Дамаск

Дамаск () е столицата на Сирия, център на едноименната столична област Дамаск. Тя е най-старата съществуваща столица в света. Населението на града е около . Градът се намира на около 80 км от Средиземно море в Югозападна Сирия, близо до Голанските възвишения, окупирани от Израел.

Етимология Името Дамаск се споменава за първи път през 15 век пр.н.е. в географския списък на Тутмос III като T-m-ś-q.List I, 13 in J. Simons, Handbook for the Study of Egyptian Topographical Lists relating to Western Asia, Leiden 1937. See also Y. AHARONI, The Land of the Bible: A Historical Geography, London 1967, p147, No. 13. Въпреки това, етимологията на името все още не е определена точно и може да има еврейски корени. Косвено потвърждение на това е Dimašqa в акадския език, T-ms-ḳw в египетския, Dammaśq () на древния арамейски език и Dammeśeq () на библейския иврит. Акадският вариант е намерен сред в надписите, датирани от 14 век пр.н.е. в Амарна. По-късно, на арамейски език, името се появява с корен, обозначаващ „жилище“. По такъв начин, Кумранското Darmeśeq (), сирийската дума Darmsûq (), както и латинското, английското и други названия на града са заимствани от древногръцкото Δαμασκός, което произхожда от арамейската дума דרמשק – „изобилстващо с вода място“.

История

Дълбока древност Според радиовъглеродното датиране на останки от Тал Рамад около Дамаск, около 6 300 г. пр.н.е. районът вече е бил заселен.Moore, A.M.T. The Neolithic of the Levant. Oxford, UK: Oxford University, 1978. 192 – 198. Print. Сведенията за съществуване на човешко присъствие в Барадския басейн датират от 9 000 г. пр.н.е., но голямо селище на територията на днешен Дамаск не е имало преди 2 000 г. пр.н.е.

Датата на основаване на Дамаск не може да се посочи с точност. Средновековният арабски историк Ибн Асакир (12 век) споменава, че първата стена, издигната след всемирния потоп, е Дамаската стена, и отнася възникването на града към 4-то хилядолетие преди новата ера.

Първите исторически сведения за Дамаск са от 15 век пр.н.е., когато градът е под властта на египетските фараони.

Между 1720 и 1570 пр.н.е. градът е в състава на провинция на царството на хиксосите.MacMillan, pp. 30 – 31 Дамаск се споменава като Димаску в древноегипетските Амарнски архив от около 1350 г. пр.н.е. Около 1260 година в Сирия се води битка между египтяните на юг и хетите на север, приключила със споразумение между Рамзес II и Хатушили III, според което хетите предават Дамаск на Египет. Около 1200 пр.н.е. в региона пристигат т.нар. морски народи, което поставя началото на Бронзовата епоха. Въпреки че Дамаск остава в периферията на промените, протичащи в начина на водене на война, градът се развива и става важен икономически център по време на прехода към Желязната епоха.

Дамаск се споменава в Библията (Битие) (14:15) – съществувал е по времето на цар Хедорлаомер.

Дамаск влиза последователно в състава на Асирия, Нововавилонското царство, Израилското царство, Персия и империята на Александър Македонски и последвалото след неговата смърт елинистично царство на Селевкидите.

Антична история През 85 г. пр.н.е. Дамаск е завладян от набатеите, а през 64 г. пр.н.е. римският пълководец Гней Помпей го присъединява към Римската империя. В града се е намирала щаб-квартирата на римските легиони, воюващи по това време с персите. Известен жител на Дамаск от този период е гръцкия историк и философ-перипатетик Николай Дамаскин ().

Първите християни се появяват в Дамаск още през 1 век, след посещението на апостол Павел. Около 125 г. император Адриан го издига до метрополия на Коилесирия. Градът се превръща във важен център през II век, а през 222 г. е издигнат в колония от император Септимий Север. По време на Pax Romana, Дамаск и римската провинция Сирия просперират. Градът е спирка по пътя на керваните и в него се кръстосват търговските пътища от южна Арабия, Палмира, Петра и Пътя на коприната.

