Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките. Той е първият ректор на Софийския университет.
Биография Произход Балан е роден на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници от Сливенския край по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г., които първоначално живеят в Болград, а по-късно – и в Кубей. Неговият баща, Стоян Мартинов Балан, е от голям род, занимавал се с манифактурна търговия, като фамилията „Балан“ дошла от прякора „бял“ по плът, ставайки Балан. Майка му Мария Балан, по рождение Грекова, е сестра на политика Димитър Греков.
Братята на Александър Балан стават също видни личности, участвали в изграждането на следосвобожденска България: генерал Георги Тодоров, юриста и кмет на София Мартин Т(е)одоров, проф. Атанас Теодоров и инж. Михаил Балански.
Научна кариера След завършването на Болградската гимназия Балан следва последователно в Прага и Лайпциг. Завършва славянска филология в Прага с докторат за труда „За звука ь в новобългарския език“ през 1884 г., ставайки първия чужденец, завършил Карловия университет с докторат. Още като студент има публикации в българския периодичен печат, а след завършването си е приет за член на Българското книжовно дружество (днес БАН) по препоръка на Марин Дринов и Константин Иречек.
Завръщайки се в България през 1884 г., Балан става гимназиален учител в Пловдив. През 1885 – 1886 г. е поддиректор на Народната библиотека в София. През 1887 – 1888 г. работи в Просветното министерство, става началник на средното образование. След това е преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски“). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Балан дава отговор на тезата, публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. „За македонцките работи“. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания, акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.Александър Теодоров-Балан и македонизмът на Кръстю Мисирков, Вениамин Терзиев.
Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г., и още два пъти след това преизбиран на същия пост (1896 – 1897 и 1902 – 1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899 – 1900 и 1904 – 1905). От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет.
В края на XIX век и началото на XX век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1939 г. е действителен член на БАН.
Когато след освиркването на княз Фердинанд от студентите (1907) университетът е затворен, а преподавателският състав уволнен, акад. Балан става главен секретар на Българската екзархия в Цариград. Остава на тази длъжност до средата на 1910 г., когато отново заема преподавателското си място в университета.
През 1909 г. Балан е инициатор за основаването на организацията Българска матица в Цариград, делегат е на нейния Пръв събор и е редактор на органа ѝ „Летоструй“.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 21 юли 2026 г.
Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, както и на Българското туристическо дружество „Алеко Константинов“ (1901), и един от учредителите на сп. „Турист“, орган на Дружеството (1902), и негов редактор; председател е на настоятелството на софийското дружество.
Личен живот Личният живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му – французойката Юлия (Жули) Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати.
Велик майстор във Великата българска масонска ложаДонка Правдомирова, „Лични книгопис“ на акад. Балан“ . – сп. Библиотека, 2011, кн. 5 – 6, с.106.„Великата ложа на България – 1917 – 1941 година“, сайт на Великата ложа на стария и приет шотландски ритуал в България., той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица „Св. Климент Охридски“ 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите Елин Пелин и др. го виждат само за малко на университетски празници.
Синовете му – Милко, Владимир и Станислав, имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия. Владимир Балан е летец и авиоинженер, директор на „Луфтханза“ за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Третият му син, Станислав Балан, юрист, секретар на цар Борис III, е съден от Първи върховен състав на т.нар. Народен съд по делото срещу регентите, министрите и царските съветници.Протокол от 27-о заседание на Първи състав на Народния съд в София Бащата се обръща с молба към Трайчо Костов, за чийто живот Станислав е ходатайствал пред царя през 1942 г. (процес срещу ЦК на БРП). Станислав Балан е осъден не на смърт, а на доживотен строг тъмничен затвор. След като излежава част от наказанието, е освободен и остава до смъртта на академика негов секретар, подготвяйки трудовете му за печат. Внучката на Александър Теодоров-Балан, дъщеря на сина му Владимир – Маргарита Балан, с юридическо образование, е лишена от правото да упражнява професията си и става „домакин“ в Института по езикознание при БАН.
Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.
Памет На професор Александър Теодоров-Балан е наречена улица в квартал „Младост 2“ в София (), а също така и 93-то СОУ в град София.
Научно наследство Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с нови думи, създавайки ги или изваждайки от забрава и одухотворявайки народни думи (гледище, становище, поява, предимство, възглед, творба, общуване, възбрана, украса, дейност, правник (за юрист), бележит, приемлив, уречен, преходник, чуждица, усет, заплаха, деец, дрешник, ревнител, следовник, почуда, новинар (за журналисти) и други). Публикува изследвания и в областта на литературната история.
Избрани трудове Паисий Хилендарски. История славянобългарская (1762), Пловдив, 1898 Софроний Врачански. За стогодишнината на новата българска печатна книга (1806-1906), София, 1906 Кирил и Методий. Жития..., София, 1920 Нова българска граматика, София, 1940 Борба за съвременен правопис (1921 – 1923 г.), София, 1924 Нова българска граматика за всякого, София, 1958 Български книгопис за сто години. 1806-1905. София, 1909 Избрани произведения, София, 1987 Книга за мене си, София, 1988
Бележки
Източници Русин Русинов, Теодоров-Балан, Александър Стоянов // , стр. 44 – 47 Биографична справка в Университетска библиотека: Библиотека Славика Петър Динеков: Академик Александър Теодоров-Балан и българската литература в Сборник в чест на академик Александър Теодоров-Балан, София, БАН, 1955, стр. 31 – 37, Онлайн версия Веселинов, Д., А. Ангелова, Ст. Пинтев. Александър Теодоров-Балан. Книжевни залиси. Книгопис (лична библиография). Хроноложки показалец на статии, бележки, вести, оценки и книги. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011, 228 с. ISBN 978-954-07-3005-9
Външни препратки Александър Теодоров-Балан, Софроний Врачански. За стогодишницата на новата българска печатна книга (1806 – 1906) Александър Теодоров-Балан, Една македонска теория. София, 1905 г.
Вижте също Милко Балан Владимир Балан Станислав Балан
Категория:Български учени от Бесарабия Категория:Български слависти Категория:Български езиковеди Категория:Български балканисти Категория:Български библиографи Категория:Български диалектолози Категория:Възпитаници на Карловия университет Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Възпитаници на Болградската гимназия Категория:Ректори на Софийския университет Категория:Преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет Категория:Академици на БАН Категория:Доктор хонорис кауза на Софийския университет Категория:Членове на Българското географско дружество Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове Категория:Главни секретари на Българската екзархия Категория:Дейци на Българската матица Категория:Български масони Категория:Хора от Болградски район Категория:Болградчани Категория:Починали в София Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“