поради множеството фалшификации на сенатора, защитаващ мястото си – включително гласуване от мъртви избиратели, гласуване по азбучен ред и други. Едва след съдебно оспорване победата е присъдена на Картър.
През 1966 г., с края на кариерата му като щатски сенатор, той решава да се кандидатира за Камарата на представителите на САЩ. Опонентът му от Републиканската партия се отказа и се насочва към изборите за губернатор на Джорджия. Картър не иска да види републиканец за губернатор и се отказва от първата си идея, за да се включи в губернаторската надпревара. Картър губи изборите и през следващите четири години се връща към отглеждането на фъстъци и внимателно планира следващата си кампания за губернатор, като произнася повече от 1800 речи из щата.
По време на кампанията от 1970 г. той провежда силно популистична кампания в предварителните избори на Демократическата партия, срещу бившия губернатор Карл Сандърс. Въпреки че Картър никога не е бил сеграгционист – той отказва да се включи към сегрегационистки комитет и това води до бойкот на складовете му и освен това неговото семейство е едно от двете, които гласуват за включването на чернокожи в местната баптистка църква – той говори неща „които сегрегационистите искаха да чуят“. Картър не осъжда губернатора на Алабама, Джордж Уолъс и съветниците, в кампанията му разпространяват снимки на неговия опонент с чернокожи баскетболисти. Той печели първичните избори, а след това и губернаторското място.
По време на речта си за встъпване в длъжност той изненадва щата и печели национална популярност със заявлението си, че времето на сегрегацията е свършило и че расовата дискриминация няма място в бъдещето на щата. Той е първият човек на подобна висока изборна длъжност от Дълбокия Юг, който прави подобно изявление. Такива речи петнадесет години по-рано водят до край на политическата кариера, какъвто е примера с кмета на Атланта Айвън Алън-младши, който свидетелства пред Конгреса в полза на Закона за избирателните права. След тази реч Картър назначава много чернокожи на щатски длъжности, поставя снимка на Мартин Лутър Кинг в щатския парламент, изключително нарушение на тогавашните норми на Юга.
Картър къса с традицията на демократите от Новия курс за разширяване на правителството и предприема стъпки за съкращаване на службите. Като поддръжник на защита на околната среда той се противопоставя на множество публични проекти, като например на изграждането на огромен язовир, като доказва, че са за предпочитане спестяващи разходите алтернативи. Съкращава щатските комисии от 300 на 30, прокарва през местния парламент законодателство за равна помощ за училищата на бедните и богатите области на Джорджия, създава обществени центрове за умствено изостаналите деца, разширява образователните програми за осъдените. По искане на Картър се приети норми за защита на околната среда, защита на историческите ценности и за увеличаване на прозрачността на администрацията.
Президентската кампания от 1976 г. По това време губернаторът на Джорджия не е имал право да се кандидатира за два последователни мандата и поради това Картър не може да се състезава в щатските избори през 1974 г. След напускането на губернаторския пост той почва кампанията си за президент почти веднага – в началото на 1975 г. Когато Картътр влиза в първичните избори на Демократическата партия през 1976 г., се е считало, че той има малко шанс срещу другите, по-известни политици. Когато казва на семейството си, че има намерение да се кандидатира за президент, те го питат „Президент на какво?“. По това време скандалът „Уотъргейт“ е още пресен в спомените на избирателите и позицията му на външен човек, без връзки със столицата, се оказва предимство. Централна тема на кампанията му е реформата на правителството.
Картър се превръща в първия „черен кон“ (малко познат кандидат, компромисна фигура, която печели изненадващо) от десетилетия, спечелил номинацията на една от двете големи партии. Той се превръща във водач след първите първични избори на партията му, след като печели в Ню Хампшър. Но въпреки това много анализатори продължават да не го слагат в сметките си. Той печели чрез брилянтна стратегия с две посоки. На юг, където демократите тактически са отстъпили инициативата на популисткия губернатор на Алабама Джордж Уолъс, Картър е любимият син на умерените избиратели. Той се обръща към консервативните християни и селските гласоподаватели. Така на претъпканата с либерали политическа сцена, той успява да спечели солиден блок от северните щати. Отначало смятан само за регионален кандидат, Картър се оказва единствения демократ с истинска национална стратегия и най-накрая това му спечелва номинацията.
На общите избори Картър стартира с голяма преднина пред президента Джералд Форд, от части и заради обществения гняв от амнистията, предоставена на Никсън от Форд. Президентът методично намалява преднината в проучванията дори и след като Картър печели телевизионните дебати, смята се, че това се дължи на факта, че Картър не е добре познат политик. Той се превръща в първия претендент от Дълбокия юг, избран за президент от 1848 г. насам. Той печели с 50,1 % от подадените гласове и е едва втория демократ след победата през 1944 г. на Рузвелт, който печели с мнозинство.
Президентство Външната политика на администрацията на Картър ще се запомни със следните значителни събития: Кризата със заложниците в Иран; Посредничеството за сключване на мирен договор между Израел и Египет, Договорът със Съветския съюз за ограничаване на стратегическите оръжия (SALT II); Договорите за Панамския канал въз основа на които той е върнат на Панама; Установяването на пълни дипломатически отношения с Китай след като Никсън полага основите; С поставянето в центъра на политиката на човешките права и с енергийната криза. Картър има значително по-малко успехи в националната политика, като успява да предизвика негативни настроения както в своята партия, така и сред опонентите си, най-вече поради нежеланието си да работи с Конгреса. Въпреки това има успех в дерегулацията на няколко индустрии, консолидира екологичните агенции, създава национална енергийна политика и Департамент по енергетиката и образованието, подпомага системата на социалното осигуряване, назначава рекорден брой жени и представители на малцинствата на държавна служба и в съдебната система, въвеждат се строги нормативни разпореждания за защита на околната среда.