Петър Бурлак-Вълканов е български поет от Бесарабия. Първият, който там започва да пише на книжовен български език, поради което е наричан основоположник и „патриарх“ на българската бесарабска литература.
Превеждан е на руски и молдавски език. Член на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Молдова, на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 12 юни 2026 г. През 2003 г. с Указ на президента на България е награден с орден „Мадарски конник“ втора степен „за неговата литературна и просветителска дейност и за особено големия му принос за популяризирането на българската култура в Молдова и Украйна“.Указ № 160 Обн. ДВ. бр.48 от 23 май 2003 г.
Биография Той е роден на 18 януари 1939 г. в село Бабата, Одеска област. Завършва висше образование в Педагогическия институт в Тираспол, Молдова. Отначало работи като учител, а по-късно двадесет години в административния апарат на Съюза на писателите на Молдова. Умира на 3 октомври 2005 г.
Стихосбирки Петър Бурлак-Вълканов е автор на стихосбирките: „Моя южна равнина“ (1967, ІІ изд. 1992), „Вярност“ (1973), „Далечни извори“ (1976), „Монолог на земята“ (1977), „Равноденствие“ (1982), „Години“ (1989), „Земя на моите деди“ (1990), „Такъв съм млад“ (2004), „Стара планина“ (2004), „Корени“ (2017). Публикува пътеписа „По братской Болгарии“ (1974), сборника с разкази „Пътуване към май“ (1981).
Вижте също Носители на орден „Мадарски конник“
Източници
Външни препратки Представяне на поетичната сбирка „Корени“ на Петър Бурлак–Вълканов на 25 януари 2018 г., ИЕФЕМ – София, България в YouTube
Категория:Български поети Категория:Носители на орден „Мадарски конник“ Категория:Българи в Украйна Категория:Хора от Болградски район Категория:Български творци от Бесарабия