Джозуѐ Кардучи () е италиански поет, учител, критик и обществен деец. Носител на Нобелова награда за литература от 1906 година.

Биография и творчество Джозуѐ Кардучи е роден на 27 юли 1835 г. в квартал Валдикастело на град Пиетрасанта. Баща му е лекар, но поради политическите си (той е карбонар) и религиозни възгледи му се налага често да сменя местата, където работи, и да живее в различни градове на Италия. Основното си образование Кардучи получава във Флоренция, където семейството му се премества през 1849 година. Тук той прави и първите си опити като поет.

През студентските си години Кардучи пише статии за вестник L'appendice („Приложението“). Впоследствие става водеща фигура в литературния кръг, който се оформя около изданието. Този литературен кръг има за цел да утвърди класицизма в италианската поезия за сметка на все по-разпространения романтизъм. Висшето си образование Кардучи завършва през 1856 г. и след това в продължение на около година работи като гимназиален учител.

След като през 1857 г. Кардучи отива във Флоренция, той публикува и своята първа стихосбирка - „Рими“ (Rime). След 1860 г. преподава в университета в Болоня. През 1866 г. е избран за депутат. Тогава именно написва едно от най-известните си произведения - поемата „Химн за сатаната“ (Inno a Satana).

Ранната поезия на Кардучи е свързана най-вече с неговите националноосвободителни възгледи и борбата за независимост на италианския народ срещу управлението на Австрия. Поезията му е насочена против монархията и католическата църква. По-късните му произведения, написани след освобождението на Италия, са значително по-лирични.

Джозуе Кардучи е автор и на голям брой литературни исторически трудове.

Библиография Оригинални стихосбирки, антологии и есеистика Rime, San Miniato, Tip. Ristori, 1857. Levia gravia, Pistoia, Tip. Niccolai e Quaternoni, 1868 (edizione definitiva presso Zanichelli, 1881). Poesie, Firenze, Barbera, 1871 (seconda edizione, ivi, 1875; terza edizione, ivi, 1878). Primavere elleniche, Firenze, Barbera, 1872. Nuove poesie, Imola, Galeati, 1873 (seconda edizione, Bologna, Zanichelli, 1875; terza edizione con prefazione di Enrico Panzacchi, ivi, 1879). Studi letterari, Livorno, Vigo, 1874. Delle poesie latine edite e inedite di Ludovico Ariosto: studi e ricerche, Bologna, Zanichelli, 1875 (poi con il titolo La gioventù di Ludovico Ariosto e le sue poesie latine, ivi, 1881). Intorno ad alcune rime dei secoli XIII e XIV ritrovate nei Memoriali dell'Archivio notarile di Bologna, Imola, Galeati, 1876. Bozzetti critici e discorsi letterari, Livorno, Vigo, 1876. Odi barbare, Bologna, Zanichelli, 1877 (seconda edizione con prefazione di Giuseppe Chiarini, ivi, 1878; terza edizione, ivi, 1880; quarta edizione, ivi, 1883; quinta edizione, ivi, 1887). Juvenilia edizione definitiva, Bologna, Zanichelli, 1880. Levia Gravia edizione definitiva, Bologna, Zanichelli, 1881. Confessioni e battaglie, Roma, Sommaruga, 1882 (poi con l'indicazione Serie prima, ivi, 1883; serie terza: ivi, 1884). Giambi ed Epodi, Bologna, Zanichelli, 1882. Nuove odi barbare, Bologna, Zanichelli, 1882 (seconda edizione, ivi, 1886). Ça ira, Roma, Sommaruga, 1883. Conversazioni critiche, Roma, Sommaruga, 1884. Rime nuove, Bologna, Zanichelli, 1887 (seconda edizione, ivi, 1889). Il libro delle prefazioni, Città di Castello, Lapi, 1888. Terze odi barbare, Bologna, Zanichelli, 1889. Storia del Giorno di Giuseppe Parini, Bologna, Zanichelli, 1892. Delle Odi barbare. Libri II ordinati e corretti, Bologna, Zanichelli, 1893 (seconda edizione, ivi, 1900). Su l'Aminta di T. Tasso, saggi tre, con una pastorale inedita di G.B. Giraldi Cinthio, Bologna, Zanichelli, 1896. Degli spiriti e delle forme nella poesia di Giacomo Leopardi, Bologna, Zanichelli, 1898. Rime e ritmi, Bologna, Zanichelli, 1899. Poesie (MDCCCL-MCM), Bologna, Zanichelli, 1901 (seconda edizione, ivi, 1902).

Съставителство L'arpa del popolo. Scelta di poesie religiose, morali e patriottiche cavate dai nostri autori e accomodate all'intelligenza del popolo, Firenze, Tip. Galileiana di M. Cellini, 1855. Antologia latina e saggi di studi sopra la lingua e la letteratura latina, Firenze, Tip. Galileiana di M. Cellini, 1855. Poesie di Giuseppe Parini, Firenze, Barbèra, 1858. Poesie di Lorenzo de' Medici, Firenze, Barbèra, 1859. Le Stanze, l'Orfeo e le Rime di messer Angelo Ambrogini Poliziano, rivedute su i codici e su le antiche stampe e illustrate con annotazioni di varii, Firenze, Barbèra, 1863. Letture italiane scelte e ordinate a uso delle Scuole del Ginnasio inferiore, Bologna, Zanichelli, 1883 (assieme a Ugo Brilli; seconda edizione: ivi, 1885). Le Rime di Francesco Petrarca di su gli originali, Firenze, Sansoni, 1899 (assieme a Severino Ferrari). Antica lirica italiana (canzonette, canzoni, sonetti dei secoli XIII-XV), Firenze, Sansoni, 1907 (uscito postumo per le cure di Guido Mazzoni).

Източници

Външни препратки Джозуе Кардучи на сайта на Нобеловите награди Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Джозуе Кардучи, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано

Категория:Италиански поети Категория:Законодатели Категория:Носители на Нобелова награда за литература Категория:Италиански нобелови лауреати Категория:Атеисти Категория:Италиански масони Категория:Пизански университет Категория:Болонски университет Категория:Починали в Болоня