„Евангелието по Матея“ () е италианско-френски биографичен филм от 1964 година на режисьора Пиер Паоло Пазолини по негов собствен сценарий, базиран на новозаветното Евангелие от Матей.www.imdb.com
Сюжетът следва описанието на живота на Иисус Христос в евангелието от зачатието до възкресението, като диалогът е изцяло базиран на неговия текст. Главните роли се изпълняват от Енкрико Ирасоки, Хуан Родолфо Вилкок, Росана Ди Роко, Марио Сократе.www.allmovie.com
„Евангелието по Матея“ е номиниран за наградата „Златен лъв“, както и за „Оскар“ за сценография, за костюми и за музика.www.imdb.com
Сюжет В Галилея по време на Римската империя Исус от Назарет пътува из страната със своите ученици, изцелявайки слепите, възкресявайки мъртвите, прогонвайки демони, обявява пристигането на Божието царство и спасението на Израел. Той твърди, че е Божият Син. Пророческият Месия на Израел е арестуван, предаден на римляните и обвинен в измяна срещу римската държава. Въпреки че, е обявен за невинен от римския управител на Палестина, той е разпнат по молба на водачите на храма. Исус възкръсва от мъртвите след три дни.
Филмът описва живота на Исус, спрямо марксистко-католическата гледна точка на режисьора. Това е едно от най-критикуваните и едно от най-известните исторически произведения. По въпроса за съответствието на адаптацията на филма към текста от Евангелието Пиер Паоло Пазолини заявява:
От четирите канонични текста за филмовата адаптация той избра Евангелието на Матей. Филмът изведнъж стана много популярен в Италия. Преди това Пазолини е задържан заради филмите си. Следователно неговото представяне на християнските теми е голяма изненада за публиката. За разлика от много евангелски филми, „Евангелието по Матея“ подчертава реализма.
В ролите + Актьорски състав Име на актьора Персонаж Бележки Енрике Иразокиwww.imdb.com Христос Енрико Мария Салерноwww.allmovie.com като Христов глас Маргерита Карузо Мария Майката на Пазолини Сузана играе възрастната Мария Марчело Моранте Йосиф Джани Бонагура като глас на Йосиф Марио Сократ Йоан Кръстител Пино Локи като глас на Йоан Алфонсо Гато Андрей Първозвани Луиджи Барбини Яков Зеведеев Джакомо Моранте Йоан Богослов Джорджо Агамбен Филип Гуидо Серретани Вартоломей Розарио Мигале Тома Феручио Нуцо Матей Марчело Галдини Яков Алфеев Елио Спазиани Тадей Енцо Сицилиано Симон Зилот Отело Сестили Юда Искариотски Родолфо Уилкок Каяфа Алесандро Клеричи Пилат Понтийски Америго Бевилаква Ирод Велики Франческо Леонети Ирод Антипа Франка Купане Иродиада Паола Тедеско Саломе Росана Ди Роко Ангел Господен Ренато Тера Легион (демон) Елизео Боски Йосиф от Ариматея Наталия Гинзбург Мери офа Бетъниwww.biblegateway.com Нинетто Даволи овчар Умберто Бевилаква войник
Продукция Предистория
През 1963 г. фигурата на Христос се появява в сегмента на Пиер Паоло Пазолини „Изварата“, включен във филма антология Ро.Го.Па.Г., който е приет противоречиво, а Пазолини получава присъда за предполагаемо богохулно и нецензурно съдържаниеWakeman. John. World Film Directors, Volume 2. The H. W. Wilson Company. 1988. pp. 746..
Според книгата на Барт Дейвид ШварцPasolini requiemwww.amazon.com (1992), филмът е вдъхновен от едно посещение на Пазолини във Ватикана по покана на папа Йоан XXIII за нов разговор с некатолически художници. Тогава посещава град Асизиwww.istat.it, за да присъства на семинар в манастира на Францисканския орден. Папското посещение предизвика задръствания в града, оставяйки Пазолини затворен в хотелската си стая. Там той попадна на копие от Новия завет. Пазолини прочита и четирите евангелия и откровено признава, че адаптирането на филм по едно от тях хвърли в сянка всички останали идеи, които имах в главата сиwww.rogerebert.com.
