Океания е географски регион, обединяващ множество държави и територии, предимно острови в Тихия океан и в близост до него. Терминът Океания (Océanie) е използван за пръв път през 1812 г. от датско-френския географ Конрад Малте-Брун„Oceania“. Oxford English Dictionary. Oxford University Press. 2nd ed. 1989., а думата Océanie идва от гръцката okeanòs, океан.
Общата площ на Океания е около 9 милиона km², а населението ѝ е около 39 милиона души, като 85% от площта и 54% от населението се намират на континента Австралия.
Климатът на Океания е предимно субекваториален и екваториален, а на юг – субтропичен и умерен. Често има тайфуни. Фауната е съставена главно от ендемити. Бозайниците са слаборазпространени, за сметка на птиците. Местообитанията са основно влажни тропични гори, савани и ливади.
Откриване и опознаване В Древността народите на Югоизточна Азия са знаели за съществуването на многобройните острови в океана. Първите европейски мореплаватели, които проникват в югозападните части на Океания, са португалците и испанците, а по-късно и холандците. Първи по-подробни сведения за природата и населението на Океания са получени след околосветското пътешествие на Фернандо Магелан, а по-късно и от испанския мореплавател Луис Торес, от холандеца Абел Тасман, англичанина Джеймс Кук и други. Руските мореплаватели Белингхаузен и Лазарев също откриват и опознават част от островите на Океания. Известният руски пътешественик Николай Николаевич Миклухо-Маклай изучава езика на местното население в Нова Гвинея, дълги години живее сред тях и описва живота и традициите им.
География Точният обхват на Океания е спорен и с различни интерпретации, географията ѝ се характеризира със силната фрагментираност на сушата в хиляди острови и архипелази. Обикновено в региона се включват части от Австралазия, като Австралия, Тасмания, Нова Зеландия и Нова Гвинея, както и целия или части от Малайския архипелаг. Тихоокеанските острови на Океания обикновено се разделят на три големи групи на етнологически принцип – Меланезия (към която са причислявани Нова Гвинея и съседните острови до Нова Каледония и Фиджи), Микронезия (включваща архипелазите между Палау и Гилбъртовите острови) и Полинезия (периферните острови – от Хавайските острови, през Питкерн и Великденския остров до Тонга).„Oceania“
Много малко от съставящите Океания земи имат по-значителна площ – Нова Гвинея, Северният и Южният остров на Нова Зеландия, Тасмания и Австралия, която обикновено е разглеждана като цял континент. Повечето останали острови са атоли, а някои, най-често по-големите, са върхове на подводни планински хребети и са с вулканичен или континентален произход. Най-високата точка в Океания е връх Джая (4884 m) на остров Нова Гвинея.
Природа на Океания
Геология
От геологична гледна точка Океания не е континент. Само Австралия, Нова Каледония, Нова Зеландия, Нова Гвинея и Тасмания имат континентален произход. Те са част от древния суперконтинент Гондвана. В миналото тези острови са били свързани с обща сухоземна земна връзка, която потъва в резултат на повишаване на нивото на Световния океан. Релефът на тези острови е планински и силно разчленен. Най-високите планини в Океания включително и връх Джая (5029 m) се намират на остров Нова Гвинея.
Повечето от островите в Океания имат вулканичен произход. Част от тях представляват върхове на огромни подводни вулкани, а някои от тях проявяват и днес вулканична активност.
Друга част от островите имат коралов произход. Това са атолите, които се оформят в резултат на минералните наслагвания от жизнената дейност на коралите около потънали вулкани, например остров Гилбърт или Туамоту. Отличителна особеност на такива острови е наличието на големи лагуни, които са оградени от множество островчета, наречени моту, които рядко надвишават три метра. В Океания се намира и атолът с най-голямата лагуна в света. Това е атолът Куаджалин, намиращ се в архипелага Маршалови острови . Въпреки че площта на сушата е едва 16,32 km², площта на лагуната е 2174 km². Атолът с най-голяма площ на сушата е остров Рождество (или Киритимати), разположен в архипелага Лайн (или Централни Полинезийски Споради) – 322 km². Друг вид атоли, наречени повдигнати атоли, представляват платовидни острови издигнати на 50 – 60 m над морската повърхност. При този тип острови липсва лагуна, но има следи от съществуването ̀и в миналото. Примери за такива атоли са островите Науру, Ниуе, Банаба.
Релефът и геоложката структура на дъното на Тихи океан в района на Океания има сложна структура. От полуостров Аляска до Нова Зеландия се намират няколко котловини и дъблоководни океански хребети. Хребетите като Тонга, Кермадек и Бугенвил, които образуват геосинклинален пояс, характеризиращ се с активен вулканизъм, сеизмичност и разнороден релеф.
На повечето острови в Океания липсват полезни изкопаеми. Само на по-големите от тях се добива никел (Нова Каледония), нефт и природен газ (Нова Гвинея, Нова Зеландия), мед (Бугенвил), злато (Нова Гвинея, Фиджи), фосфати (Науру, на островите Банаба, Макатеа). В миналото на много от островите се е добивало гуано. Това е разложена тор от морски птици използвана за подобряване на азотното и фосфорното съдържание на почвата. Осеанското дъно на Изключителните икономически зони е богата на манганова руда, кобалт, но не е изгодно икономически разработване на находищата.
