История на анархическия печат в България

За първи, макар и неформални представители на анархистическата преса, Федерация на анархистите в България посочват издаваните от Христо Ботев в Румъния революционни вестници: „Дума на българските емигранти“, „Независимост“ и „Знаме“. Федерацията на анархистите се основава на политическите убеждения на Ботев, които той недвусмислено демонстрира в десетки свои статии. Този факт не променя общата национал-революционна насоченост на изданията.

1894 – 1932 Първият вестник, в който открито се пропагандира анархизмът, е излизалият през 1894 г. в Пловдив вестник „Борба“ с редактор Димитър Бойкинов. За този вестник се знае твърде малко. Не е известно в какъв тираж е излизал и колко броя са били отпечатани от него. През 1898 г., в Женева (Швейцария) излиза един брой на вестник „Отмъщение“. Негов редактор е Петър Манджуков. Вестникът е отпечатан нелегално. Обявява се като орган на „Македонския революционен комитет“. Самият вестник е дело на групата анархисти от т.нар. „Женевска група“ (Македонски таен революционен комитет), в която освен Петър Манджуков (революционер), са влизали още Михаил Герджиков, Светослав Мерджанов, Петър Соколов, Димо Николов и др. На „Отмъщение“ е сътрудничил и писателят Георги Стаматов, без самият той да е член на групата. През същата година излиза и друг вестник на този кръжок, наричащ се „Глас на Македонския таен революционен комитет“. Негов редактор е Михаил Герджиков. Част от тиража на двата вестника е разпространен сред българските студенти в Швейцария, но повечето екземпляри са пренесени по канали в България и намиращата се под османска власт Македония. В периода до 1907 г. в България са издадени два анархистки вестника, които също излизат само с първия си брой и в ограничен тираж. Това са излезлият през месец май 1901 г. в София вестник „Анархия“ и отпечатаният във Видин в-к „Свободна мисъл“. През 1907 г. под редакцията на Михаил Герджиков излиза вестник „Свободно общество“. От него са отпечатани два броя, като вторият брой излиза нелегално, тъй като вестникът е официално забранен от властите заради новия тогава „Закон против анархистите“. Сътрудници на изданиято са Никола Стойнов, Буйнов, Блъсков и най-вероятно Върбан Килифарски.

