Колекция „Фарнезе“ () е колекция от произведения на изкуството, датираща от периода на Ренесанса, една от най-важните в Италия и в Европа. Резултат е от непреходното меценатство и колекционерство, продължили около два века – от средата на XVI до първата четвърт от XVIII век, на различни членове на Фарнезе – благородническо семейство от Лацио, преди всичко на кардиналите Алесандро и Одоардо Фарнезе.. Някои от картините са поръчани от членове на семейството и са нарисувани от най-великите художници времето. Колекцията е допълнена през 1564 г. с римските скулптури, открити в Термите на Каракала в Рим.
Колекцията се разклонява между дворовете на Рим, Парма и Пиаченца, докато през 1734 г., по заповед на Карлос III де Бурбон, почти всички предмети не са събрани и прехвърлени в Неапол. Карлос III наследява собствеността на колекцията от майка си Изабела Фарнезе. Списъкът с произведения е обширен и обхваща разнообразни художествени жанрове, като живопис, скулптура, художествени и археологически, рисунки, книги, бронз, обзавеждане, камеи, монети, медали и много други археологически находки.D. Mazzoleni, I palazzi di Napoli, Arsenale Editrice (2007) ISBN 88-7743-269-1
След смъртта на Антонио Фарнезе (1731) и последвалото изчезване на династията Фарнезе Херцогство Парма и Пиаченца преминава под контрола на Испанската империя. Историкът от ХХ век Микеланджело Шипа описва движението на колекцията като „здравословен грабеж“, който осигурява нейната защита от войните. Преди да бъде окончателно преместена в Неапол през 1731 г., тя е временно съхранена в Генуа, за да бъде далеч от военните действия.
История Колекцията, започнала в Рим, се развива основно в три отделни ядра. Първото ядро е това в Рим и то е свързано с папа Павел III. Второто ядро – това в Парма съдържа значителен брой произведения от художествените школи в Емилия и Фландрия, разположени в дворците на фамилията Фарнезе в Парма и Колорно. Третото ядро е това във фамилния дворец в Пиаченца.
XVI век
Социален възход на сем. Фарнезе Много от историческите събития, свързани с възникването и развитието на колекцията, датират от XVII и XVIII век.. Колекцията се ражда, когато папа Павел III, избран през 1534 г., и неговият племенник, кардинал Алесандро Фарнезе започват да поръчват и събират чрез подаръци и придобивки, от 1542 г. нататък, картини и скулптури на някои от най-известните художници на времето, както и антики, намирани на строителни обекти в Рим.
Първоначално всички колекции са изложени в Палацо Фарнезе, намиращ се на Кампо дей Фиори в Рим. Тази сграда, поръчана от папата през 1495 г. и завършена около 1540 г., първоначално служи за резиденция на Пиер Луиджи II Фарнезе, херцог на Кастро и син на папа Павел III, а след това, от 1544 г., е обитавана и от сина на Пиер Луиджи, Ранучо Фарнезе, известен като „Кардинал на Сант Анджело“, докато брат му Алесандро живее в близкия Канцлерски палат. Не съществува сигурна информация за подредбата на творбите в сградата по време на нейното строителство.
През средата на XVI век папа Павел III (Алесандро Фарнезе) е изключително активен в политическо отношение, особено в родните си градове Парма и Пиаченца. През 1545 г. той успява окончателно да отдели тези градове от Миланското херцогство и да създаде ново, автономно херцогство, което не е зависимо от Папската държава. Неговият син Пиер Луиджи Фарнезе е провъзгласен за негов херцог..
Колекцията при внука – кардинал Александро Фарнезе Млади
Антики Археологическите находки формират основата на колекцията. Те са резултат както от открития по време на разкопките в Рим, развиващи се навремето, така и от придобивките от други колекции.