През 395 г. градът е присъединен към Византия.

Арабски халифат От 661 до 762 г. Дамаск е столица на Омаядския халифат, простирал се от Инд до Пиренеите. После е под властта на египетски династии, а от 1076 г. е в държавата на селджукските турци. Кръстоносците правят неуспешни опити да го завладеят.

През 1154 г. е завладян от армията на селджукския пълководец Нур ад-Дин Зенги. След смъртта му през 1174 г. Дамаск преминава под властта на Аюбидите.

Кръстоносни походи Кръстоносците на 3 пъти (1125, 1129 и 1148 г., последно по време на Втория кръстоносен поход) безрезултатно се опитват да завладеят Дамаск. През 1260 г. властта в Дамаск е завзета от египетските мамелюци. Периодът на тяхното управление е ознаменуван от разцвет на изкуството и занаятите. В Европа се изнася дамаско стъкло и прочутата дамаска стомана, на която са наречени сабите-дамаскини. На града е наречена също тъканта дамаска.

Османска епоха През 1300 г. е разграбен от монголи, устроили такова клане, че, по думите на арабския историк Ал-Макризи, „по улиците като река текла кръв“. Век по-късно Тамерлан го разрушава до основи. Най-добрите оръжейници и занаятчии са отведени в робство в Самарканд. Когато през 1516 г. Дамаск е завзет от войските на султан Селим I, градът все още лежи наполовина в развалини. В Османската империя става провинциален център, известен само като транзитен пункт за поклонниците, отправили се на хадж в Мека.

През 1833 г. Мехмед Али, завладявайки Сирия, подчинява временно и Дамаск, но европейските съюзници на султана връщат града, заедно със Сирия, на Турция (1840 г.). От 9 до 16 юли 1860 г. Дамаск е свидетел на клането на християни от страна на друзите.

Европейско управление От 1920 до 1943 г. Дамаск е административен център на подмандатната територия Сирия, подчинена на Франция, а след провъзгласяването на независимостта на страната през 1943 г. става нейна столица.

География

Градът е разположен на разстояние от около 80 km от Средиземно море, на изток от Антиливанския хребет, в оазиса Гута върху плато, издигащо се на 680 m над морското равнище. Общата площ на Област Дамаск е 105 km², от които 77 km² са райони на застрояване, а останалата част е заета от планината Касюн.

Районът на стария град с останки от фортификационни съоръжения се намира на южния бряг на река Барада, която на практика е пресъхнала (средната дълбочина е около 3 cm). От югоизток, север и североизток Дамаск е заобиколен от районите Ал-Мидан, Саруджа и Имара. Тяхната история започва от периода на Средновековието, когато край водещите към града пътища, в непосредствена близост до гробовете на религиозни водачи, възникват селища. През 19 век започва активното заселване и на склоновете на Касюн (макар че там и преди това живеят хора – предградието Ал-Салихия например се оформя близо до светилището на шейх Ибн Араби). Първоначално споменатите селища, разположени на разстояние от 2 до 3 km на север от стария град са строени от кюрдски военни формирования и мюсюлмански бежанци от европейските региони на Османската империя.

В края на 19 век, на запад от стария град, на бреговете на Барада, започва да се формира съвременният административен и търговски център, чието сърце е известно като Ал-Марджа („ливада“). Това наименование скоро започва да се свързва с главния площад на Дамаск, където е разположено зданието на кметството. Малко по-далеч на юг са разположени градският съд, пощата и железопътната гара. На свой ред жилищните квартали от европейски тип се строят край пътищата, водещи от Ал-Марджа към Ал-Салихия; деловият и административен център на новия град с времето постепенно се измества в тази посока.

В началото на 20 век нови райони се застрояват както на север от Барада, така и на юг, заемайки от територията на оазиса Гута. От 1955 г. квартал Ал-Ярмук става място за живеене на много палестински бежанци. Топографите и проектантите се стремят де избегнат влиянието на града от оазиса, така че към края на столетието градът се разширява предимно на север и на запад (Меза). В последните години строителство се води и в долината на Барада на северозапад (Думар) и по склоновете на планините на североизток (Берза). Бедните квартали, чиито здания често се строят без официална документация, се оформят основно на юг от основните части на града.

