„Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила“ е българска народна песен, посветена на последния български цар Иван Шишман и неговата войска, която се готви за битка срещу османските нашественици в Софийското поле. Част е от цикъл песни за този цар. Стихосложението ѝ е народно-силабическо, с по 17 срички във всеки стих, и както е типично за народните песни, няма строфи и римуване.Речник на литературните термини. 3 прераб. и доп. изд. С., Наука и изкуство, 1973, с. 684 – 685. За първи път е публикувана от хаджи Найден Йованович в „Месецослов или календар за лето 1848“ Йоанович, Найден. Месецослов или календар за лето 1848. Букурещ, стр. 37 – 42., като изследователите забелязват следи от преправки („на байраците списан асланова образ“, „за Христово име да стане по боле“).
Публикувани са записи на варианти на песента от западните български земи. Братя Миладинови включват в сборника си „Български народни песни“, издаден през 1861 г. вариант на песента, запазил архаичния си вид, и пояснения, свързани с предания от Самоковско.Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861, стр. 78. Владимир КачановскиКачановски, Владимир. Памятники болгарското народного творчества, Санкт Петербург, 1882, №110. и Васил СтоинСтоин, Васил. Народни песни от Тимок до Вита, София, 1928, №756, 1023 и 2841.Стоин, Васил. СбНУ, XXXIX, №48. също обнародват версии на песента от Западна България. Такива има и от Източна България.СбНУ, XXVI, №50, Търновско, стр. 73.Янков, Георги. Български народни песни от Елена Янкова, Пловдив, 1908, стр. 14.Еленски сборник, I, София, 1931, стр. 169. Ръкописни варианти на песента се съхраняват в Софийската народна библиотека и то от началото на XIX век, както и в архива на Георги Раковски от 1856 година. Сходни песни и варианти на песента са намерени и в сръбското народно творчество от началото на XIX век.Българско народно творчество, Том трети, София, 1961, Български писател, Исторически песни, стр. 137.
Изказвани са съмнения в автентичността на песента. Според една от версиите, тя в основата си е народна, но представлява пример за частична Възрожденска мистификация.Йордан Иванов, Българските народни песни, издание на БАН, 1959, стр. 108. Идеята за това идва от записи в историите на анонимния Зографец и на Спиридон, които отреждат на Иван Шишман смърт в битка: респективно при София и по горното поречие на Искъра. Може да се приеме, че идеята за Шишманово юначество в Софийско окончателно се затвърждава през 1825 г. в Рилската преправка на анонимен компилатор, който обединява „историите“ на Паисий и Спиридон.Иванова, Евгения. Падането на сръбското и на българското царство: юначество и мъченичество. – Литературна мисъл 51, 2007, № 1, 37. Проф. Петър Динеков смята, че „отделни изрази имат литературен произход, но основата на песента е безспорно народна.“Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. 4 изд. под ред. на П. Динеков. София, Български писател, 1961, с. 26. Има и предположения, че песента е изцяло новокомпозирана и възниква в средата на 19 век.Тотю Тотев ред. Турският фолклор в България, Международна научна конференция, Шумен, 1998, ISBN 954-577-075-9, Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“, стр. 238. Николай Аретов твърди, че Иван Вазов не вярва в автентичността на песента и дори посочва, че „тя е несполучливо съчинена от някой родолюбив даскал“. Има предположения, че този даскал е Найден Йованович.Николай Аретов, Проблемът за автентичността на текстовете, Национална митология и национална литература. – В: Словото – Българска виртуална библиотека.
Преобладаващото мнение на фолклористите обаче е, че песента в основата си е автентична и вероятно е предизвикана от действителни исторически събития.Кауфман. Н. и Т. Тодоров. Песента „Цар Иван Шишман“ и периодизацията ѝ в народното творчество. сп. Българска музика, 1959, No 2, стр. 25 – 31. В подкрепа на това е надписа на севаст Огнян от крепостта Боженишки Урвич, Софийско, в който се казва, че той участва в борбата за спасяването на Българското царство, която е битка „за вярата на Шишмана царя“.
Песента придобива особена популярност в обработката на композитора Тодор Попов и изпълнението на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия (АПТБНА) под диригентството на Киркор Киркоров.
Външни препратки
Източници
Категория:Български народни песни