Грузинското вино и традициите, свързани с него, са част от националната култура на Грузия.
В литературните произведения виното и лозата често фигурират като метафори, в изобразителното изкуство и архитектура гроздето е популярен декоративен елемент. Предполага се, че дори уникалната грузинска азбука имитира формата на лозата с къдравите ѝ отклонения. Виното винаги присъства на всички тържества, празници и ритуали. Винопроизводството е в основата на грузинската икономика от векове. Тук се отглеждат над 400 местни сортове грозде. Районите на Грузия, известни със своето винопроизводство, са Кахетия, Картли, Имеретия, Рача-Лечхуми и Долна Сванетия, Аджария и Абхазия.
Винарството в Грузия съществува от епохата на неолита и наброява не по-малко от 8 хиляди години. През 2013 г. ЮНЕСКО включва древната традиция на производството на вино в глинени делви (квеври) в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството.UNESCO, Intangible Cultural Heritage of Humanity: Ancient Georgian traditional Qvevri wine-making method През 2017 г. група учени представят в Бордо (Франция) резултати от своите изследвания, които доказват, че Грузия е люлката на виното. Georgian Wine Association: HistoryСпутник: Доказано: Грузия – родина винаБизнес Грузия
През дългата история на грузинската нация лозата придобива знаково значение в Грузия – тя е символ на възраждане, богатство и изобилие.
История От векове лозарството е едно от основните направления на грузинското земеделие. Смята се, че тук за първи път се появяват културните форми на лозата, които по-късно се пренасят през Мала Азия в Европа и оттам се разпространяват в Америка и Австралия. За древните корени на винарството в Грузия говорят множеството археологически находки, намирани при разкопките на съществувалите преди 6000 – 8000 години селища. През дългата история на Грузия лозата е тясно свързана с духовната култура на народа. Тя е в ролята на сакрален символ през 4. век, когато просветителката на Грузия, светата Нино, покръства владетеля на страната с кръст от лозови клони, завързани с косите ѝ – оттогава православното християнство е официална държавна религия, при нейните църковни ритуали виното е естествен елемент.
Територията на днешната Грузия претърпява множество нападения и военни действия. През 7. век в Закавказието нахлуват арабите. През 12. век нападат монголците и Грузия става част на Монголската империя. През 16. век страната става обект на противоборство между Персия и Турция. Въпреки че всички завоеватели унищожават лозята и винарните, грузинците успяват да ги възстановяват и развиват. Технологиите на винопроизводството се усъвършенстват, разработват се местни видове вина – кахетински, имеретински и картлийски. Появяват се каменни и дървени преси, глинени делви с голяма вместимост (квеври). Според френския пътешественик Жан Шарден, посетил Грузия през 18. век, няма друга страна, която да произвежда вино в такива количества и качество, както Грузия. През този период лозята заемат огромни площи в околностите на Тбилиси и по бреговете на река Кура.
Голям разцвет грузинското винарството има през 19. век, когато започват да се внедряват европейските технологии. Грузинските княжески фамилии активно развиват в своите имения производството на високачествени вина. Грузинското вино става по-близко за европейския потребител към края на 30-те години на 19. век, когато в Кахетия княз Александър Чавчавадзе започва неговото производство не във вкопаните в земята квеври, каквато е традиционната грузинска технология, а по европейския начин – в бъчви. Принос за развитието на грузинското винарство има и руският цар, който притежава в Грузия голямо стопанство с прочути винени сортове грозде. Той кани известни руски и френски винари и изпраща грузинци в чужбина за нови знания. През 1876 г. княз Иване Багратион-Мухрански започва производството на пенливи вина по класическия френски метод. Неговата продукция получава световна известност – тя печели първите награди на международните изложби в Санкт Петербург през 1882 г. и в Париж през 1889 г.
През 1877 г. на територията на Грузия се организира първото специализирано училище, което подготвя специалисти по отглеждане на грозде и производство на вино. През 70-те години на 19. век в Грузия се произвеждат 7,6 млн. декалитри вино, към 1913 г. неговото количество достига 9,2 млн. декалитри. През 80-те години на 19. век князете Димитри и Луарсаб Кипиани започват производството на полусладко червено вино. „Кипиановското вино“, както го наричат по това време, се представя през 1907 г. на международен фестивал на виното в белгийския град Остенде и получава Гран-при. Днес тази награда се пази в Националния музей на Грузия. (През 1932 г. Сталин преименува виното на „Хванчкара“ – на името на селцето, където се гледат сортовете „Александроули“ и „Муджуретули“, от които се прави виното.) Към началото на съветския период Грузия произвежда над 60 вида вина.
През съветския период, за няколко десетилетия престават да се засаждат десетки сортове грозде. За масовата продукция се използват само 16 сорта винено грозде, залага се на количество произведено вино, не на качество. Голям удар по грузинското винарство се нанася по време на радикалните политически промени (перестройка) в СССР. След разпада на СССР започва нова епоха на грузинското вино. През периода 1993 – 1997 г. в страната се основават първите модерни винарски изби и големи компании, които са допълнително подпомогнати с няколко години отлична реколта. Развитието продължава, като се появяват многобройни малки винопроизводители, някои от които прилагат съвременни биологични методи. Процесът на развитието не се повлиява от наложеното през 2006 г. от страна на Русия ембарго върху вноса на грузинското вино. Загубата на най-големия пазар на грузинските вина води до рязко намаляване на износа – от $41 млн. в 2006 г. до $29 млн. в 2007 г. От друга страна ембаргото води до повишаване качеството на вино поради силната конкуренция на новите пазари. Стимулира се възраждането на традиционните грузински технологии, разширява се секторът на екологичните вина, започва диверсификация на експортните пазари – през 2007 г. грузинските вина се изнасят в 22 страни, през 2008 броя им нараства на 33.
