Капитулацията на Германия слага край на Втората световна война в Европа. Окончателният текст е подписан в Карлсхорст, Берлин, в нощта на 8 май 1945 г. от представители на трите въоръжени сили на Главно командване на Вермахта и Съюзническите експедиционни сили заедно с Върховното висше командване на Червената армия, френски и американски представители, подписали като свидетели. Подписването е на 8 май 1945 г. и капитулацията влиза в сила на 8 май в 23:01 часа по централноевропейско време, което е 9 май в 01:01 часа по московско време.

По-ранна версия на текста е подписана на церемония в Реймс в ранните часове на 7 май 1945 г. На Запад 8 май е известен като Ден на победата в Европа, докато в бившите комунистически държави Денят на победата се отбелязва на 9 май поради часовата разлика при подписването в Германия и СССР.

Има три езикови версии на документа за капитулация. Руските и английските версии са единствените авторитетни.

Текст Представители на тогавашните три съюзни сили – Съветския съюз, Съединените щати и Обединеното кралство, работещи през 1944 г. чрез Европейската консултативна комисия (ЕКК), се опитват да подготвят договорен текст за предаване, който да бъде използван при потенциалните обстоятелства, при които нацистката власт е свалена в Германия или от военни, или от граждански органи, а пост-нацисткото правителство след това да потърси примирие. До 3 януари 1944 г. Комитетът за работната сигурност предлага, че капитулацията на Германия трябва да бъде записана в единен документ за безусловно предаване.Memorandum by the Working Security Committee, 3rd January 1944, Foreign Relations of the United States 1944, vol I, p. 101

Освен това комисията предлага инструментът за предаване да бъде подписан от представители на германското висше командване. Съображенията зад тази препоръка са да се предотврати повторението на легендата за удар с нож в гърба, създадена в Германия след поражението през Първата световна война. Тъй като актът на предаване през ноември 1918 г. е подписан само от представители на цивилното германско правителство, военните кръгове твърдят впоследствие, че висшето командване на армията не носи отговорност за инструмента за предаването.

Условията за предаване на Германия са обсъдени за пръв път на първото заседание на ЕКК на 14 януари 1944 г. На 28 юли 1944 г. е приет окончателен текст и след това приет от трите съюзнически сили.

Договореният текст е в три части. Първата част се състои от кратък преамбюл „Германското правителство и германското висше командване, признавайки пълното поражение на германските въоръжени сили по суша, по море и въздух, обявяваме безусловното предаване на Германия“.

Самият инструмент за предаване последва в четиринадесет статии. Втората част, членове 1 – 5, се отнасят до военното предаване от германското висше командване на всички сили по суша, море и въздух, до предаването на оръжията им, до оттеглянето им от всяка територия извън границите на Германия на 31 декември 1937 г. и тяхната отговорност за пленничество като военнопленници. Третата част, членове 6 – 12, се отнасят до предаването от страна на германското правителство на съюзническите представители на почти всички свои правомощия и власт, освобождаването и репатрирането на затворници и принудителни работници, прекратяването на радиопредаванията, предоставянето на разузнавателни данни и информация, неразрушаването на оръжията и инфраструктурата, предаването на нацистки лидери за съдебни процеси за военни престъпления и силата на съюзническите представители да издават прокламации, заповеди, наредби и инструкции, отнасящи се до „допълнителни политически, административни, икономически, финансови, военни и други изисквания, произтичащи от пълното поражение на Германия“. Основният член в третия раздел е член 12, който предвижда, че командването на германското правителство и германското Висше пълномощно ще се съобрази напълно с всички прокламации, заповеди, наредби и инструкции на акредитираните съюзнически представители, тъй като това е разбрано от съюзниците, че позволява неограничен обхват на налагане на мерки за възстановяване и поправяне на военни щети. Членове 13 и 14 уточняват датата на предаване и езиците на окончателните текстове.

Конференцията в Ялта през февруари 1945 г. води до по-нататъшно развитие на условията за предаване, тъй като е постигнато съгласие, че управлението на следвоенна Германия ще бъде разделено на четири окупационни зони съответно за Великобритания, Франция, Съединените щати и Съветския съюз. Освен това, но поотделно, в Ялта е договорено, че към текста за предаване от юли 1944 г. ще бъде добавена допълнителна клауза 12а, че представителите на съюзниците „ще предприемат такива стъпки, включително пълното разоръжаване, демилитаризация и разрушаване на Германия, които те считат за необходими за бъдещия мир и сигурност“. Франция обаче не е страна по споразумението от Ялта, тъй като формалното включване на допълнителната клауза в текста на ЕКК неизбежно ще създаде френско искане за равно представителство при всяко решение за разделянето на Германия. Докато това не бъде разрешено, в действителност има две версии на текста – със и без „клаузата за разделяне“.

Нещо повече, до края на март 1945 г. британското правителство се колебае дали след като Германия бъде напълно завладяна, ще има германска гражданска власт, способна да подпише инструмента на предаването или прилагането на разпоредбите му. Затова те предлагат текстът на ЕКК да бъде преработен като едностранна декларация за германското поражение от страна на съюзническите сили и за поемането на върховната власт, след пълното разпускане на бившия Трети райх. В тази форма текстът, договорен от Европейската консултативна комисия, е окончателно написан като Декларация относно поражението на Германия.

