Жак Анкетил () е френски професионален колоездач и първият спечелил Обиколката на Франция пет пъти.
Преди Тур дьо Франс през 1961 г. той заявява, че един ден ще облече жълтата фланелка и ще я носи през целия Тур – тежка задача срещу двама от предишните победители, Шарли Гол и Федерико Баамонтес, но той я изпълнява. Неговите победи в многоетапни състезания като Тур дьо Франс са постигнати благодарение на изключителна способност за самостоятелно каране по часовник, което му докарва и прякора Господин Хроно.
Ранен живот Анкетил е роден на 8 януари 1934 г., син на строител в Мон Сен Енян, в хълмовете над Руан в Нормандия. Живее с родителите си, Ернест и Мари, и брат си Филип, като по-късно се местят в Боа Гийом в двуетажна къща.Anquetil, Jacques (1966): En brûlant les étapes, Calmann-Levy, France
През 1941 г. баща му отказва договори за работа на военни съоръжения на немските окупатори и остава без работа. Другите членове на семейството работят в земеделието с ягоди и бащата ги последва, като семейството се мести близо до Кенкампоа. Анкетил получава първото си колело, когато е на 4 години и два пъти дневно изминава километър и половин до селото и обратно.
Анкетил изучава металообработване (струговане) в техническия колеж в Сотвил ле Руан, предградие на града, където играе билярд с приятел на име Морис Дюлоа. Неговият приятел влиза в колоездачния клуб AC Sottevillais и започва да се състезава. Анкетил съобщава: „Бях впечатлен от начина, по който момичетата ги привличаше Дюлоа, когато той влезе в клуба, за да се състезава... така че, захвърлих първия си избор, бягането, и също се присъединих към клуба“. Взема първият си състезателен лиценз на 2 декември 1950 г. Той остава член на клуба до края на живота си.L'Auto Cycle Sottevillais, Vélo, France, November 2007
Анкетил завършва квалификациите си по леко инженерство и започва работа за 50 стари франка на ден във фабрика в Сотвил. Напуска след 26 дни, след като се скарва с началника си относно свободното време за трениране. AC Sottevillais, основан през 1895 г., се управлява от търговец на велосипеди, Андре Буше. В клуба членуват и други успешни колоездачи.
Буше тренира групата си от велосипед, а след това от моторизиран такъв. Анкетил жъне бърз прогрес като печели 16 пъти като аматьор. Първата му победа е При Морис Латур в Руан на 3 май 1951 г. През 1952 г. печели При дьо Франс и Тур дьо ла Манш, както и националното първенство по шосейно колоездене в същата година.
Гранд при на нациите Анкетил се състезава във Френския отбор при бягането по часовник на 100 km в Летните олимпийски игри в Хелзинки през 1952 г. и спечелва бронзов медал. Впечатлен от прогреса на протежето си, Андре Буше изпраща плик на местния представител на колоездачната компания La Perle и го моли да го даде на отборния мениджър, бившия колоездач Франсис Пелисие.Woodland, Les (2007) The Yellow Jersey Guide to the Tour de France, UK. ISBN 0-224-06318-9
Пелисие извиква Анкетил, който е изненадан и поласкан, и му предлага 30 000 стари франка месечно, за да се състезава за La Perle като независим или полу-професионалист. Анкетил приема и веднага си купува кола, Renault Frégate, с която катастрофира два пъти в следващите 12 месеца.Yates, Richard (January 1997), Maître Jacques, Cycle News, UK
Пелисие иска Анкетил за Гран при на нациите през 1953 г., състезание, започнато от вестника Paris-Soir, което след 1932 г. се издига до статут на неофициално световно първенство по бягане по часовник. Провежда се на 142-километров маршрут през Версай, Рамбуийе, Молет, Сан Реми ле Шевроз и обратно до Версай.
Анкетил знае, че един от съперниците му е англичанинът Кен Джой, който чупи рекорди във Великобритания, но е неизвестен във Франция. Той се състезава с друг англичанин, Боб Мейтланд. Голямата част от часовникарските среди в Обединеното кралство смята, че британските часовникари са също толкова добри, ако не и по-добри, от техните континентални съперници. Крайният резултат води разочарование у британците, които гледат на състезанието като пълен провал, след като и двамата англичани завършват 20 минути след Анкетил. Допълнително сол в раната добавя фактът, че състезанието е спечелено от незнаен дотогава, къдрав младеж от Нормандия.
