Старият замък () в беларуския град Гродно е първото отбранително съоръжение, построено от руските князе в града. Издигнат е в края на десети или началото на 11 век и е разположен на висок, стръмен хълм на десния бряг на река Неман, при вливането в нея на Городничанка. Отделен е от града с 50-метров сух ров. Рерихи и Беларусь/Сайт информационно-просветительской группы/Гродненская область/Старый замок в Гродно

През 18 век непосредствено до Стария замък е издигнат Новият, който вместо него става кралска резиденция. По същото време е построен бароков мост-виадукт, свързващ двата замъка и града. Той е оцелял до наши дни и се смята за най-стария в Беларус. Памятники архитектуры Беларуси/Гродненский замок Глобус/Гродно

През 1967 г. Старият замък е обявен за историко-археологически резерват. В него са организирани музейни експозиции на Историческия и Археологическия музей в Гродно, разказващи за събитията от националната история и природата на Принеманския район. Отделен обект на археологическите проучвания са руините на Долната църква, паметник на Гродненската архитектурна школа от 12 век. Достопримечательности Гродно/Старый замок

История 10 – 13 век Първият замък, построен в края на 10 век, заема стратегически важна позиция на границата между славянските и балтийските племена. Posmotrim/Старий замок в Гродно, фото история Гродненской крепости Изграден е като дървена крепост, от която по-късно не остават никакви следи. В продължение на 200 години той е атакуван няколко пъти, но укреплението успява да защити богатия град. По-късно отбраната му е подобрена с каменни стени и кула.

Съдейки по археологическите разкопки, по някое време през 12 век в замъка избухва силен пожар, който унищожава почти всички постройки. Съществува предположение, че това се е случило заради вражеска обсада, но твърдението не е доказано. Съвсем скоро след това изгорелите останки са засипани с пръст и на тяхно място се появява нов, още по-силно укрепен замък.

В началото на 13 век замъкът често е нападан както от литовските князе, така и от Полоцкото княжество, отделило се от Киевска Рус и станало независимо. През 1241 г. градът е завзет от монголо-татарите. Последният княз от династията, 17-годишният Юрий Глебович, загива, защитавайки крепостта. Монголите оставят на мястото на замъка опожарени руини.

През 1253 г. замъкът е завзет от Даниил Романович Галицки, владетел на Галицко-Волинското княжество. До 1277 г. Гродно преминава от ръце в ръце, докато накрая окончателно остава в пределите на Великото литовско княжество. Делаем вместе/Замки Беларуси. Старый замок в Гродно

През същата година градът преминава във владение на литовския владетел Миндовг, който премества столицата на Великото литовско княжество в Навагрудак и приема за своя резиденция Навагрудския замък. Гродно заема васално положение, управлявано от княз Ердзивил, който възстановява замъка.

13 – 15 век След като градът става част от Великото литовско княжество, замъкът се превръща в обект на множество кръстоносни атаки. През 1284, 1296, 1305, 1306 и 1311 кръстоносците на Мазовия и Тевтонския орден нахлуват в крепостта.

След това, чак до 1328 г. кръстоносците не правят никакви опити да превземат замъка. Това е свързано с много успешната дейност на пълководеца Давид Гродненски и чак след неговото убийство, през есента на 1328 г., немските рицари извършват нов поход срещу крепостта. Армията им се разделя на два отряда, единият от които се скрива близо до замъка. Другият започва да граби и пали града, след което бързо отстъпва. Предполагайки, че врагът се е оттеглил, жителите отварят вратите на замъка. В този момент скритият отряд напада и бързо го завзема.

Рицарите от Ливонския орден, събират войски от цяла Европа, и през февруари-март 1364 г. също правят опит да завземат замъка. За борба с езичниците те събират под своите знамена армиите на 40 князе от различни европейски страни. Но, дори с такова значително превъзходство на силите, опитът им остава неуспешен. За сметка на това те изпепеляват цялата околност и отвеждат в робство много хора. Според една легенда обаче, гродненският княз Патрик излиза с армията си пред крепостните стени, носейки кръстове и знамена. С това той доказва, че замъкът е християнски и кръстоносците отстъпват без да го нападат. Рицарите предприемат поредица от походи срещу гродненския замък – през 1373, 1375, 1377 и 1379 г., но всички са неуспешни.

По-късно градът и замъкът, като наследствено владение, стават собственост на великия литовски княз Витовт (Витаустас Велики). През 1391 г. крепостта се превръща в едно от неговите основни жилища. Скоро на нейно място той издига нов, каменен замък в готически стил с каменни стени и пет кули. Няколко години по-късно укреплението преживява първото си бойно кръщение – поредното нападение на кръстоносците.

По време на междуособната война през 1390 г. полският крал Владислав II Ягело, с голяма армия, обсажда замъка. Щабът на Витовт се намира на другия бряг на Неман и за да помогне на обсадените, той заповядва да се построи импровизиран мост от няколко лодки, завързани една за друга с железни вериги. По него в замъка се изпращат нови сили и провизии и се изтеглят ранените. За да разруши моста, Ягело нарежда да се построи тежък сал и да се пусне по течението на реката над завързаните лодки. При бързото течение на водата, салът се врязва със сила в лодките и ги унищожава. Така, след продължителна 50-дневна обсада замъкът е превзет и опожарен. В огъня едва не изгарят княз Витовт и цялото му семейството.

За да подсили отбраната на крепостта, Ягело изпраща в него отряд полски войници. Но, когато през 1391 г. пристига Витовт с армията си, защитниците затварят поляците в кулите и отварят портите за своя княз.