По данните на Министерството на селското стопанство на Грузия, през 2011 г. в страната са регистрирани 218 винарски предприятия, реално работят 70% от тях, 35 компании експортират своята продукция. Годишно се произвежда около 1 млн. хектолитра вино, 90% от него се изнася. През 2013 г. Русия сваля ембаргото и руският пазар отново става лидер сред вносителите на грузинското вино.
Културни традиции Годишната консумация на алкохола в Грузия е около 7,7 литра на човек (при мъжете – 12,6 литра, жените – 3,6 литра), дялът на виното е около 50%. Страната заема 67 място в рейтинга на пиещите народи,World Health Organisation: Global alcohol report но за грузинците виното не е просто питие. То е участник в социалното общуване, елемент е на традиционната култура и в това си качество винаги присъства при грузинското празнуване. Грузинското вино е национално достояние, то привлича туристите и сомелиерите от цял свят.
Виното се асоциира с грузинското гостоприемство и е ключовият елемент на супра – традиционния ритуал на гощаване, съществуващ от столетия. Основните поводи за него са рождени дни, сватби, погребения, религиозни празници и други социални мероприятия. Главните изисквания за провеждане на супра са: да присъстват поне двама души, налице да е определено количество вино и да има желание да се пие, докато то свърши. Пиянството обаче не се толерира и се смята за срамно.
На трапезите с участие на гости винаги има тамада и мерикипе. Ролята на тамада обикновено играе патриархът на семейството, но ако той се отказва, тамада се избира чрез гласуване. Работата на тамада е да вдига тостове и да задава тяхната последователност, следвайки местната традиция. По време на тоста е забранено да се пие, въпреки че тостовете на тамада могат да траят и половин час.
Мерикипе също има отговорна задача. Той разлива виното, но не просто напълва чашите, а и следи за състоянието на гостите. На тези, които са вече леко „на градус“ налива по-малко, а на тези, които са почти трезви – повече: нивото на опиянение на присъстващите трябва да е еднакво.
Традицията на супра не позволява просто да се пийва виното – задължително е да има тост. Виното се пие до дъно само при някои тостове, при други може да се отпива по една-две глътки. На един дъх се пие бяло вино. Червено вино грузинците пият по-малко, тъй като при големите количества, които се изпиват по време на супра, то може да доведе до повишаване на кръвното налягане.
Първият тост винаги се произнася от тамада, след него същият тост, но с други думи се вдига от мерикипе. Същата мисъл продължава да се развива с тостовете на присъстващите мъже. Те са задължени да вдигат тостовете, жените могат да го правят по желание. Темите за тостовете могат да бъдат най-различни – любов, родители, деца, приятели, природа, Бог. С един тост не се пие за няколко неща – всеки тост заявява само един повод за пиене. Между тостовете обикновено се води беседа и се пее – всички гости участват в прочутото грузинско полифоничното пеене.
За грузинците виното е дар от Бога и с помощта на тоста те пълнят чашите си с радост и благодарност.Культура Грузии – Супра
Съдове за пиене на вино Украсяването на трапезата в Грузия е част от етикета и естетиката на гощавката и за целта се използват най-разнообразни съдове. Различават се два вида съдове, използвани за винопиенето – общи за сервиране на масата и индивидуални за всеки присъстващ на нея. От общите съдове най-разпространени са каните доки и сура. Каната за вино може да бъде по-обикновена или богато украсена, керамична или метална (сребърна, мелхиорова). За индивидуално ползване са съдовете кханци, чинчила, азарпаша, каркара, пиала, таси, аквани, кула и други.Русская Семерка: Как пьют вино грузины? Кханци (или джихви) е типичният и най-известният съд за грузинското винопиене. Изработва се от рог на планински козел или бик, инкрустира се с орнаменти от сребро и седеф. Обикновено е с голяма вместимост и пиенето от него има ритуален характер – мъжът доказва своята издръжливост, като изпива всичкото съдържание до дъно, на един дъх. Кханци се смятат за символ на древната грузинска история. Азарпаша – кръгло черпаче с дълга тънка дръжка; и двете части могат да са красиво ковани и инкрустирани. Чинчила – малка глинена каничка с обем на една чаша. Каркара – по-голяма метална кана с необичайна форма на гърлото. То е огънато и се състои от три превити тръбички. Когато през него се налива вино, се чува звук, наподобяващ гукането на гълъбите – каната „пее“. Смята се, че формата на съда е заимствана от тиква, тъй като нейната опашка се извива при изсъхване. Но има и по-красива легенда за цар Ираклий, управлявал във Византия през 7. век. По време на едно пиршество му съобщават за нападение на персийците. Разгневен, той усуква гърлото на каната и се заклева да победи враговете. Пиала – широка, ниска купичка. Таси – чаша с форма на полусферичен метален съд на краче. Кула – дървен, обрамчен в сребро, съд с полусферично тяло и дълго, тясно гърло, насочено под прав ъгъл спрямо тялото. Аквани – обемен глинен съд с форма на детска люлка.
Традиционно винопроизводство
В Грузия освен внедрената европейска технология за производство на вино съществуват и традиционни местни технологии – кахетинската, имеретинската и на Рача-Лечхуми (за естествено-полусладките вина). По европейската технология се произвеждат вината Гурджаани, Напареули, Манави и Цинандали.