След спирането на „Свободно общество“, Върбан Килифарски започва да издава вестник „Безвластие“, който излиза регулярно до 1911 г. Печата се първоначално в София, а впоследствие и в Разград.В същия период от време в Бургас „Бургаската толстоистка комуна“ издава бюлетина „Възраждане“. Редактор е братът на Върбан Килифарски – Христо Килифарски. От 1910 до 1912 г. в София излиза вестник на младежите-анархисти, наречен „Ученическа пробуда“. През 1912 г. Михаил Герджиков започва да издава вестник „Пробуда“, самоопределящ се като „социаланархистически лист“. От януари 1912 г. до септември 1914 г. от него излизат 23 броя. В тях се отделя внимание както на социалните проблеми, засягащи бедните и трудещите се, така и на международното положение, развитието на свободните училища, културата и изкуството. През 1914 г. в Русе излиза безвластническото списание „Освобождение“. За периода 1914 – 1915 г. в София са отпечатани няколко броя на вестник „Работническа мисъл“, който е забранен и спрян непосредствено след като България се включва в Първата световна война. Първоначално „Работническа мисъл“ се определя като „самосиндикалистки“, а впоследствие, след възстановяването му през 1919 – 1920 г. и като „революционно-синдикалистки“. През юли 1919 г., под редакцията на Михаил Герджиков, започва издаването на вестник „Пробуда“, който е и официален орган на създадената през юни същата година в София Федерация на анархо-комунистите в България (ФАКБ). Само първият брой е отпечатан легално и все още не е уточнено колко общо броя са излезли. Според спомените на Георги Жечев, който сменя Герджиков като редактор на вестника, до есента на 1919 г. са излезли 19 броя. Тъй като е бил периодично изземан и унищожаван от властта, от него няма запазени броеве. Линията на „Пробуда“ е пропагандата на социален и революционен анархизъм. През лятото на 1920 г. Георги Шейтанов издава три нелегални броя на вестник „Бунт“. Вестникът излиза в ограничен тираж и също е унищожаван от „органите на реда“. Днес може да бъде видян единствено на микрофилм, намиращ се в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Не изяснено и къде е ставало неговото отпечатване. Според едни източници той е бил отпечатван в Лясковец, според други в Нова Загора. През същата 1920 г. във Враца излиза безвластническото списание „Голгота“. В Бургас вестник „Комуна“. В Кюстендил списанието „Анархист“. В периода 1920 – 1921 г., под редакцията на Георги Жечев, излиза вестник „Анархист“. Отпечатването му е ставало нелегално в София и изданието е трибуна на нелегалните анархисти около Васил Икономов. В края на 1921 г. в Русе излиза безвластнически вестник, третиращ проблемите на свободното възпитание – „Свободно училище“. В периода 1921 – 1923 г., под редакцията на Петър Христов, е възобновено издаването на „Работническа мисъл“, този път като анархо-комунистическо списание. То се явява и основен орган на ФАКБ, като използва голямо количество преводни материали на големите теоретици на анархизма – Малатеста, Пьотър Кропоткин, Рудолф Рокер, Себастиан Фор и др. През 1921 – 1923 г. в София излиза анархистическият вестник „Пурпур“. В периода май-декември 1923 г. в Чикаго (Илинойс, САЩ), под редакцията на Никола Радивоев и Никола Стоянов, е отпечатан анархо-синдикалисткия вестник „Работническа мисъл“. Излизат 8 броя. Вестникът е орган на българските работници, членуващи в американския анархистически синдикат на индустриалните работници (IWW). Излиза на няколко езика. Негов наследник и продължител се явява излизалия отново в Чикаго, от януари до юли 1924 г., под редакцията на Никола Радивоев, вестник „Индустриален работник“. От него са издадени 13 броя. В периода 1923 – 1924 г. в София излиза теоретичното списание „Свободно общество“. Негови редактори са последователно Георги Жечев, Антон Кутев и Александър Сапунджиев. Списанието „Буревестник“ излиза в Русе в периода 1923 – 1924 г. под редакцията на анархиста Владимир Георгиев и от него са отпечатани 5 броя. Списанието яростно разобличава извършителите на кървавите престъпления в Ямбол от март 1923 г., когато са убити 32 анархисти. От ноември 1923 г. до януари 1924 г. в София излизат 4 броя на анархо-комунистическия вестник „Протест“. През февруари 1924 г. в София, под редакцията на Кирил Радев, започва издаването на „анархо-комунистически вестник за социална правда“, наречен „Зов“. От него излизат 3 броя до забраната му през март 1924 г. В Казанлък през март 1924 г. излиза единственият брой на литературно-анархистическото списание „Еделвайс“'. От юли до септември 1924 г. в София, под редакцията на Жак Натан, излиза списание „Свободна мисъл“, което се явява трибуна на еврейските анархисти в България. Излиза в 4 броя. Списанието съдържа множество социално-политически статии, а също така стихове, хроники и съобщения. Негов пряк наследник се явява издаваният през септември-ноември същата година вестник „Свободни хора“ (4 броя). Отговорен редактор е Буко Пити. Изданието превежда материали на Пьотър Кропоткин, Горки, Лебедев и др. От януари 1924 г. до януари 1925 г. в София, под редакцията на поета Гео Милев, излиза списание Пламък. Излизат 3 годишнини, с по десет книжки първата година и по 11 останалите две. Списанието съществува с финансовата помощ на анархиста Георги Шейтанов и Федерацията на анархо-комунистите. В „Пламък“ списват още и писатели и поети като Христо Ясенов, Ламар, Николай Хрелков и др. Освен това в него са публикувани рецензии към редица книги, между които „Етика“ на Пьотър Кропоткин и „Психология на анархиста-социалист“ от професор А. Амон. На страниците на списанието са публикувани статии и стихове от Георги Шейтанов.