За разлика от предишните кинематографични проекти за живота на Исус, филмът на Пазолини не разкрасява библейския разказ с никакви литературни или драматични изображения, нито представлява смесица от четирите Евангелия. Следващите филми, които представят най-реално историята на Исус, са „Исус“catalog.afi.com от 1979 г., базиран на Евангелието от Лука, и филма „Евангелието от Йоан“gospelofjohnthefilm.blogspot.com от 2003 г. Пазолини заявява, че е решил да „преработи Евангелието по аналогия“ и оскъдният диалог на филма идва директно от Библията.
Като се има предвид известната репутация на Пазолини като атеист, хомосексуалист и марксист, благоговейният характер на филма идва като изненада, особено след полемиката около „Изварата“. На пресконференция през 1966 г. Пазолини е попитан защо той, невярващ, е направил филм, който се занимава с религиозни теми. Отговорът е: „Ако знаете, че аз съм невярващ, значи ме познавате по-добре от мен самия. Може да съм атеист, но съм невярващ, който изпитва носталгия по вярата.“ Следователно той излага критиките си на база огромния религиозен проблем за ролята на църкватаMartellini, Luigi (2006). Pier Paolo Pasolini; Retrato de un intelectual. Valencia: Universitat de Valencia. pp. 119 – 120..
Пазолини подчерта намерението си да не възпроизвежда точно исторически живота на Христос, а да проектира съвременното общество на Южна Италия към тази фигура, да покаже Христос след 2000 години натрупване на разказа. Да отрази живота на Исус не такава каквато е в действителност, а такава, каквато е днес, след изминало време, което е позволило на разказа да се митологизира.
Филмът е посветен на Йоан XXIII.www.theguardian.com Текстът на началните надписи гласи, че това е „dedicated to the dear, happy, familiar memory of John XXIII“ („посветен на скъпия, радостен, познат спомен за папа Йоан XXIII“). Пазолини е особено критичен към новия папа Павел VI (1963 г.).
Място на снимане
Филмът е заснет в Южна Италия, все още беден и архаичен регион. По-специално е снимано в: в Базиликата в Бариле, Кастел Лагопесоле (община Авиляно) и Матера; в Калабрия в Кутро и Ле Кастела (община Изола ди Капо Рицуто); в Пулия, в Джиноза, Джоя дел Коле и Масафра.
Пазолини посещава Светите земи, но намери местата за неподходящи и „комерсиализирани“www.imdb.com. Заминава за Палестина през юли 1963 г. с отец дон Андреа Караро за да намери местат, които да да вдъхновят и да отговарят на изискванията му. Но режисьорът е разочарован от твърде очевидната модерност на пейзажите и се отказва да снима филма си там. Изображенията, заснети там, по инициатива на продуцента Алфредо Биниwww.theguardian.com, стават документален филм, който е по средата между дневник за пътуване и вътрешното размишление: Repérages en Palestine pour L'Évangile.
Заснемане и стил
Пазолини използва някои от техниките на италианския неореализъм при създаването на своя филм. Повечето от актьорите, които той е наел, са непрофесионалисти. Ролята на Христос е била предназначена предимно за поет. Пазолини предлага ролята последователно на Евгений Евтученко, Алън Гинсбъргwww.devildead.com, Джак Керуак, след това Луис Гойтисоло, но всички отказват. Впоследствие се запознава с Енрике Иразоки, млад испански студентEnrique Irazoqui est devenu depuis un économiste et un professeur de littérature, considéré comme l’un des meilleurs spécialistes mondiaux des échecs informatiques., на когото поверява ролята. Oстаналите участници са главно местни жители от Бариле, Матера и Масафра, където филмът е заснет.
Интересни факти: Майката на режисьора Сузанз Пазолини изигра Дева Мария. Апостол Филип е изигран от 21-годишния философ Джорджо Агамбен. В актьорския състав се включват и забележителни интелектуалци като писателите Енцо Сицилиано и Алфонсо Гато, поетите Наталия Гинзбург и Родолфо Уилкок. Във филма дебютира Нинето Даволи в роля без думи (изиграва овчар), но не е споменат в надписите. По-късно актьорът ще стане редовен актьор във филмите на Пазолини. В заглавието на филма Пазолини „забравя“ думата „свети“, докато на английски език заглавието е преведено: The Gospel According to St. Matthew. Съветският писател Александър Твардовски, се втурна да прегръща режисьора, след като е изгледал филмаБрейтбурд Г. А. Т. Твардовский в Италии. // Воспоминания об А. Твардовском. М., 1982. – С. 435. На снимачната площадка на филма още неизвестния Бернардо Бертолучи асистира на Пазолиниmir24.tv.