Бюстовете и античните статуи от колекцията на кардинал Федерико Чези датират от 1537 г., докато статуите на двамата дакийски затворници (днес в Националния археологически музей в Неапол) от колекцията на Асканио Колона са от 1541 г. Сред откритията от 1545 г. по време на разкопките на Фабрика „Сан Пиетро“ в Термите на Каракала са и някои от най-важните експонати на колекцията, включително шедьоври на класическото изкуство като скулптурите Изтезанието на Дирка (или Бик Фарнезе), Херкулес Фарнезе и Латинският Херкулес (първите две днес в Националния археологически музей в Неапол, а третата в Кралския дворец в Казерта). Значителни са също откритията в Тиволи, където кардинал Алесандро Млади поема ролята на управител от 1535 г.AA. VV., I Farnese. Arte e collezionismo, Milano, Editrice Electa, 1995, с. 50
През 1546 г. Отавио Фарнезе закупува колекцията „Саси“, включително статуята на Аполон (днес в музея в Неапол). През 1547 г. придобива колосалния бюст на Юлий Цезар, намерен по време на разкопките на форума на Траян, както и пиедесталите на колоните на храма на Адриан, намиращ се на Пиаца дела Пиетра (днес в музея в Неапол)..
Поръчките на Тициан (1542 – 1546)
В художествен контекст колекцията започва през 1541 г. с Джулио Кловио, който е поканен от Александро Фарнезе Млади и се установява в двореца Фарнезе в Рим. Кловио остава там до смъртта си през 1578 г., създавайки редица произведения, включително декорациите в Часослова (днес съхраняван в библиотеката „Пиърпонт Морган“ в Ню Йорк), и бидейки консултант за придобиването на произведения на изкуството..
Първите мащабни художествени поръчки, направени от семейството между 1542 и 1545 г., са дело на кардинал Александро Фарнезе Млади. През този период Тициан е поканен в папския двор в Емилия, където рисува поредица от портрети на семейството, включително този на Ранучо Фарнезе (1542 г.), който представлява първата работа на Тициан за фамилията Фарнезе. Сред другите забележителни творби са портретите на Павел III – с камауро (1543 г.) и без (около 1545 г.), както и портретът на кардинал Алесандро Фарнезе (1545-1546).
В стремежа си да подтикне Тициан да изпълни възложените задачи, кардиналът обещава да удовлетвори негови желания, като например искането за предоставяне на абатство за сина на художника, Помпонио. Въпреки това, дори след завършването на допълнителни произведения, като известната Даная (1545) и портрета на Павел III с внуците му Отавио и Алесандро Фарнезе (1545-1546), венецианският майстор не получава очакваните привилегии за сина си, който остава само със скромна курия във Венето.
Първоначална инвентаризация
След смъртта на папа Павел III през 1549 г., разрастването на колекцията значително се забавя, отчасти поради намалялото политическо влияние на семейство Фарнезе в годините непосредствено след кончината на папата. През 1551 г. членовете на фамилията са дори заклеймени като „бунтовници“ от папа Юлий III, след като по-рано са сключили споразумения за политическа защита с френските крале.
През 1549 г. Марчело Венусти получава поръчка да създаде копие на „Страшния съд“ на Микеланджело. Това копие, съхранявано днес в Национален музей „Каподимонте“ в Неапол, е известно с това, че запазва оригиналния вид на композицията преди корекциите, направени от Даниеле да Волтера, който е призован да прикрие голотата на фигурите.
Подредбата на произведенията в двореца „Кампо де Фиори“ по време на неговото изграждане остава неясна. Известно е обаче, че до смъртта на Павел III дворецът има непрекъснато обогатяване на части от колекцията, където, в допълнение към първоначалната група от произведения, поръчани от семейството, преди всичко групата от картини и скулптури, останали от Тициан и Гулиелмо дела Порта, с течение на времето колекцията е обогатявана главно с предмети, идващи от дарения, завещания или покупки от други колекции, резултат от внимателното покровителство на представители на семейството.
