Капана е квартал в град Пловдив, в същинския център на града. Създаден като средище на занаятчии около Куршум хан (на мястото на днешните Централни хали), кварталът е особена плетеница от малки улички, носещи подобаващи имена – Железарска, Кожухарска, Абаджийска, Златарска и пр. По-известни забележителности около квартала са Джумая джамия, Римският стадион, Старият град.
История „Капана“ носи името си от XV в., когато две тесни пазарни пространства, притиснати отвсякъде с дюкяни и наречени „Ун капан“ и „Буюк капан“, кръщават квартала наоколо. Това е била занаятчийската чаршия на Пловдив, като през 1652 г. дюкяните там са наброявали 880. До началото на ХХ в. „Капана“ е търговското сърце на града. Там се е извършвала международна търговия, играеща основна роля за поддържането на занаятчийството живо в региона. Сред най-внушителните сгради в квартала са били Куршумхан, в която се помещавало управлението на абаджийския еснаф, и Големият безистен – правоъгълна едноетажна сграда с площ 500 кв. м, в която търговците прибирали стоката си. Около безистена са се помещавали работилниците на различните сдружения, а имената на част от улиците (запазени до днес) са посочвали къде се намират магазините за всеки занаят – „Железарска“, „Златарска“, „Абаджийска“, „Кожухарска“.
През 1906 г. в Пловдив избухва голям пожар и огромна част от сградите в „Капана“ са разрушени. През 70-те години на ХХ в. е приет план за изграждане на голям търговски център на мястото на занаятчийския квартал. Правят се детайлни планове и проекти на отделни сгради, стартира отчуждаването на имоти и се подготвя събарянето на първите сгради.Спасителите на Капана разказват за историята на квартала, mediacafe.bg, 30 април 2014. Формиралият се през това време „Колектив Капана“ обаче спасява квартала от пълно разрушение, като успява да убеди архитекти и институции, че Капана е едно изключително място, което има смисъл да бъде запазено. В пловдивския вестник „Отечествен глас“ е публикувана статия от Антоанета Топалова, апелираща за запазването на квартала и сградите в него.
През 1981 г. за първи път група проектанти и архитекти представят проект за обновяване на квартала, който има за цел да го превърне в мултифункционално място и в същото време да запази автентичния дух на квартала. Желанието им е старите сгради да бъдат запазени, а новите строежи да бъдат съобразени със стила на комплекса. През 1983 г. десет обекта са реконструирани.
Квартал на творчески индустрии През 2013 г. е обявено, че „Капана“ ще бъде превърнат в квартал на творчески индустрии с провеждането на няколко фестивала в него от 2014 г. насам.
През 2014 г. се провежда конкурс за 10 обекта в „Капана“ и след юни 2014 г. локациите функционират и допринасят за облика на самия квартал, както и за облика на град Пловдив, кандидат за европейска столица на културата през 2019 г. Конкурсът се отнася за ателиета и локации в сферата на културата, като едно от основните условия е тези локации да се предоставят на артисти, занаятчии и културни асоциации, които да възобновят ролята и лика на квартал Капана спрямо традицията му на културно и занаятчийско средище.
Ръка за ръка с възраждането на „Капана“ през 2014 г. се появява и „Капана Фест“ – уличен фестивал на изкуствата и занаятите, който се провежда ежегодно.
От 2014 г. „Капана“ приема фестивалите ONE DESIGN WEEK, ONE DANCE WEEK и ONE ARCHITECTURE WEEK, организирани от платформата за съвременна култура „Едно“.
Галерия
Източници
Външни препратки Капана се превръща в квартал на творческите индустрии, peika.bg, 9 декември 2013
Категория:Квартали на Пловдив Категория:Централен район (Пловдив) Категория:Недвижими културни ценности в Пловдив