Емил Петров Белмустаков е български геолог палеонтолог и университетски преподавател, професор.
Биография Роден е на 28 май 1915 г. във Враца в семейство на учители. Негов брат е бъдещият художник Любен Белмустаков. Средно образование завършва в родния си град. От 1937 до 1941 г. учи естествена история в Софийския университет. След това записва за докторат по геология и специализира в катедрата по геология в Софийския университет. Участва като офицер във Втората световна война. През 1945 г. е назначен за учител във Враца. През септември 1945 г. е избран за асистент по геология в Софийския университет. Включва се в геологопроучвателни дейности. Сред тях са Свогенският въглищен басейн и язовир „Малък Искър“. От 1947 до 1949 г. активно участва в геоложките проучвания на язовир Голям Беглик, за което е награден с „Народен орден на труда“ – сребърен. Допринася с изследователската си дейност на хидротехническите съоръжения по река Въча, Балканския въглищен басейн и Североизточна България. През 1948 г. защитава докторска дисертация на тема „Геология на южната част на областта Пиянец“. През 1954 г. е избран за старши научен сътрудник в Геологическия институт при Българска академия на науките. Завежда секцията по палеонтология и изпълнява длъжността научен секретар на института. Същевременно чете лекции в Софийския университет като хоноруван преподавател. През 1963 г. е избран за доцент и преминава на работа в катедрата по динамична и исторична геология, а от 1966 г. е професор. От 1973 г. до пенсионирането му през 1981 г. е ръководител на катедрата. Води практически занятия и е чел лекции по Основи на геологията, Исторична геология и История на геологията. Има приноси при изучаването на палеогенските отложения в Албания и Куба.
Съавтор е на 12 научнопроизводствени доклада. Написал е в съавторство учебници по „Въведение в геологията“ и „Исторична геология“. През 1980 г. съвместно с Георги Мандов издават първия учебник по „Исторична геология“. Самостоятелно или в колектив с други автори изследва стратиграфията и палеонтологията на Лютеса и Приабона в Източна Стара планина, на палеогена в платата на Североизточна България, Луковитско и Габровско, на палеогенските отложения в Чирпанско, Хасковско и Кърджалийско. Разработва някои теоретични въпроси за етажната подялба на палеогена. Автор или съавтор е на повече от 30 научни произведения, сред които особено място в творчеството му заема монографията за големите фораминифери на палеогена в поредицата „Фосилите на България“.
Участва в обогатяването на Музея по палеонтология и исторична геология в Софийския университет. Участва и с фосили от своята колекция в ескпозицията "Палеонтология" в Националния природонаучен музей.
Умира на 20 февруари 1986 г. в София.
Избрани произведения
Източници
Външни препратки
От и за Емил Белмустаков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Категория:Български палеонтолози Категория:Възпитаници на Геолого-географския факултет на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Родени във Враца Категория:Починали в София