Микума () е тежък крайцерПри влизането му в строй е класифициран като крайцер 2-ри клас (нито дзюнъйокан), след замяната на артилерията като клас 1 (ито дзюнъйокан), което според приетата тогава международна терминология съответства на термините лек и тежък крайцер. на Императорските ВМС на Япония. Вторият влязъл в строй представител на типа „Могами“. Носи името „Микума“ в чест на река в префектура Оита.

Поръчан е в числото на четирите крайцера от този тип по Първата програма за попълнение на флота от 1931 г. Построен е в периода 1931 – 1935 г. от корабостроителницата на фирмата „Мицубиши“ в Нагазаки.

Веднага след влизането в строй „Микума“ заедно с „Могами“ са повредени в хода на инцидента с Четвърти флот и „Микума“ до края на 1937 г. преминава модернизация, насочена за повишаване на здравината на корпуса. Скоро след това той отново е в модернизация за провеждането на планираната замяна на оръдейните кули, от юни до декември 1939 г. В периода 1940 – 1941 г. крайцерът, заедно с еднотипните кораби, активно участва в учения, а също и в операциите по превземането на Френски Индокитай.

В състава на 7-а дивизия крайцери „Микума“ има активно участие в началния етап на бойните действия на Тихоокеанския театър през Втората световна война, в т.ч. превземането на Малая, Нидерландска Източна Индия (потопявайки съвместно с „Могами“ и разрушители в хода на боя в Зондския пролив американския крайцер „Хюстън“ (USS Houston (CA-30)) и австралийския „Пърт“ (HMAS Perth (D29))), похода в Индийския океан. В хода на битката при Мидуей, на 5 юни 1942 г., е повреден при сблъсък с „Могами“ и е потопен на следващия ден от американската палубна авиация.

Строителство Поръчките за строителство на първата двойка 8500-тонни крайцери на стойност по 24 833 950 йени в рамките на Първата програма за попълнение на флота са дадени през есента на 1931 г. Вторият от тях (временно обозначение според програмата – „крайцер №2“) е заложен в корабостроителницата на фирмата „Мицубиши“ в Нагазаки на 24 декември 1931 г. със строителен номер 520. На 1 август 1932 г. му е присвоено названието „Микума“ – в чест на реката в префектура Оита, преди това името не е използвано в японския флот.

Като представител на серията леки крайцери от типа „Могами“ „Микума“ трябва да представлява гладкопалубен кораб с максимални дължина от 200,6 м и ширина от 18,0 м, с S-образен носов край и вълнообразна горна палуба, носещ масивна носова надстройка. Корпусът е максимално олекотен за сметка на намаляването на дебелината на листовете на обшивката и масираното използване на електрозаваряване, нормалната водоизместимост, според проекта, съставлява 11 169 тона. Четиривалната паротурбинна установка с мощност от 152 000 к.с. (111,8 МВт) осигурява максимална скорост на хода от 37 възела, а запасът гориво му позволява да измине 8000 морски мили на 14-възлов ход. Главният калибър на кораба включва петнадесет 155-мм оръдия тип 3 с дължина на ствола от 60 калибра в пет триоръдейни куполни установки, с максимална далечина на стрелбата от 27,4 км. За защита от въздушни цели има осем универсални 127-мм оръдия тип 89 в четири сдвоени установки и две двуцевни 13,2-мм картечници тип 93 . Развитото торпедно въоръжение включва четири тритръбни 610-мм торпедни апарата със система за механично презареждане, разчетени да използват парогазовите торпеда тип 90. На борда има три разузнавателни хидросамолета, изстрелвани от два катапулта на арсенала на Куре тип № 2 модел 3. Броневата защита на крайцера е изчислена да прикрива погребите му от попадения на 203-мм снаряди, а енергетичната установка от попадения на 155-мм снаряди, дебелината на прикриващия ги брониран пояс достига 140 и 100 мм съответно. Долният ръб на пояса играе ролята на противоторпедна преграда, отгоре тези отсеци са покрити от бронирана палуба с дебелина от 35 до 60 мм, бойната рубка е защитена с до 100 мм броня. Екипажът на кораба трябва да включва 930 души: 70 офицера и 860 матроса.