Въпреки че Джой потегля 16 минути по-рано, Анкетил го настига и осъзнава, че ще спечели състезанието. На 19 години Анкетил става неофициален световен шампион в бягането по часовник.
Победата се харесва на Пелисие, но не го убеждава. На следващата година той кара отборната си кола не зад Анкетил, а зад швейцарската звезда Хуго Коблет. На Анкетил не му харесва това. Когато побеждава Коблет, той изпраща букета на първенеца на жената на Пелисие с „най-добри симпатии“.
Анкетил се състезава в Гран при на нациите общо девет пъти, без да бъде победен.
Часов рекорд
на 22 септември 1954 г. Анкетил започва двугодишна задължителна служба в армията, присъединявайки се към казармата Ришпанс дьо Руан като картечат на 406-и артилерийски полк. Армията му предоставя няколко големи услуги, но има и изключение:
Ако счупи рекорда, армията се съгласява, че ще даде половината награда на армията, а останалото на майка на войник, Андре Дюфур, който е убит при Палестро в Алжир.Chany, Pierre (1988), La Fabuleuse Histoire de Cyclisme, Nathan, France. ISBN 2-09-286431-9 Шансовете да го счупи са малки, не само защото рекордът на Копи устоява на Герит Шулте и Луизон Бобе, но защото и самият Анкетил на 23 ноември 1955 г., когато започва много бързо, завършва 696 m преди Копи. Вторият му опит също се проваля, след като започва много силно. След 54 минути и 36 секунди помощниците му му казват да спре след 41,326 km. Краката му отказват, когато слиза от велосипеда, и се налага да го занесат до стол. Италианската тълпа скандира името на Копи.
На следващия ден получава поздравителна телеграма за доброто си представяне, уведомяваща го, че капитанът му ще пристигне на следващия ден с инструкции.
В 7:30 часа вечерта на 29 юни 1956 г., карайки по-лек велосипед, направен за три дни по подобие на този на Копи, Анкетил се опитва отново и накрая успява да счупи рекорда, изминавайки 46,159 km. Копи е първият професионален колоездач, който дава автографа си на Анкетил.Interview, Magazine 24, ORTF (television), France, 20 ноември 1963 Когато Анкетил отива в Италия, за да посрещне Копи, поради неизвестни причини, е облечен като просто селско момче, вместо в лъскавите си дрехи, както обикновено.
През 1967 г., 11 години по-късно, Анкетил още веднъж чупи рекорда, този път с 47,493 km, но рекордът е отменен, тъй като той отказва да приеме нововъведен допинг тест след състезанието.Cycling Weekly, 26 ноември 1987 Той се противопоставя на това, което определя като унижение, да уринира в палатка пред претъпкан велодрум и казва, че би приел теста по-късно в хотела си. Международният съдия не харесва идеята и следват сблъсъци, включващи мениджъра на Анкетил, Рафаел Жеминиани.
Обиколка на Франция
През 1957 г. Анкетил се състезава и печели първата си Обиколка на Франция (Тур дьо Франс). Включването му в националния отбор (в Тура все още се състезават национални, а не комерсиални отбори) е определено от френския говорител Жан-Пол Оливие като „щипцова операция“.Ollivier, Jean-Paul (1999): Maillot Jaune, Reader's Digest Selection, France Луизон Бобе и Рафаел Жемиани искат да водят в Обиколката на Франция и нямат желание за Анкетил. Но Луизон, изморен от нервната си битка по време на Обиколката на Италия, където използва всичката си енергия да защити розовата си фланелка срещу италианската омраза, обявява на адриатическия бряг: „Не съм готов психически да участвам в Обиколката на Франция. Аз съм на 32 години в младежки свят.“
Анкетил разпознава алюзията и приема поканата да се състезава. Той завършва с почти 15 минути преднина, след като печели 4 индивидуални етапа + отборния етап.
