мини|400px|
Пустиня (от „пуст“В българския език думата се употребява като синоним на безлюдно, усамотено място. Така например Иван Вазов озаглавява пътеписа си, посветен на планината Рила „Великата Рилска пустиня“. В още по-тесен смисъл понятието е свързано с местата, където християнските отшелници са извършвали своя „монашески подвиг“.) е географска област, в която валежите са силно ограничени и в резултат на това условията за живот на растения и животни са много тежки. Липсата на растителност оставя земната повърхност незащитена от процеса на денудация. Около една трета от площта на световната суша (50 милиона квадратни километра) е пустинна или полупустинна, като тук се включват и полярните области, където валежите са редки и които понякога са наричани полярна пустиня. Пустините се класифицират въз основа на падащите валежи, на преобладаващата температура, на причините за опустиняване или на тяхното географско положение.
Пустините се формират от процесите на изветряне, като големите вариации между дневни и нощни температури създават напрежения в скалите, които в резултат на това се натрошават. Макар че дъждът в пустините е рядък, спорадичните порои могат да предизвикат внезапни наводнения. Падащият върху горещите скали дъжд може да предизвика напукването им, а получените парчета, разпилени по терена, ерозират допълнително от вятъра. Той издига частици пясък и прах и ги превръща в пясъчни или прашни бури. Носените от вятъра песъчинки предизвикват абразия по повърхността на твърдите тела, с които се сблъскват. Скалите се заглаждат и вятърът разпределя пясъка в хомогенни отложения във вид на хоризонтални пластове или издигащи се пясъчни дюни. Други пустини са равни каменисти равнини, дребнозърнестият материал от които е отнесен от вятъра, и повърхността представлява мозайка от огладени камъни – в такива области ерозията е ограничена. Други пустинни образувания са скални оголвания, оголена основна скала и глини, отложени в миналото от течаща вода. На места могат да се образуват временни езера или солни отложения в резултат на изпаряването на водата. В пустините се срещат подземни източници на вода, като извори и просмуквания на подземни води, като около тях понякога се образуват оазиси.
Растенията и животните, обитаващи пустините, използват специални адаптации, за да оцелеят в суровата среда. Растенията обикновено са жилави и твърди с малки или липсващи листа, с водоустойчиви кутикули и често с бодли, отблъскващи животните. Някои едногодишни растения покълват, цъфтят и умират в рамките на няколко седмици след валеж, докато други оцеляват с години, развивайки дълбоки коренови системи, способни да извличат подземна влага. Животните трябва да се охлаждат и да намират достатъчно храна и вода, за да оцелеят. Много от тях са активни през нощта и се крият в сенките или под земята през горещите дни. Те са ефективни в използването на водата, като извличат основната част от храната си и отделят концентрирана урина. Някои животни остават в спящо състояние продължително време, готови да се активизират при редките валежи, когато бързо се размножават.
Хората се опитват да живеят в пустините и ограждащите ги полупустинни области от хилядолетия. Номадите придвижват своите стада според наличието на паша, а оазисите дават възможност за по-уседнал живот. Земеделието в полупустинните райони може да предизвика ерозия на почвата и е сред причините за опустиняване на нови територии. В наши дни е възможно и пустинно земеделие с помощта на изкуствено напояване, като някога пустинни области се превръщат в обработваеми земи чрез пренос на вода от съседни райони. През пустините са разработени множество търговски пътища, най-вече през големи пустини като Сахара, които традиционно са използвани от кервани с камили за пренос на стоки, като сол, злато, слонова кост, роби. В пустините се извършва и добив на полезни изкопаеми, а постоянната слънчева светлина дава възможност за добив на слънчева енергия.
Общи характеристики Геология В геоложко отношение обща характеристика на повечето пустини са активните процеси на изветряне. В тях често има големи денонощни и годишни температурни амплитуди, като високите дневни температури спадат рязко през нощта. Денонощните амплитуди могат да достигнат 20 до 30 °C, а по повърността на скалите диапазонът е още по-голям. През деня времето обикновено е ясно и повечето слънчева радиация достига до земята, но след залез пустинята се охлажда бързо, излъчвайки топлина в атмосферата. В горещите пустини температурата през деня надхвърля 45 °C през лятото и спада под нулата през зимните нощи.
Толкова големи температурни вариации имат разрушителен ефект върху външната повърхност на скалите. Многократните флуктуации предизвикват напрежения в тях и водят до образуването на пукнатини във възвишенията. Натрошените пластове се свличат към по-ниските местности, където продължават да се раздробяват от непрекъснатите промени в нагряването. Останалите на възвишенията пластове също са подложени на продължаващо изветряне, като за това допринася и облекчаването на вътрешните напрежения, предизвиквани от вече отцепилите се скали. Развива се и ексфолиация, при която от повърхността на скалите се отделят плоски люспи – причина отново са температурните разлики, предизвикващи многократно разширяване и свиване, успоредно на първоначалната повърхност. Химическото изветряне в пустините също играе съществена роля, като необходимата за протичането му влага обикновено е във вид на роса или мъгла. Друг източник е подпочвената вода, достигаща до повърхността чрез изпарение, като формирането на солни кристали допринася за натрошаването на скалните частици до пясък или за ексфолиацията. По този начин понякога в подножията на стръмни склонове се образуват плитки пещери.
С разрушаването на пустинните възвишения се формират обширни зони с натрошени скали и чакъл. С продължаването на изветрителните процеси те се превръщат в пясък или прах. Прахът се образува от втвърдена глина или вулканични отложения, докато пясъкък е резултат от раздробяването на по-твърди гранити, варовици и пясъчници. При размер на частиците около 0,5 mm температурното изветряне на скалите се прекратява, като по този начин се получава минимален размер на песъчинките.