Междувременно през август 1944 г. началниците на Съюзниците се споразумяват за общи насоки за сключването на местни военни отстъпки с всички капитулиращи германски сили. Капитулацията трябва да бъде безусловна и ограничена до чисто военните аспекти на местното предаване, на врага не трябва да се поемат задължения и предаването не трябва да накърнява всеки следващ общ инструмент за предаване, който може да замести всеки документ за частично предаване и които ще бъдат съвместно наложени на Германия от трите Велики сили. Тези насоки формират основата за поредицата частични капитулации на германските сили към западните съюзници през април и май 1945 г.

Развитие

На 30 април 1945 г. Адолф Хитлер се самоубива в бункера си в Берлин, след като изготвя завещание, в което адмирал Карл Дьониц го наследява като държавен глава с титлата президент на Райха. Но след падането на Берлин два дни по-късно, когато американските и съветските сили се свързват в Торгау по Елба, районът на Германия, все още под германски военен контрол, е разделен на две. Нещо повече, бързината на окончателните американски настъпления от март 1945 г. – заедно с настоящите заповеди на Хитлер да се изправят и да се борят до последния германец – оставя голяма част от оцелелите германски сили в изолирани джобове и окупирани територии, най-вече извън границите на Германия. Дьониц се опитва да създаде правителство във Фленсбург на датската граница на 2 май 1945 г. Но въпреки че Дьониц иска да представи правителството си като „неполитическо“, няма отричане на нацизма, нацистката партия не е забранена, нацистите не са задържани и символите на хитлеризма остават на мястото си. Както руснаците, така и американците остават категорични, че не признават Дьониц или правителството на Фленсбург като способни да представляват германската държава.

При смъртта на Хитлер, германските армии остават в атлантическите джобове на Ла Рошел, Сен Назайр, Лориан, Дюнкерк, гръцките острови Крит, Родос, южна Норвегия, Дания, западна Холандия, северна Хърватия, северна Италия, Австрия, Бохемия и Моравия, полуостров Корланд в Латвия, полуостров Хела в Полша и Германия до Хамбург, срещу британските и канадските сили, в Мекленбург, Померания и обсадения град Бреслау, изправен пред съветските сили и в южната част на Бавария към Берхтесгаден, изправени пред американски и френски сили.

Инструменти за частично предаване на Запада Германски сили в Италия и Западна Австрия Германски военни командири в Италия провеждат тайни преговори за частично предаване, което е подписано в Касерта на 29 април 1945 г., да влезе в сила на 2 май. Полковник Алберт Кесеринг, с цялостна военна команда, първоначално осъжда капитулацията, но след като смъртта на Хитлер е потвърдена, се присъединява към нея.

Германски сили в Северозападна Германия, Холандия, Дания и Шлезвиг-Холщайн На 4 май 1945 г. германските сили, действащи по указание на правителството на Дьониц и изправени пред британската и канадската 21-ва армия, подписват акт за предаване в Люнебург, който влиза в сила на 5 май.

Германски сили в Бавария и Южна Германия На 5 май 1945 г. всички германски сили в Бавария и Югозападна Германия подписват акта за предаване на американците в Хаар, извън Мюнхен, като влиза в сила на 6 май.

Импулсът за капитулацията в Касерта възниква от местното германско военно командване, но от 2 май 1945 г. правителството на Дьониц поема контрола върху процеса, като се стреми към умишлена политика на последователни частични капитуции на запад, за да осигури възможно най-много време на източните военни формирования да се придвижат на запад, за да не попаднат в съветско или югославско пленничество и да ги предаде непокътнати на британците и американците. Освен това, Дьониц се надява да продължи да евакуира войници и цивилни по море от полуостров Хела и околните балтийски крайбрежни райони. Дьониц и Кейтел са решени да не издават заповеди да се предадат на съветските сили, както от безусловен антиболшевизъм, но и защото не могат да бъдат сигурни, че ще се подчинят и следователно биха могли да поставят войските, които продължават да се бият, в положение на отказ от директна заповед, като по този начин ги лишават от всякаква правна защита като военнопленници.

Церемонии по капитулацията Предаване в Реймс

Представителят на Дьониц, адмирал Фридебург, го информира на 6 май, че Айзенхауер настоява за „незабавно, едновременно и безусловно предаване на всички фронтове“. Генерал Йодл е изпратен в Реймс, за да се опита да убеди Айзенхауер по друг начин, но Айзенхауер чрез обявяване в 21.00 часа на 6-и, при липсата на пълна капитулация, той ще затвори британските и американските линии да предаде германските сили в полунощ на 8 май и ще възобнови бомбардиращата офанзива срещу оставащите германски позиции и градове. Йодл телеграфира това съобщение на Дьониц, който отговаря, като му дава право да подпише инструмента за безусловно предаване, но подлежи на преговори за 48-часово закъснение, привидно, за да позволи предаването на заповедта за предаване на отдалечени немски военни части.

Следователно, първият инструмент за предаване е подписан в Реймс в 02:41 ч. Централноевропейско време (СЕТ) на 7 май 1945 г. Подписването се състои в Collège Moderne et Technique de Reims, което служи като Върховният щаб на съюзническите експедиционни сили (ШАЕФ).I remember the German surrender, Kathryn Westcott, BBC News, 4 май 2005. То трябва да влезе в сила на 23:01 ч. (понеделник след полунощ, британско лятно време) на 8 май.

Безусловното предаване на германските въоръжени сили е подписано от Йодл, от името на Главно командване на Вермахта. Уолтър Бедъл Смит подписва от името на Върховния командващ на съюзническите експедиционни сили и Иван Суслопаров от името на съветското висше командване. Френският генерал-лейтенант (съответстващ на френското звание général de corps d'armée) Франсоа Севез подписва като официален свидетел.