Юлиус Тинцман () с цяло име Хайнц Юлиус Тинцман е немски писател, есеист, драматург и художник.
Биография Израства в бедни условия като син на художника Макс Тинцман. Рано се запознава с прогресивното изкуство и установява контакт с художници.
От 1923 до 1924 г. учи в Художествената школа Баухаус на Валтер Гропиус във Ваймар. Негови преподаватели са Василий Кандински, Оскар Шлемел, Лионел Файнингер и преди всичко Паул Клее.Julius Tinzmann. Biografie. Who's Who Germany. The People-Lexicon
От 1925 до 1928 г. Тинцман живее в Берлин, където като доброволен сътрудник в продукции за културни филми усвоява изкуството на дагеротипията. Наред с това прави първите си опити като художник в стила на конструктивизма и участва в изложби. Тъй като тази дейност не му дава препитание, поема различна случайна работа и така влиза в досег с театралните режисьори Ервин Пискатор и Леополд Йеснер.
През 1933 г. при новите политически условия, когато на власт в Германия идват националсоциалистите, Тинцман престава да рисува. Завръща се в Берлин и до 1940 г. упражнява професията на асистент-оператор в киноиндустрията. През този период си води дневник и пише стихове.
От 1940 до 1945 г. служи като подофицер във Вермахта. След края на военните действия попада във военнопленнически лагер в Римини-Мирамаре. Там ръководи немска театрална трупа, с която може дава представления пред затворници в Италия. Тогава написва и първата си пиеса. Освободен е през юни 1946 г. и може да се завърне в Берлин.
До 1973 г. Тинцман работи като писател и режисьор на свободна практика. През 60-те години посещава България като консултант в Студиото за документални филми към Киноцентъра.
Създава няколко романа, но не намира за тях издател. Приети са само негови радиопиеси и телевизионни сценарии. Но с романовата си трилогия „Пианото“ („Das Klavier“), която представлява простираща се през повече от 50 години фамилна сага, Тинцман има успех и творбата му е екранизирана през 1972 г.
След пътуване в Гърция през 1973 г. се посвещава отново на рисуването.
Юлиус Тинцман умира на 20 април 1982 г. в Берлин.Hans Wille: Biographie. In: Städtisches Gustav-Lübcke-Museum Hamm (Hrsg.): Julius Tinzmann. Imaginationen. Arbeiten von 1974 bis 1980. Ausstellung vom 22. September bis 28. Oktober 1984.
Творби Книги 1948: 1848. Eine europäische Chronik 1948: Franklin Delano Roosevelt 1968/69: Das Klavier Band 1: Ich bin ein Preuße Band 2: Deutschland, Deutschland Band 3: Die Fahne hoch
Радиопиеси 1957: Was siehst du? 1958: Die Vögel 1958: Die Finsternis 1958: Sommermorgen 1958: Im Schatten der Arena 1959: Indianersommer 1959: Neonlicht 1959: Fracht für Berlin 1962: Wohin soll ich gehen? 1965: Aufenthalt 1965: Mamm 1970: Das Klavier
Телевизионни пиеси 1959: Hinter der Tür 1960: Grenzzwischenfall 1961: Ein schöner Tag 1962: Heute Nacht starker Nebel 1966: Abgründe 1969: Frei bis zum nächsten Mal 1972: Das Klavier
Изложби след 1978 г. 1978: Imaginationen 1984: Imaginationen. Arbeiten von 1974 bis 1980 2003: Julius Tinzmann. Malerei
Източници
Външни препратки Биографични данни за Юлиус Тинцман в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Юлиус Тинцман в Каталога на Немската национална библиотека Юлиус Тинцман в архива на Академията на изкуствата, Берлин Юлиус Тинцман във Filmportal Юлиус Тинцман в Personensuche
Категория:Германски писатели Категория:Германски романисти Категория:Германски есеисти Категория:Германски драматурзи Категория:Германски художници Категория:Военнопленници през Втората световна война Категория:Починали в Берлин