В допълнение към оригиналния библейски източник, Пазолини използва препратки към „2000 години християнска живопис и скулптури“ през целия филм. Изгледът на героите също е еклектичен и в някои случаи анахроничен, наподобяващ художествени изображения от различни епохи (костюмите на римските войници и фарисеите например са повлияни от изкуството на Ренесанса, докато появата на Исус е оприличавана в стил Изкуство на Византия, както и с прилики от творчеството на художника експресионист Жорж Руо). По-късно Пазолини описва филма като „животът на Христос плюс 2000 години разказване за живота на Христос“.
Пазолини описва опита си от заснемането на Евангелието по Матея като много различен от предишните му филми. Той посочва, че когато неговия „благоговеен“ стил на заснемане в предния му филм „Безделник“ се приложи върху библейски източник, той става „риторичен“ и тогава, когато снима сцената на кръщението край Витербо, хвърля всички технически предубеждения. Започва да използва увеличението, нови движения на камерата, нови кадри, които са почти документални и съчетават класическата строгост с моментите, които са почти стил Жан-Люк Годард, например двете изпитания на Христос са заснети като „cinéma vérité“www.britannica.comwww.imdb.comwww.parlez-vous.com.
Музика Музиката във филма варира от Йохан Себастиан Бах (напр. Литургия в Б минорimslp.org и „Страсти по Матея“) до Одетаwww.legacy.com („Sometimes I Feel Like a Motherless Child“), през слепия Били Джоунсwww.rockhall.com("Dark Was the Night, Cold Was the Ground”), към еврейската церемониална декларация „Kol Nidre”www.dipity.com и „Глория“ от Миса Луба. Пазолини заявява, че цялата музика на филма е от свещен и религиозен характер от всички части на света, от множество култури и вярващи системи + Саундтрак на филма Песен Автор Бележки Оратория „Матеус пасион“ Йохан Себастиан Бах nr 78: Wir setzen uns mit Tränen niedernr 47: Erbarme Dich (musical intro) Concerto for violin and oboe in d minor (BWV 1060) Йохан Себастиан Бах nr 2: Adagio Fuga (Ricercata) a 6, Nr. 2 Йохан Себастиан Бах Hohe Messe (BWV 232) Йохан Себастиан Бах Agnus Dei (Dona nobis pacem) Concerto for violin in E major (BWV 1042) Йохан Себастиан Бах nr 2: Adagio Maurerische trauermusik in c minor (kv 477)imslp.org Волфганг Амадеус Моцарт Квартет за две цигулки, виола и чело № 19 в Си мажор Dissonant-quartet (KV 465) Волфганг Амадеус Моцарт Cantate 'Alexander Newski' nr 1imslp.org Сергей Прокофиев Gloria Missa Luba Sometimes I feel like a motherless child Negro Spiritual Dark Was the Night, Cold Was the Ground Блайнд Уили Джонсън
Рецепция Филмът получава предимно положителни отзиви от критици, включително няколко християнски критици. Филип Френчwww.theguardian.com го нарича „благороден филм“, а Александър Уокърwww.berlinale.de каза, че „захваща историческото и психологическото въображение като никой друг религиозен филм, който съм гледал. И при цялата си очевидна простота, той е визуално богат и съдържа странни, смущаващи намеци и подтекст за Христос и неговата мисия.“
Някои критици на марксистките филми обаче написват отрицателни отзиви. Освалд Стак критикува филма с думите: „жалка отстъпка пред реакционната идеология“. В отговор на критиките отляво Пазолини признава, че според него „има някои ужасни моменти, от които се срамувам... Чудото с хлябовете и рибите, Христос, ходещ по вода, са отвратителен пиетизъм“. Той също така заявява, че филмът е „реакция срещу съответствието на марксизма. Мистерията на живота и смъртта и страданието – и по-специално на религията... нещо, което марксистите не искат да обмислят. Но това са и винаги са били въпроси от голямо значение за хората.“