Силвàна Де Мàри () е италианска лекарка-психотерапевт, блогърка и писателка на произведения в жанровете героично фентъзи и детска литература.
Тя добива широка обществена известност в Италия и с публичната си подкрепа за редица конспиративни твърдения и позиции, разглеждани като противоречащи на утвърдените научни стандарти. Сред тях са хомофобски, сексистки, трансфобски, антиваксърски и антиислямски възгледи.
Биография и творчество Силвана Де Мари е родена на 28 май 1953 г. в Казерта, Италия. Завършва медицина в Торинския университет, след което специализира обща хирургия и ендоскопия на храносмилателната система. Работи като хирург в болниците „Сан Луиджи ди Орбасано“ в Орбасано и „Санта Кроче“ в Монкалиери и като доброволка в болница в Бошуло, Етиопия. По-късно се насочва към когнитивната психология и открива частна психотерапевтична практика в Торино.
Литературна дейност Първата ѝ детска книга, L'ultima stella a destra della luna („Последната звезда отдясно на луната“), излиза през 2000 г., последвана през 2003 г. от La bestia e la bella („Звярът и красавицата“), и двете чрез изд. „Салани“. Публикува и разкази в различни списания.
Международна известност получава с романа L’ultimo elfo („Последният елф“, 2004), първа част от едноименната фентъзи поредица. Книгата, проследяваща приключенията на малкия елф Йорш, печели наградите „Банкартилино“, „Андерсен“, отличия на Американската библиотечна асоциация и Голямата награда за детска литература на Франция. Продължението L’ultimo orco („Последният орк“) е насочено към по-възрастна аудитория и също е удостоено с престижни отличия, сред които наградата на Международния съвет на IBBY (2006) и френската Prix Sorcières (2008). През 2008 г. излиза и третата част от цикъла – Gli ultimi incantesimi („Последните заклинания“).
През 2009 г. Силвана Де Мари публикува сборника с разкази Il cavaliere, la strega, la morte e il diavolo („Рицарят, вещицата, смъртта и дяволът“) (изд. „Линдау“) и романа Il gatto dagli occhi d'oro („Златооката котка“) (изд. „Фанучи“). Продължава поредицата „Последният елф“ с „Последното пророчество за света на хората“ (L'ultima profezia del mondo degli uomini, 2010), което завършва сагата и ѝ носи наградата „Молинело“ за цялостно творчество, както и с предисторията Io mi chiamo Yorsh („Аз се казвам Йорш“, 2011). През 2012 г. излиза и епилогът L'ultima profezia del mondo degli uomini. L'epilogo („Последното пророчество за света на хората. Епилогът“).
Сред нехудожествените ѝ книги са Il drago come realtà („Драконът като реалност“, 2007), посветена на фантастичната литература, и La realtà dell'orco („Реалността на орка“, 2012), която разглежда последните два века през призмата на жанра.
През 2014 г. публикува Giuseppe figlio di Giacobbe, la natività („Джузепе, синът на Яков, Рождество Христово“) (изд. „Ефатà“). За инициативата „Писатели от класà“ издава La nuova dinastia („Новата династия“, 2015) и Sulle ali della libertà („На крилете на свободата“, 2016).
През 2015 г. започва сагата „Аня“ (изд. „Джунти“) с предисторията Hania. Il regno delle tigri bianchе („Кралството на белите тигри“) и първия роман Hania. Il cavaliere di Luce („Рицарят на светлината“), отличен с наградата „Чепо“. Следва Hania. La strega muta („Мълчаливата вещица“, 2016) за изд. „Джунти“.
През 2017 г. публикува втора предистория към „Последният елф“ – Arduin il rinnegato („Ардуин отхвърления“), която развива паралелна генеалогична линия. През 2018 г. издава Io mi chiamo Joseph („Казвам се Джоузеф“), в която се отказва от фантастичната тематика и разказва историята на нигерийско-сенегалско момче, оцеляло от клането в Дого Нахава и намерило нов живот в Италия.
През 2018 г. публикува Non facciamoci imbavagliare! La mia battaglia contro l'omologazione della dittatura gay („Нека не ни запушват устата! Моята борба срещу утвърждаването на гей диктатурата“), книга впоследствие премахната от Амазон поради съдържание, нарушаващо правилата на платформата.
През 2022 г. издава историко‑религиозния роман Ora pro nobis. Storia di Ussari Alati.
Следва Contro natura. Dottrina cattolica, retta ragione, diritto naturale e arte medica contro la sodomia („Против природата: Католическа доктрина, правилен разум, естествен закон и медицинско изкуство. Против содомията“, 2023) – книга, която представя аргументация срещу хомоеротичните практики от гледна точка на католическата доктрина, естественото право и медицинската етика.Libreria Rizzoli - Contro natura di Silvana de Mari et al., на libreriarizzoli.it
През 2025 г. излиза новият ѝ историко‑религиозен роман Te Deum. I figli della Provvidenza.Silvana De Mari, Te Deum. I figli della Provvidenza, F. Picchi, 2025, p. T‑bd – in commercio dal 16 aprile 2025
Личен живот Силвана Де Мари е омъжена и има един синEffatà Editrice, Silvana De Mari, на Effatà Editrice, 2025. Живее със семейството си близо до Торино.
Противоречия Де Мари се изказва срещу исляма на няколко пъти и е член на партията на Магди Кристиано Аллам.
Тя се определя като ревностна католичка, но на няколко пъти говори срещу папа Франциск (чиято титла на папа не признава). През 2013 г. пише отворено писмо до него, в което го призовава да защитава преследваните християни, а не да печели популярност.
