Мунцимир (), в някои източници срещан и като Мутимир, е хърватски княз, управлявал Приморска Хърватия от 892 до 910 г., представител на династията Търпимировичи. Мунцимир е най-младият син на княз Търпимир I. След смъртта на баща му, когато властта в Хърватия, е завзета от Домагой, Мунцимир заедно с двамата си по-големи братя намира спасение в Константинопол.Fine, John Van Antwerp, The Early Medieval Balkans, University of Michigan Press, 1991 Брат му Здеслав успява да си върне трона с византийска помощ през 878 г., но е убит и престолът отново е зает от роднина на Домагой – княз Бранимир. През 892 г. властта отново преминава в ръцете на династията Търпимировичи в лицето на Мунцимир и той управлява независимо от Византия и римския папа „с божията помощ като княз на хърватите“ (divino munere Croatorum dux).Codex Diplomaticus Regni Croatiæ, Dalamatiæ et Slavoniæ, Vol I, p. 23
Мунцимир възстановява на Сплитската архиепископия земите, които Бранимир отнел и предоставил на епископа на град Нин. В грамотата, с която той препотвърждава разпорежданията дадени още от баща му за собствеността върху тези църковни земи, за първи път се споменава и за царския печат на хърватските владетели.Codex Diplomaticus Regni Croatiæ, Dalamatiæ et Slavoniæ, Vol I, p. 23
По време на управлението на Мунцимир маджарите се превръщат във все по-сериозна заплаха за Хърватия.Gyula Kristó, Encyclopedia of the Early Hungarian History – 9-14th centuries
Мунцимир е наследен от Томислав, за когото се предполага, че е негов син, и който се обявява за първия хърватски крал.
Източници
Категория:Търпимировичи