С ерозията на възвишенията се образува все повече и повече пясък. При силен вятър песъчинките се издигат над повърхността на земята и се пренасят от вятър в процес, наричан салтация. Носените от вятъра частици имат абразивно действие върху по-масивните скали по пътя си. В крайна сметка пясъкът се отлага в равнинни местности, наричани пясъчни полета или пясъчни морета, или се натрупва в дюни.
Геоморфология
Климат С изключение на полярните зони, пустините се намират между 15° и 40° паралел в северното или южното полукълбо. Една от най-важните характеристики на пустините е температурата. Тя достига 45 – 50 °C през лятото и до 0 °C през зимата. В студените, снежни пустини минималните температури достигат -30 °C. Водата прихваща и задържа инфрачервеното излъчване от слънцето и от земята, но сухият пустинен въздух е неспособен да сложи преграда пред излъчването през деня или да задържи тази топлина през нощта. По тази причина повечето от слънчевата топлина през деня достига до земята и я нагрява, но веднага щом слънцето се скрие пустинята изстива, защото цялата топлина се излъчва обратно в атмосферата.
Пустините имат сух климат. Индексът за сухота взима предвид валежите (P) и изпарението (T)Deserti, Italy:Mondadori, 2001. ISBN 1-55297-669-6: .
Когато се счита, че климатът е много сух.
Дъждове падат в пустините. Пустинните бури са често явление. В Сахара например рекордът е 44 mm за 3 часа. Понякога те могат да предизвикат наводнения и поради липсата на растителност, тези наводнения могат да бъдат много опасни. Реки като Нил, Хуанхъ, Колорадо текат през пустини. Пустините могат също така да имат подводни реки и извори, разположени в близост до повърхността или на голяма дълбочина. Понякога след дъждове се образуват езера, които са плитки, временни и солени.
Хидрогеография
Флора и фауна
Погрешно се счита, че пустините са много бедни на животински видове. Една от причините за подобни твърдения е, че през деня повечето от тях остават скрити, за да контролират температурата на тялото си или да се предпазят от дехидратация. Те са еволюирали така, че са се адаптирали към нощен живот, толериране на горещината и липса на вода. Типични за пустините са койоти, гущери, змии, зайци.
Най-често срещаните растения са кактусите. Те дори са станали символ на пустинята. Някои от тях достигат огромни размери, могат да живеят до 200 години и служат за дом на много видове птици. Много от тях задържат вода в стеблото, корените или листата. Повечето от тях са се адаптирали към сухия и горещ климат, както и към солеността на почвата. Други видове растения, които могат да се видят в пустините са от семейство слънчогледови.
Класификация + Най-големите пустини Пустиня Площ (km2) 1. Антарктида (Антарктида) 13 829 430 2. Арктика (Арктика) 13 700 000 3. Сахара (Африка) 9 100 000 4. Обща област от Нефуд, Дахна и Руб ел-Хали (Азия) 2 330 000 5. Гоби (Азия) 1 295 000 6. Калахари (Африка) 900 000 7. Патагонска пустиня (Южна Америка) 670 000 8. Виктория (Австралия) 647 000 9. Сирийска пустиня (Азия) 520 000 10. Пустиня от големия басейн (Северна Америка) 492 000 11. Пустиня Чиуауа (Северна Америка) 450 000 12. Голяма пясъчна пустиня (Австралия) 400 000 13. Каракум (Азия) 350 000 14. Колорадо (Северна Америка) 337 000 15. Сонора (Северна Америка) 310 000 16. Къзълкум (Азия) 300 000 17. Такламакан (Азия) 270 000 18. Тар (Азия) 200 000 19. Атакама (Южна Америка) 181 300 20. Гибсън (Австралия) 155 000 21. Симпсън (Австралия) 145 000
Пустините се дефинират и класифицират по различни начини, най-често въз основа на съчетание от общото количество на валежите, броят на дните с валежи, температурата и влажността, а понякога и допълнителни фактори. Например, валежите в град Финикс в Аризона са под 250 милиметра годишно и околностите му лесно могат да се определят като пустиня, заради сухолюбивата растителност. По северните склонове на планината Брукс в Аляска валежите също са под 250 милиметра и те често са класифицирани като студена пустиня. И в други части на света има студени пустини, включително части от Хималаите и други високопланински области. Полярни пустини покриват повечето незаледени части на Арктика и Антарктика.
Според валежите През 1961 Певърил Мегз разделя пустинните региони на Земята в три отделни категории в зависимост от количеството валежи. Това е сравнително широко използвана система и според нея екстремално сухите области са тези в които може да има поне 12 месеца без валежи, сухите области са тази с годишни валежи по-малко от 250 mm и полусухите области са тези с валежи между 250 и 500 mm. Сухите и екстремално сухите области се класифицират като пустини, а полусухите се разглеждат като степи, когато имат тревиста растителност. Друга класификация, базирана само на валежите, разделя пустините на свръхсухи, сухи и полусухи. Свръхсухите получават под 25 mm варежи годишно, обикновено нямат сезонен валежен цикъл и понякога цяла година няма никакви валежи. В сухите пустини валежите са между 25 и 200 mm, а в полусухите – между 200 и 500 mm. Същевременно фактори като температура, влажността на въздух, степен на изпарение и евапотранспирация и капацитет на почвите да задържат влага могат да имат силен ефект върху степента на пустинност и върху растителността и животните, които могат да живеят в дадена област. Така валежите през студения сезон помагат повече на растежа на растенията. По тези причини определянето на границите между пустинни и полупустинни области само въз основа на валежите е проблематично.