Първата инвентаризация на античните скулптури в колекцията – т. нар. „Опис на Алдрованди“Philippe Sénéchal, Le premier inventaire des antiques du Palais Farnèse, in Mélanges de l'école française de Rome, vol. 108, n. 1, 1996, p. 247 е съставена през 1550 г. и публикувана през 1556 г., като описва разположението на много от експонатите, днес част от Националния археологически музей в Неапол. Междувременно кардинал Алесандро Фарнезе Млади продължава да запълва резиденцията си в Палацо дела Канчелерия с археологическите находки, които купува за себе си. Тук влизат предмети от колекцията „Дел Буфало“, която той придобива през 1562 г., включително скулптури като Атлас, носещ света и парапета на кладенеца – т. нар. Атлас Франезе и базалтовият Аполон, който след реставрации от XVIII век става Аполон китаред,Sculture, su Museo Archeologico Nazionale di Napoli, 23 agosto 2016 както и Ерос Фарнезе (и трите днес в Националния археологически музей на Неапол). Тези произведения впоследствие са прехвърлени, незнайно кога, в залите на двореца Фарнезе, когато едно крило на сградата е предназначено да приюти частните апартаменти на Кардинала внук.
През следващите години са съставени още два описа – един през 1566 г., година след смъртта на кардинал Ранучо Фарнезе, и друг през 1568 г., когато колекцията и дворецът в Кампо де' Фиори са изцяло под управлението на кардинал Алесандро Фарнезе Млади. Той, както е известно, е брат на Ранучо, първородният син на Пиер Луиджи Фарнезе и внук на папа Павел III. Вместо да акцентират върху „разликите“ между двата каталога, които са минимални, тъй като колекциите на Алесандро вече са били преместени в резиденцията на Ранучо преди съставянето на първия опис, тези инвентаризации са от значение, защото разкриват подредбата на различните експонати в залите на комплекса..
Античните скулптури, сред които Херкулес Фарнезе, Латинският Херкулес и Флора Фарнезе, са разположени между арките на вътрешния двор на комплекса. В хола на дясното крило на първия етаж, предназначено за кардинал Алесандро Млади и превърнато впоследствие в Залата на императорите, се подредени бюстове на римските консули и императори, както и скулптурите на Венера с Купидон Фарнезе и Ерос. В голямата зала на същия етаж са поставени двамата дакийски затворници от двете страни на входа, а в нишите – други скулптури като безглавата статуя на Дорифор и статуята на Минерва. Фрагментарните и нуждаещите се от реставрация скулптури са съхранявани в бараката, включително Бикът Фарнезе. Поради огромния си размер той е изложен в неподходяща среда, но впоследствие намира своето място в градините на двореца. Античните статуи формират основата на колекцията, като на този етап тя е допълнена и от картини на Тициан.
Придобивки от втората половина на XVI век
Сред декоративните изкуства (по принцип неподценявани от фамилията) се открояват поръчките на кардинал Алесандро Фарнезе Млади. Една от тях, направена около 1548 г., е прочутата Ковчеже Фарнезе, завършена през 1561 г., която днес се намира в музея Каподимонте в Неапол. Кристалите ѝ са майсторски издълбани през същата година от Мано Збари и Джовани Бернарди, последния от които е смятан за най-изтъкнатия гравьор на епохата.SPMN - Museo di Capodimonte (Sito Ufficiale), на web.archive.org, 5 ottobre 2013 Друга забележителна поръчка е голямата мраморна маса с размери 3,95 x 1,80 м, предназначена за централната зала на двореца, където остава до XVIII век и днес се намира в Музея „Метрополитън“ в Ню Йорк. Създадена около 1570 г., което се установява по украсените с гербовете на Александър Млади мраморни рафтове, на които стоят краката на масата, вместо гербовете на покойния вече Ранучо Фарнезе. Освен това масата липсва в описите от 1566 и 1568 г., което потвърждава по-късната ѝ датировка. Наред с Ковчежето Фарнезе, тази маса представлява една от най-забележителните мебели от колекцията, която е запазена до наши дни.