През 1959 г. Анкетил е освиркан, когато завършва Тура на Парк де Пренс, тъй като наблюдаващите смятат, че той и другите скалъпват победа за италианеца Федерико Баамонтес, вместо за французина Анри Англад. Френският отбор е дебалансиран от вътрешни борби. Англад, чиято началническа природа му печели прозвището Наполеон, е представян от агента Рожер Пиел, докато другите са представяни от Даниел Дусе. Двамата мъже контролират всички състезания във Франция.Dousset-Piel, l'Age de Bronze, Vélo, France November 2005 Дусе скоро съумява, че неговите велосипедисти трябва или да бият Баамонтес, или да се увери, че Англад няма да спечели. Тъй като не могат да победят Англад, те оставят Баамонтес да спечели, тъй като Баамонтес, който е слаб на равен терен и малки обиколки, няма да е заплаха за критерийните такси след Тура, които съставляват по-голямата част от печалбите на колоездачите и агентите.
Анкетил е осмиван и показва хладината си към реакцията на обществото като си купува лодка, която наименува „Свирките на 59-а“, и посочва, че той е професионалист и следователно неговият основен интерес са парите. Това отношение се приема от останалите колоездачи, но го прави труден за харесване за феновете.
През 1960 г. страни от Обиколката на Франция, но се завръща през 1961 г. и печели състезанието до 1964 г. Той спечелва в Тур дьо Франс през 1962 г. със скорост, останала неподобрена едва до Тур дьо Франс през 1981 г. Той е първият колоездач, спечелил състезанието четири поредни пъти, чупейки трикратните рекорди на Филип Тис и Луизон Бобе. Той става и първия, спечелил го пет пъти общо, подвиг по-късно повторен от Еди Меркс, Бернар Ино и Мигел Индураин.
На Тур дьо Франс през 1963 г. Анкетил симулира техническа неизправност на върха на планината, така че неговия отборен директор да му даде велосипед, който е по-подходящ за спускането. Планът проработва, Анкетил изпреварва Баамонтес при спускането и спечелва етапа, поемайки лидерството в генералното класиране.
Последната му победа в Тура (през 1964 г.) е и най-известната му, включваща дуел лакът до лакът с фаворита на публиката Ремон Пулидор на пътя към планината Пюи дьо Дом на 12 юли. Страдащ от стомашно разстройство след деня за почивка, Анкетил получава лечение от отборния си директор под формата на глътка шампанско – история, за която жената на Анкетил твърди, че е невярна.
Организаторът на Обиколката, Жак Годе, е зад двойката, когато тя завива встрани от главния път и се заизкачва покрай многобройната тълпа. Според Годе, Анкетил е на ръба на силите си и блъфира и хитрува, за да спечели последния си Тур.Goddet, Jacques (1991): L'Équipée Belle, Robert Laffont, France Анкетил кара от вътрешната страна на планинската стена, докато Пулидор заема външния ръб до пропастта. Накрая, Анкетил се пречупва след битка на воля и крака, която е толкова интензивна, че понякога си удрят лактите един в друг. Анкетил пребледнява и, според някои, е само в полу-съзнание. Мениджърът на Анкетил, Рафаел Жеминиани, сравнява главата на Анкетил с компютър, който започва да работи: след 500 метра, Пулидор няма да получи своите 56 секунди. Почти припаднал, Анкетил се свлича след финалната линия, за да разбере, че е успял да бие времето на Пулидор. Според Жеминиани, Пулидор е деморализиран от съпротивата на Анкетил и психическата му сила. Той е разполагал с поне 3 възможности да мине Анкетил, но така и не го прави. Пулидор печели време в етапа, но когато пристигат в Париж, Анкетил все още разполага с 55-секундна преднина и печели последната си Обиколка на Франция.
Анкетил печели всичките три Гранд тура и става първият колоездач, който постига това. Печели два пъти Обиколката на Италия (1960, 1964) и веднъж Обиколката на Испания (1963). Печели и Предизвикателството Перно четири пъти (1961, 1963, 1965, 1966) – рекорд, подобрен само от Еди Меркс.
Анкетил побеждава Пулидор в Тур дьо Франс, но въпреки това Пулидор става по-популярният от двамата след състезанието. Разделението между феновете им става по-рязко.
Дофине и Бордо-Париж