Климат, води, почви Океания е разположена в няколко климатични пояса: екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен и умерен. Климатът на повечето от островите е тропичен, а на островите в близост до Австралия и Азия е субекваториален, на изток от 180 меридиан в зоната на екватора. На запад от 180 меридиан климатът е екваториален, а субтропичен на север и юг от тропиците. Умереният пояс е характерен предимно за Южния остров на Нова Зеландия.
Климатът на островите се определя основно от пасатите, благодарение на които количеството на дъждовете е значително. Среднегодишното количество на дъждовете варира от 1500 до 4000 mm, макар че на някои острови и в частност на тези с особен релеф и на подветренната страна климатът може да бъде по-сух или по-влажен. В Океания се намира и едно от най-влажните места на планетата: на източните склонове на планината Ваиалеале на остров Кауаи ежегодно падат до 11 430 mm валежи като абсолютния максимум е достигнат през 1982 година. Тогава падат 16 916 mm дъждове). В близост до тропиците средната температура е около 23 °C, на екватора – 27 °C, с незначителни разлики между най-топлите и най-хладните месеци.Климатът на островите в Океания се определя в значителна степен и от климатичните феномени Ел Ниньо и Ла Нинья. По време на Ел Ниньо междутропичната конвергентна зона се движи на север от екватора, а при Ла Ниня обратно – на юг. При Ел Ниньо на островите се наблюдават силни дъждове, а при Ла Ниня силна суша.
Повечето от островите на Океания са подложени и на силното въздействие на природни катаклизми. Такива са вулканични изригвания (Хавайски острови, Нови Хебриди), земетресения, цунами, циклони, съпровождани от тайфуни и силни дъждове или суша. При много от катастрофите се нанасят материални и човешки жертви. Например в резултат на цунами в Папуа – Нова Гвинея през юли 1999 г. загиват 2200 души. На Южния новозеландски остров и в Нова Гвинея във високата част на планините се срещат и ледници, които в резултат на глобалното затопляне прогресивно намаляват.
В различните климатични условия се е формирала много разнообразна почва. Почвата на атолите е високо алкална и доста лоша. Обикновено тя е пореста, трудно задържа влага и съдържа много малко органични и минерални вещества с изключение на обилното количество Ca, Na и Mg. Почвите на вулканичните острови се отличават с високо плодородие. На големите планински острови се срещат червено-жълти, планински латеритни, планински ливадни, жълто-кафяви, жълти и червени почви.
Големи реки в Океания са изключителна рядкост. Те са характерни само за Нова Зеландия и Нова Гвинея. Най-дългите реки са новогвинейските Сепик (1126 km) и Флай (1050 km). Най-голямата новозеландска река е Уаикато (425 km). Основните източници на вода за реките са дъждовете, а в Нова Зеландия и Нова Гвинея се подхранват и от ледници и снеговалежи. Практически на атолите липсват реки, което се дължи на порестата им структура. Дъждовната вода се просмуква в почвата като образува линза – леко солена вода, която може да се добива само ако се прокопае кладенец. На по-големите острови и то предимно вулканичните се срещат неголеми водни потоци, които се вливат в океана. Най-голям брой езера, в това число и термални се намират в Нова Зеландия, където се наблюдават дори и гейзери. На останалите острови в Океания езерата са по-скоро изключение.
Флора и фауна Океания влиза в Палеотропичната растителна област, която се подразделя на три подобласти – меланезийско-микронезийска, хавайска и новозеландска. Сред най-разпространените растения е кокосовата палма и хлебното дърво, които оказват важна роля в бита на местното население. Плодовете им се използват за храна, дървесината е източник на гориво, строителен материал, а от ендосперма на кокосовите орехи се добива копра, която се изнася за страните от целия свят. На островите растат и голямо количество епифити (папратовидни, орхидеи). Най-голямо количество ендемити на флората и на фауната, се срещат в Нова Зеландия и на Хавайските острови, а от запад на изток се наблюдава намаляване на броя на растителните видове, родове и семейства.
Животинският свят в Океания спада към Полинезийската фаунистична област с подобласт на Хавайските острови. Фауната на Нова Зеландия е отделена в самостоятелна област, а Нова Гвинея спада към Папуаската подобласт на Австралийската. Най-голямо разнообразие от животински видове има на Нова Зеландия и Нова Гвинея. На малките острови на Океания, и преди всичко на атолите бозайници почти не се срещат. Голяма част от островите се обитават от единствен бозайник – полинезийски плъх. За сметка на бозайниците птичото разнообразие е огромно. На повечето от атолите се намират своеобразни птичи колонии, където гнездят морските птици. От представителите на фауната на Нова Зеландия най-известна е птицата киви, която е и национален символ на островната държава. Други интересни ендемити са кеа (), какапо (), такахе/безка султанка (). На всички острови в Океания се срещат змии, гущери и насекоми.
В хода на европейската колонизация на много от островите са привнесени чужди видове растения и животни. Те оказват негативно и дори пагубно влияние върху местните видове. В Океания се намират много охраняеми територии, повечето от тях заемат значителна площ. Например от 28 януари 2008 г. островите Феникс и съседните водни площи в Кирибати днес е най-големият в света морски резерват с площ от 410 500 km²). Държави и зависими територии В политико-географско отношение Океания е представена от над 20 независими страни и владения. В социално-икономическо отношение рязко се отличават развитите Австралия и Нова Зеландия, чието население е предимно от европейски преселници.