Ева̀нгелие ( – „блага вест“) или Благовестие, е името на четири библейски книги от Новия завет. В евангелията се съдържат разкази за живота и учението на Иисус Христос – неговото раждане, земен живот, дейност, кръстна смърт, Възкресението и Възнесението му. В по-широк смисъл на думата под Евангелие се разбира и целият Нов завет.
Времето на съставянето на евангелията се отнася към втората половина на 1 век след Христа. Авторството им е спорно, като традиционно се приписва на апостолите Матей, Марк, Лука и Йоан, известни и като „четиримата евангелисти“. Четирите евангелия се допълват взаимно и разясняват житието на Иисус Христос. Първите три са наречени „синоптични“, т.е. епизодите от живота на Спасителя до кръстната му смърт са написани в същата последователност (макар и с някои прескачания), докато Евангелието от Йоан е напълно различно произведение в стилово отношение (напр. в него отсъстват почти напълно образът на Йоан Кръстител и голяма част от притчите на Иисус).
Освен четирите канонични евангелия съществуват и около петдесет апокрифни евангелия, които не са включени в църковния канон. Такива са например Евангелието от Филип (в което пише, че Иисус не е роден непорочно, а също и че Мария Магдалена му е била съпруга), Евангелието от Юда Искариотски, Евангелието от Мария Магдалена и пр. Някои апокрифни евангелия, като Евангелието от Тома, се развиват и през X – XIV в. са обработени от гръцки автори. През IX век евангелията са преведени от гръцки на старобългарски език. Най-старите запазени старобългарски преписи са Зографското евангелие и Мариинското евангелие.
От периода на втория разцвет на българската книжнина през XIV век следва да се споменат богато илюстрованото с цветни миниатюри Четвероевангелие на цар Иван Александър и Видинското евангелие.
В преносен смисъл думата „евангелие“ се употребява като съчинение, което съдържа основните положения на някакво учение или като нещо, в което може да се вярва, което се приема за безспорна истина или като основен, най-висш смисъл.
Канонични евангелия
Евангелие от Матей Евангелие от Марк Евангелие от Лука Евангелие от Йоан
Апокрифни евангелия Евангелие от първоапостол Филип (оспорва се непорочното зачатие на Иисус; пише, че Мария Магдалена му била съпруга) Евангелие от Мария Магдалена Евангелие от Юда Искариотски (оспорва ролята му на предател на Иисус. Представя нещата в контрапункт – именно Иисус пожелава да бъде предаден, за да се изпълни мисията Му на изкупител) Никодимово евангелие (евангелие от Никодим) Евангелие от първопостол Тома (запазени отделни фрагменти) Евангелие от египтяните Евангелие от евреите Евангелие от евионитите Евангелие на Ева Евангелие от Варнава Евангелие от Петър (авторството на Петър е спорно)Кои са апокрифните книги? Тайно евангелие от Марко Протоевангелие на Яков Евангелие от Лъжематей История на дърводелеца Йосиф
Любопитни факти Илюстрованият ръкопис от Келс от IX век съдържа четирите канонични евангелия и е свидетелство за средновековния живот в Ирландия. В периода между XI и XII век, празни участъци между неговите страници са използвани за документиране на сделки със земя в и около селището Келс. Днес това би било разглеждано като вандализъм, но по онова време доказателството за собственост върху земята е подчертано, ако е записано на стари ръкописи или свитъци. Вероятно свещеният характер на книгата също е помагал за укрепването на правната връзка.THE BOOK OF KELLS – TRINITY COLLEGE DUBLIN
Източници
Външни препратки
Евангелски текстове в различните им издания на български, заедно с гръцкия текст
Категория:Нов завет