На вода крайцера е спуснат на 31 май 1934 г., при това присъстват началникът на военноморския район на Сасебо , вицеадмирал Мицумаса Йонаи и главата на МГЩ адмиралът на флота принц Хироясу Фушими«Спускането на вода на военния кораб в корабостроителницата на „Мицубиши“ в Нагасаки» (документ на JACAR с код C12070343500). В процеса на последващите довършителни работи на вода корабът преминава т.нар. „Първи етап работи за повишаване на ефективността“, предизвикан от инцидента с миноносеца „Томоджуру“. В хода му крайцерът получава оборудване за приемане/изхвърляне на воден баласт в двойното дъно, а също значително, по сравнение с изходния проект, олекотяване на надстройките.

На ходовите изпитания, на 14 юни 1935 г., при остров Косикиджима, „Микума“ достига скорост от 36,47 възела при водоизместимост 12 370 тона и мощност на машините от 154 056 к.с.. На 29 август същата година крайцерът е приет от флота, без да има, обаче, към момента двете кърмови 127-мм установки и зенитните автомати.

История на службата Довоенна След влизането му в строй на 29 август 1935 г. „Микума“ заедно с принадлежащия към същия тип крайцер „Могами“ е зачислен в състава на 7-а дивизия и получава позивните JJNA. Двата крайцера са придадени на Четвърти флот за участие в ежегодните лятно – есенни маневри. На 26 септември същата година в състава на главните сили на Четвърти флот те преминават през тайфун, в централната част на който вълните достигат височина , а скоростта на вятъра – . След това произшествие на „Микума“ е установена деформация на корпуса, многобройни разкъсвания на заваръчни шевове, особено в носовия край, също е затруднено въртенето на носовите оръдейни кули. След връщането му в Куре, крайцерът, на 15 ноември, в очакване на необходимата модернизация е изваден в резерва втора категория.

От 30 ноември 1935 до 5 февруари 1936 г. „Микума“ се намира в дока на арсенала на флота в Куре за оглед на корпуса в рамките на разследването на инцидента. От 1 април 1936 г. е преведен в резерва трета категория във връзка с началото на реконструкцията, насочена към отстраняването на недостатъчната здравина и продължила до октомври 1937 г. (Втори етап работи за повишаване на ефективността). В хода ѝ съединенията чрез заваряване шевове на листовете от стомана тип „D“ на протежение 80% от дължината на корпуса са заменени с нитовани (дебелината им на много участъци е удвоена), а в краищата – на заваръчни от мека стомана, съкратено е първото ниво на надстройката (със зенитната палуба), за да не преминават през него барбетите на оръдейните кули №3 и 4, поставени са були с увеличена ширина за компенсация на нарасналата водоизместимост. Също паралелно с това са поставени кърмовите 127-мм установки и 25-мм зенитни автомати, намалена е височината на гротмачтата и е преправена системата релси за хидросамолетите. Метацентричната височина на изпитанията на „Микума“ от 18 октомври 1937 г., след изпълнението на Втория етап от работи за повишаване на ефективността съставя 1,290 м при водоизместимост на изпитанията (13 940 т), 1,200 м натоварен (14 888 т), 1,360 м празен (11 504 т) и 1,350 м празен с приет 782 т баласт (12 286 т).

На 31 октомври 1937 г. „Микума“ във връзка с края на модернизацията е върнат в състава на флота от резерва и на 1 декември отново влиза в състава на 7-а дивизия (две марки на комина), заедно с „Кумано“ (флагман, една марка) и „Судзуя“ (три марки). От 9 до 14 април 1938 г. трите крайцера на 7-а дивизия извършват поход от Сасебо до Такао. През август корабите участват в ученията в проливите Бунго и Исе. „Микума“ при това в хода на стрелбите показва адекватна точност на своя главен калибър – разсейването съставлява 278 м на далечина 20 км. От 17 до 23 октомври крайцерът прави поход от Сасебо за Мако и се връща след това обратно.