От края на 2016 г. изразява критични позиции към хомосексуалността, аналния секс, Световната здравна организация, Американската психологична асоциация, нетрадиционните семейства и безплатния аборт дори за жертви на изнасилване.
В открит контраст с Американската психологична асоциация и с Националния орден на психолозите, Де Мари отрича съществуването на хомосексуалността и през януари 2017 г. в своя блог подкрепя хомофобията като човешко право. В отговор на нейните позиции се ражда движение на читатели, които поискват от издателите да я бойкотират, особено по отношение на издаването на детски книги. Гражданската ѝ позиция ѝ навлича омразата на ЛГБТ движенията и организациите, които определят позицията ѝ като клевета и подбуждане към омраза, искат нейния бойкот и дори забрана да публикува книги за деца, а ЛГБТ организацията от Торино завежда съдебно дело срещу нея.
На 19 март 2017 г. участва в конференция, организирана във Верона от крайнодясната религиозна група Christus Rex, с реч, в която изразява позиции, противоречащи на равенството между половете, и грубо оправдава използването дори на насилствени средства в защита на семейството и вярата.
През ноември 2017 г., по време на радио шоуто La Zanzara, Де Мари се обявява против мастурбацията и използването на секс играчки, твърдейки, че те ще дистанцират хората от секса, предназначен като средство за размножаване и казва, че е против това операция за смяна на пола за транссексуалните да бъде за сметка на Държавата.
През октомври 2018 г. тя заявява, че хомосексуалността може да бъде излекувана, въпреки че Орденът на психолозите смята репаративните терапии за антиетични, лишени от научна основа, неефективни и вредни.
През ноември 2020 г. тя е гост на конференция за COVID-19, организирана от Серджо Берлато от Братя италианци, оспорвана за това, че е дала място на конспиративните теории. По отношение на пандемията от COVID-19 тя отрича значението на маските и социалната дистанция, като съветва заразяването с болестта за развитие на антитела. Тя атакува ваксините срещу Covid-19, считайки ги за „изключително опасни“ и нарича инструмента за зелен пропуск „фармакологично изнасилване“.
През юли 2022 г., с оглед на политическите избори, Де Мари основава листатаа Vita заедно със Сара Куниал и други представители на групи антиваксъри, активни в дезинформацията за SARS-CoV-2 и срещу 5G. На национално ниво листата получава 0,8% от гласовете, т.е. няма един избран представител.
Произведения Самостоятелни романи L'ultima stella a destra della luna (2000) La bestia e la bella (2003) Il cavaliere, la strega, la morte e il diavolo (2009) Il gatto dagli occhi d'oro (2009) Giuseppe figlio di Giacobbe (2014) La nuova dinastia (2015) Il gatto dagli occhi d'oro (2015) Sulle ali della libertà (2016) Io mi chiamo Joseph (2018) Ora Pro Nobis. Storia di Ussari Alati (2022) Te Deum. I figli della Provvidenza (2025)
Поредица „Последният елф“ (L'ultimo elfo) L'ultimo elfo (2004)Последният елф, изд.: „Емас“, София (2015), прев. Иван Тонкин L'ultimo orco (2005) Gli ultimi incantesimi (2008) L'ultima profezia del mondo degli uomini (2010) Io mi chiamo Yorsh (2011), предистория на 1 L'ultima profezia del mondo degli uomini. L'epilogo (2012) Arduin il Rinnegato (2017) – препредистория на 1 L'ultimo mago (2020)
Поредица „Аня“ (Hania) Il regno delle tigri bianche (2015) Il cavaliere di luce (2015) La strega muta (2016) Io sono Hania (2018)
Документалистика Il drago come realtà – I significati storici e metaforici della letteratura fantastica (2007) La realtà dell'orco (2012) L'ultimo nemico che sarà sconfitto è la morte. Joanne Kathleen Rowling e l'eptalogia di Harry Potter, в Il Fantastico nella Letteratura per ragazzi. Luci e ombre di 10 serie di successo (2016) Le avventure di Bilbo Baggins, scassinatore, esperto cacciatore di tesori: l'oro e la menzogna nello Hobbit, в „Hobbitologia“ (2016) Non facciamoci imbavagliare! La mia battaglia contro l'omologazione della dittatura gay (2018) Harry, Neville, San Giorgio col drago e San Michele Arcangelo, в Lo splendore del drago: la creatura più leggendaria in 10 storie indimenticabili del Fantastico (2022) Contro natura. Dottrina cattolica, retta ragione, diritto naturale e arte medica contro la sodomia (2023)
Източници
Биография и библиография във „Fantasticfiction“ Биография и библиография в „Goodreads“ Биография в официалния сайт Silvana De Mari al contrattacco, „La Croce“
Външни препратки на Силвана де Мари
Блог на Силвана Де Мари във Фейсбук
Силвана Де Мари в Goodreads Силвана Де Мари в Ютюб: Lo scrigno di Oratorium и Fiabe Silvana De Mari Comunity
WHAT IS NATURAL? – Exclusive interview with Dr Silvana De Mari, Интервю в „Oclarim“, 18 август 2017 г. Ревю за книгата „Последният елф“ в „Аз чета“
Категория:Торински университет Категория:Италиански фентъзи писатели Категория:Италиански детски писатели Категория:Италиански романисти Категория:Италиански писателки Категория:Италиански психотерапевти Категория:Италиански блогъри Категория:Хирурзи Категория:Родени в Казерта