През 1402 г. кръстоносците отново нападат замъка, но каменното укрепление устоява на всички атаки. През 1410 г. Витовт събира войските си в крепостта, за да вземе участие в битката при Грюневалд срещу Тевтонския орден. През 1416 г. на това място се провежда церемонията по венчавката на Витовт и Уляна. В укреплението често пребивава и неговият приемник Свидригайло, а след него и Сигизмунд Кейстутович.

От 1440 година замъкът преминава във владение на великия литовски княз Кажимеж IV Ягелончик. Пет години по-късно той приема в крепостта полския посланик, който пристига за да му предложи короната на Полското кралство. Ягелончик умира на това място през 1492 г.

Тясно свързана със Стария замък е и съдбата на неговия син, също Кажимеж. Той бил силно набожен, през нощта често преспивал пред вратата на църквата, когато тя не е отворена. Също умира в замъка, още преди баща си – през 1484 г. По-късно тленните му останки са пренесени във Вилнюс. През 1602 г. той даже е канонизиран и в съвременна Литва се приема като небесният застъпник на Великото литовско княжество.

16 – 18 век

По-късно там много често отсяда Стефан Батори, полски крал и велик княз на Литва, който превръща Гродно в своя резиденция и напълно преобразява крепостта. През 1579 г. в замъка се провежда заседание на сейма, на което се обсъжда включването на Жечпосполита в Ливонската война. Шест години по-късно владетелят окончателно се премества в замъка на Гродно и започва подготовка за война с Московското княжество. На следващата година събира тук сейма, който трябвало да го подкрепи за предстоящите военни действия.

За последен път Стефан Батори пребивава там през септември 1586 г., когато внезапно умира в резиденцията си. За да се изяснят причините за смъртта му, в замъка се провежда първата в Източна Европа аутопсия, която обаче не дава никакъв резултат. По други данни кралят е починал от възпаление на белите дробове. Интересно е, че половин година преди смъртта си, в завещанието си, Батори иска да бъде погребан в Гродно, но нарушавайки волята му, кралят е погребан в Краков, при всички останали полски владетели.

По-нататъшната съдба на замъка е свързана с поредица от преустройства, докато през 1655 г., по време на Руско-полската война е значително повреден от руските войски. След реконструкцията от 1677 г. замъкът продължава да изпълнява ролята на кралска резиденция и в него се провеждат генералните сеймове на Жечпосполита през 1678, 1688 и 1699 г.

По време на Великата северна война (1700 – 1721) той е разрушаван както от шведите, така и от руснаците. През 1706 г. руските войски неочаквано напускат града и крепостта. Те бързат толкова много, че не успяват да откарат оръдията си и ги потапят във водите на Неман, за да не попаднат в ръцете на врага. Оставайки без защита, замъкът е завзет и унищожен от шведската армия. През 1970-те оръдията са извадени от реката и днес две от тях са експонирани на територията на крепостта пред входа на музея.

През 1712 г. е взето решение замъкът да се възстанови, но заради недостиг на пари в хазната реконструкцията е отлагана дълго време. През 1729 г. постройките от страната на Неман се срутват в реката. След 6 години го доунищожава пожар и укреплението никога повече не връща значението си.

Изграден е отново в средата на 18 век от саксонския архитект Карл Фридрих Пепелман, автор на проекта и строител на Новия замък. Той коренно променя планировката му, за да не доминира над Новия. Парадното външно стълбище е заменено с вътрешно, прозорците са намалени, а покривът вече е четирискатен. В него са настанени домакинските услуги и част от кралската свита. Съединява ги сводов мост, построен през втората половина на 17 век на мястото на дървения, най-старият в Беларус.

19 – 20 век По-нататъшно опростяване на архитектурата е проведено през 19 век, когато над бившата трапезария е надстроен трети етаж и декорите от фасадата са премахнати. След разпадането на Жечпосполита Гродно преминава към Руската империя. В продължение на 120 години замъкът е собственост на военното ведомство, отново е преустроен и се ползва като царски казарми, после хотел, офицерско казино, военна библиотека. По време на въстанието от 1863 – 1864 г. замъкът е използван като затвор. През 1880 г. руските власти свалят личния герб на Стефан Батори, който до онзи момент се намира над входната врата.

През 1910-те на територията на замъка се намира инфекциозна болница, след това баня и отново офицерско казино. Пет години по-късно в бившата кралска резиденция е открит историко-археологически музей. Днес там е изложена основната експозиция на Гродненския историко-археологически музей. Разработен е проект за реставрация на замъка във вида от времето на Стефан Батори.

Музеят се настанява в сградата когато тя е в лошо състояние, след като е използван от военните. Тъй като държавата не може да отпусне средства за ремонт и реконструкция, е организирано доброволно събиране на пари посредством лотария. На всеки от продаваните билети има надпис „Това е твоята тухла за възстановяването на Стария замък“. Средства така и не се събират и въпросът остава нерешен и до наши дни. Музеи Беларуси/Старый замок в Гродно

Архитектура

Всеволод I Първият замък, построен през 11 век от князът на Киевска Рус Всеволод I (Всеволодко), се превръща в княжевски дворец. Представлява дървено-земно укрепление, изградено от кръгли дъбови и борови трупи, защитено от палисади, над които се намират покрити бойни платформи. Валът, ограждащ замъка, е насипан от камъни, пясък и пръст и в долната си част достига ширина от 15 метра. Отвътре е подсилен с мощна конструкция от дъбови трупи, а от външната страна – с камъни. Валът и сухият ров към него са изградени от северната страна на крепостта. Достъпът до замъка се осъществява само по дървен мост, прехвърлен над рова. Площадката, на която е построен замъка, първоначално има формата на купа – колкото по-близо е до центъра, толкова по-нисък става теренът.