От декември 1924 г. до януари 1925 г. излизат в София, под редакцията на безвластникът Христо Табаков, 8 броя на вестник „Свободно дело“. Линията на вестника е в подкрепа на „Единния фронт“ между анархисти, комунисти и земеделци, насочен срещу сговористкото правителство на Александър Цанков. През 1924 – 1925 г. излиза вестник „Безвластие“, издаден във Велико Търново от анархистическата група „Безвластие“ и редактор Георги Шейтанов. От този вестник са се запазили само 3 броя, които могат да бъдат видени на микрофилм в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Списание „Пурпур“ излиза в 3 броя през 1926 г. в Русе. То се явява „месечно анархо-комунистическо списание за литература, критика и обществени въпроси“. Негов редактор е анархистът Г. Иванов. Заради 3-ти брой на списанието редакторът му е арестуван, а „Пурпур“ е иззет и унищожен. В периода юни 1926 – май 1927 г. в София излиза поредицата на „месечно литературно и обществено-научно списание“ „Начало“. То е в 3 годишнини и от него са отпечатани 21 броя. Освен авторски, списанието пуска и преводни материали на Бакунин, Кропоткин, М. Нетлау, Елизе Реклю и др. Редактор е Д. Иванов, а сътрудници са писателите и общественици Антон Страшимиров, Ламар, Здравко Сребров, д-р Константин Кантарев, Димитър Косев и др. В периода 1926 – 1938 г. много български анархисти участват като организатори и в дейността на въздържателните дружества. Вестниците „Младежки зов“, „Трезва мисъл“ и „Устрем“ стават проводници на анархистки идеи. Печатани са в София и Пловдив. Вестник „Свободен работник“ излиза от април 1927 до юни 1928 г. Печатан е в София и от него излизат 49 броя. Негови редактори са Христо Табаков и Георги Ковачев, след арестуването на първия.

В периода 1926 – 1928 г. в България и чужбина са издадени безвластническите вестници: „Работнически защитник“ (1926, Чикаго, САЩ); „Пробуда“ (1927, Стара Загора); „Безвластие“ (1927, Буенос Айрес, Аржентина). От тези вестници не са запазени броеве. Изключение прави само намиращият се в Националната библиотека бр.3 на „Безвластие“, посветен изцяло на делото срещу Сако и Ванцети – (възпоменателна статия в „Свободна Мисъл“ от 2009 г.). В Русе, под редакцията на анархиста Панайот Чивиков, в периода март-април 1928 г., излизат 6 броя на вестник „Свободна младеж“. В периода ноември 1928 – декември 1929 г. в София, под редакцията на Георги Николов, излиза студентският анархистически вестник „Студентско единство“ (2 годишнини с отпечатани 9 броя). Редактори и сътрудници на вестника са още Стефан Атанасов, Димитър Бешев и Георги Крънзов. От декември 1928 до февруари 1929 г. във Враца, под редакцията на Т. Бучински, излиза месечното литературно и научно анархистическо списание „Набат“. От него са издадени 3 броя и в тях са поместени статии от български и чуждестранни безвластници, биографии, културни прегледи и книгопис. В същия период (1928 – 1929 г.) в София са отпечатани анархистическото списание „Обзор“ и вестник „Простори“. Списание „Новис“ е издадено в 14 броя (2 годишнини) в София в периода октомври 1929 – януари 1932 г. Негов редактор е писателят Лалю Маринов – Ламар. Списанието ратува да се превърне в трибуна за новата култура в България. В него са отпечатани посмъртна статия на Георги Шейтанов (анархист), стихове на Александър Блок, статии на Иля Еренбург и др.< От март до септември 1929 г. в София излизат 4 броя на месечното обществено-политическо и научно списание „Труд и мисъл“. Негов редактор е Д. Георгиев. Списанието помества статии на големите теоретици на анархизма Ерико Малатеста и Луиджи Фабри, а също така критикува методите на управление използвани в Съветска Русия и тамошните преследвания срещу анархистите.

Издания на анархо-синдикалистите в България В периода 1929 – 1934 г. представителите на българския Анархо-синдикализъм също поддържат свои печатни издания.