От 21 март до 3 април 1939 г. 7-а дивизия (включваща към този момент само „Микума“ и „Кумано“) плава от Сасебо към крайбрежието на северен Китай. През април – май двата кораба участват в ученията при южната част на японските острови (района на Кагошима-Сукумо). На 20 май те са изведени в резерва трета категория поради началото на нова модернизация. Тя става известна като Трети етап работи за повишаване на ефективността и е насочена преди всичко към замяната на главния калибър – 155-мм триоръдейни установки са демонтирани и на техните барбети са поставени 203,2-мм двуоръдейни установки (т. нар. „модел „Могами““). Паралелно с това също са заменени катапултите на арсенала Куре тип №2 модел 3 с по-тежките тип №2 модел 5, парогазовите торпеда тип 90 с кислородните тип 93 (с увеличение на боекомплекта до 24 броя), поставен е прибор за управление на торпедната стрелба тип 92 на площадка на фокмачтата. Метацентричната височина на изпитания на „Микума“ от 17 февруари 1940 г., след края на Третия етап от работи за повишаване на ефективността, съставя 1,253 м при водоизместимост на изпитанията (13 985 т), 1,166 м натоварен (14 916 т), 1,318 м празен (11 560 т) и 1,322 м празен с приет 788 т баласт (12 348 т).

Модернизацията на „Микума“ се провежда от Арсенала на флота в Йокосука, работите се водят от юни до 30 декември 1939 г.

На 1 май 1940 г., крайцера се връща в състава на 7-а дивизия, която от този момент вече включва в себе си четирите представителя на типа „Могами“ (флагман – „Судзуя“). От 7 януари 1941 г. 7-а дивизия получава вътрешно деление на две отделения (първо – „Кумано“ и „Судзуя“, второ – „Микума“ и „Могами“), флагман става „Кумано“.

Във връзка с изострянето на френско-тайския конфликт 7-а дивизия, на 23 януари 1941 г., напуска Куре и на 29 януари пристига в Самах на остров Хайнан. На 31 януари на борда на крайцера „Натори“, при посредничеството на японски дипломати, е подписано примирие. На 6 февруари 7-а дивизия излиза в море, посещава на 10-и Бангкок и 13-и Сайгон. На 18 февруари тя е в Самах, на 20 – 21 февруари престоява в Мако, на 23 – 26 февруари – на Окинава, 3 – 7 март – в Такао, 11 – 28 март – в залива Саеки и на 29 март пристига в Куре. От 11 до 17 април „Микума“ (заедно със „Судзуя“) преминава там докуване, в хода на което е поставена и размагнитваща намотка.

На 24 април крайцерът напуска Куре и на 28-и пристига в залива Овасе, където се съединява с пристигналите там по-рано „Кумано“ и „Судзуя“. На 17 май корабите пристигат в залива Исе, където се съединяват с „Могами“, и на 22-ри се връщат обратно. На 3 юни „Микума“ напуска залива Овасе и се насочва за Куре, където престоява от 6 до 16-и, след това посещава Бепу и на 23-ти се среща с останалите три крайцера в залива Ариаке. 27 – 30 юни 7-а дивизия преминава в Йокосука, а оттам, в периода 8 – 12 юли, в Куре.

На 16 юли крайцерите напускат Куре за участие в превземането на Френски Индокитай. На 22 юли те пристигат в Самах и на 25 – 30 юли съпровождат оттам транспорти с войски до Сайгон. На 7 – 19 август 7-а дивизия е в залива Сукумо и на 20 август се връща в Куре. На 8 – 13 септември „Микума“ (заедно с „Могами“) преминава там поредното докуване. На 16 септември 7-а дивизия излиза в учебен поход, посещавайки Мураджуми (16 септември – 14 октомври), заливите Саеки (15 – 19 октомври), Бепу (20 – 23 октомври и 10 – 11 ноември), Сукумо (23 октомври – 1 ноември), Ариаке (2 – 9 ноември) и на 13 ноември пристига за котвена стоянка при остров Хашира. На 16 ноември крайцерите посещават Куре за зареждане с гориво и попълване на боекомплекта. На 20 – 26 ноември „Микума“ заедно с „Могами“, „Судзуя“ и „Чокай“ правят преход от Куре за Самах, три дни по-късно към тях се присъединява „Кумано“.

Втора световна война