Оазисът Гута, снабдяващ се с вода от река Барада, по-рано е заобикалял Дамаск. На запад, по поречието на реката, се намира изворът Фиджех, осигуряващ града с питейна вода. Поради активното разширяване на града и построените нови жилищни и промишлени здания, оазисът намалява по размери; понастоящем водата на практика е почти изчезнала. Той е подложен и на замърсяване поради натовареното движение в града и усиленото изхвърляне на всякакви отпадъци, в това число отпадни води.

Климат

Климатът на Дамаск е субтропически и полупустинен. Лятото е доста горещо и практически без валежи, но е смекчено от височината на града, която е около 700 m над морското равнище. Валежите в Дамаск са рядкост. За година падат 130 mm валежи, основно през зимата. Зимата в Дамаск е по-прохладна, отколкото на повечето земи по бреговете на Средиземно море, през нощите често има слани, понякога пада сняг. Средната температура през януари е около +6 °C. Лятото в Дамаск е типично за градовете със средиземноморски климат: горещо и сухо, валежи на практика липсват. Най-топлият месец е юли, чиято средна температура е +27,3 °C. Колебанията в денонощните температури са доста големи: дори и в най-горещите дни през нощите е прохладно.

Население Благодарение на високата раждаемост и постоянния приток на хора от селските райони, през втората половина на 20 век населението на Дамаск се увеличава съществено. Към 1943 г. в града живеят 286 хил. души, а към 1960 г. те надвишават 500 хил. души. До 1980 г. населението на Дамаск надхвърля 1 млн. жители, а през 2006 г. в областта живеят вече 1,6 млн. души. Според оценки в метрополисния регион Дамаск живеят над 2,5 млн. души към 1 януари 2006 г.

По официални данни град Дамаск има 1 414 913 жители към 31 декември 2011 г., докато в цялата столична област Дамаск живеят 1 754 000 души.

Етническото мнозинство в града са арабите. Въпреки липсата на конкретни данни се счита, че кюрдите са втората най-голяма етническа група в сирийската столица, като част от тях не са сирийски кюрди, а са имигранти от Турция и Ирак, и съответно не са сирийски граждани. Арменците и турците са другите значими малцинства. В Дамаск живеят неизяснен брой палестински бежанци и нелегални работници от други арабски държави.

Година Жители 1900 140 500 1921 169 400 1935 193 900 1943 286 300 1959 475 400 1960 530 000 1964 563 000 Година Жители 1966 789 800 1970 836 668 1981 1 112 214 1994 1. 394 322 1998 1 431 821 2003 1 553 201 2006 1 580 909

Населението на Дамаск е изключително разнообразно по отношение на вероизповеданието му. Около 75% от населението на столицата изповядва сунитски ислям. Други 6% са последователи на алавитския ислям и още около 4% са друзи, шиити, исмаилити и йезиди. Малко над 15% са християни, които принадлежат към различни деноминации.

Към Мелкитската византийска църква спада най-голям дял от християнското население на Дамаск. Арменската апостолическа църква е втората голяма християнска общност в столичния град, следвана от Сирийската източнокатолическа и Гръцката католическа църква. Там живеят и мнозинството от маронитите в Сирия. В града са представени Асирийската източна, Халдейската, Сирийската православна и Римокатолическата църква, но броят на последователите им е сравнително малък.

Основният език в Сирия е арабският, но в ежедневието се използва местния му диалект – сирийски арабски. Сирия има едно от най-грамотните населения в целия арабски свят, а мнозинството от добре образованите сирийци владее поне 1 чужд език, най-често английски или френски. Кюрдите, арменците и турците говорят съответно кюрдски, арменски и турски езици.

Административно деление Дамаск се дели на множество райони. Сред тях са:

Транспорт