Младен Н. Панчев (Панчов) е български просветен деец от късното Българско възраждане.
Биография Роден е в Лом в 1860 година. Учи в Лом и в София до 1884 година, след което учи социални науки в Женевския университет. Доброволец е в Сръбско-българската война от 1885 година.Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София 1985, с. 147. В 1890 година завършва Историко-филологическия факултет на Лайпцигския университет. Става учител и преподава в българската девическа гимназия в Солун в учебната 1893/1894 година. През следната 1894/1895 учебна година преподава в Солунската българска мъжка гимназия. На 1 септември 1897 година е назначен в Класическата гимназия в София. На 1 септември 1903 година е преместен във Втора софийска девическа гимназия.
Член е на Учебния съвет в София и е окръжен училищен директор.
От 1911 до 1918 година Панчев е директор на Народния етнографски музей в София. През септември – ноември 1917 година е в научна командировка в Македонската военно-инспекционна област, по време на която събира етнографски материали за музея.
Жени се в град Солун за Евгения Настева Стоянова, дъщеря на възрожденския деец Насте Стоянов. От брака им се раждат две дъщери, Веселинка Младенова Бояджиева и Милка Младенова Чуклева, и двама сина. Единият син Ненчо Панчев е строителен инженер, а другият Асен Панчев – футболист.
Умира на 10 януари 1950 година в град София.
Бележки
Категория:Български просветни дейци Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Учители в Солунската българска девическа гимназия Категория:Родени в Лом Категория:Възпитаници на Женевския университет Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Български етнографи Категория:Починали в София Категория:Доброволци в Българската армия в Сръбско-българската война Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“