Окупацията на Германия от Съюзниците е последица от Втората световна война.

След поражението на Нацистка Германия през Втората световна война, победилите съюзни държави потвърждават съвместната си власт и суверенитет над „Германия като цяло“, дефинирана като всички територии на бившия Трети германски райх, разположени на запад от линията Одер – Ниса, значещи край на Нацистка Германия при смъртта на Адолф Хитлер. Четирите правоимащи разделят „Германия като цяло“ на четири окупационни зони за административни цели, създавайки това, което става колективно известно като Alliierten-besetztes Deutschland. Това разделение е ратифицирано по време на конференцията в Потсдам (17 юли до 2 август 1945 г.). През есента на 1944 г. Съединените щати, Обединеното кралство и Съветският съюз се договарят за зоните с Лондонския протокол.

Правомощията в Потсдам одобряват разделянето на „Германия като цяло“ на германските източни територии на изток от линията Одер-Нейсе; с точната линия на границата, която е определена в окончателния германски договор за мир. Този договор потвърждава „преместването на запад“ на границите на Полша, тъй като Обединеното кралство и Съединените щати се ангажират да подкрепят във всеки бъдещ мирен договор постоянното включване на бившите източногермански територии в Полша и Съветския съюз. От март до юли 1945 г. тези бивши източни територии на Германия са администрирани от съветски военни окупационни власти, но след Потсдамската конференция те са предадени на съветските и полските цивилни администрации и престават да съставляват част от обединена Германия.

През последните седмици на бойните действия в Европа, силите на Съединените щати са изтласкали границите за бъдещите окупационни зони, а на някои места – на 320 километра. Така наречената линия на контакт между съветските и американските сили в края на военните действия, най-вече разположена на изток от установената вътрешна немска граница на юли 1945 г., е временна. След два месеца, през които са задържали зони, които са начертани в съветската зона, американските сили се оттеглят през първите дни на юли 1945 г. Някои от тях стигат до заключението, че това е решаващ ход, който убеждава Съветския съюз да разреши на американските, британските и френските сили да се настанят в определените им сектори в Берлин, което се случва приблизително по едно и също време (юли 1945 г.).What Is to Be Done? Time, 9 юли 1945

Територии, анексирани от Германия (1938 – 1945) Всички територии, анексирани от Германия преди войната от Австрия и Чехословакия, са върнати на тези страни. Територията на Мемел, присъединена към Германия от Литва преди войната, е дадена на Съветския съюз през 1945 г. и прехвърлена на Литовска ССР. Всички територии, присъединени от Германия по време на войната от Белгия, Франция, Люксембург, Полша и Югославия, са върнати на съответните им страни.

Окупационни зони Американска зона Американската зона се състои от Бавария и Хесе в Южна Германия и северните части на днешната германска провинция Баден-Вюртемберг. Пристанищата на Бремен (по долното течение на река Вешер) и Бремерхавен също са поставени под контрола на САЩ. Седалището на американското военно правителство е бившата сграда на „IG Farben“ във Франкфурт на Майн.

От май 1945 г. много от американските войници и самолетите в и около Германия са изпратени обратно в Съединените щати, въз основа на техните оценки за напреднали услуги. Някои от опитни офицери и подофицери са избрани да бъдат изпратени в Тихоокеанския регион на операциите за предложеното нахлуване в Япония, но повечето от тези мъже, които служат най-дълго в битките, са освободени от американската армия и американския флот при завръщането си вкъщи. След капитулацията на Японската империя в средата на август 1945 г. - с приемането на Потсдамската декларация, по-висок процент войници, самолети и моряци получават окончателното си освобождаване от служба. Подписването на предаването на Япония се състои на 2 септември 1945 г., което официално приключва военните действия през Втората световна война в Тихия океан, но активните боеве в Тихия океан приключват седмици по-рано.

Британска зона

Канадската армия е обвързана около Нидерландия, докато германците се предават на 5 май 1945 г. - само два дни преди окончателното предаване на Вермахта в Западна Европа на генерал-лейтенант Дуайт Айзенхауер. След освобождението на Нидерландия и завладяването на Северна Германия от британската армия, голямата част от канадската армия се завръща вкъщи, оставяйки Северна Германия да бъде окупирана от британската армия и (около Бремен и Бремерхавен) от американската армия.

Тогава през юли 1945 г. британската армия се оттегля от малките резени на Германия, които преди това са се съгласили да бъдат окупирани от съветската армия. Контролната комисия за Германия – британски елемент отстъпва някои резени от района си на окупация до Съветския съюз – по-конкретно Amt Neuhaus на Хановер и някои изключения, например окръг Бланкенбург, селата между Британския Холщайн и Съветския Мекленбург от Споразумението Барбър-Ляшченко.

В британската зона на окупация, CCG / BE възстановява германската провинция Хамбург, но с граници, начертани от Нацистка Германия през 1937 г. Британците създават и новите германски провинции Шлезвиг-Холщайн - появяващи се през 1946 г. от пруската провинция Шлезвиг-Холщайн; Долна Саксония - сливането на Брунсуик, Олденбург и Шаумбург-Липе с Хановер през 1946 г.; и Северен Рейн-Вестфалия - сливането на Липе с пруските провинции на Рейнланд (северната част) и Вестфалия – през 1946-1947 г.

През 1946 г. норвежката бригада в Германия има 4000 войници в Хановер.

Френска зона

Въпреки че е една от съюзническите сили, отначало на Френската република не е дадена зона на окупация в Германия. По-късно обаче, британското и американското правителство признават ролята на Франция по време на Втората световна война в Европа и се съгласяват да предадат на френската армия някои западни части от техните окупационни зони. Това създава френска окупационна зона в най-западната част на Германия. Тя се състои от едва 2 прилежащи области на Германия по протежение на френската граница, които се събират само на една точка по протежение на река Рейн. До 18 декември 1946 г. са установени митнически контрол между района на Саар и свързаната с него Германия.

Към френската зона е и град Бюсинген ам Хохрейн, германски ексклав, отделен от останалата част на страната от тясна ивица от неутрална швейцарска територия. Швейцарското правителство се съгласява да позволи ограничен брой френски войски да минат през територията, за да поддържат закона и реда в Бюсинген.

Съветска зона

В съветската окупационна зона са включени Тюрингия, Саксония, Саксония-Анхалт, Бранденбург и Мекленбург-Предна Померания. Съветската военна администрация в Германия е със седалище в Берлин-Карлсхорст.

Малки зони Белгийска зона В края на Втората световна война 75 000 белгийски войници служат в съюзническите армии в Германия, най-вече в рамките на военните части, създадени след Освобождението на Белгия през септември 1944 г.

Тъй като само американците, руснаците, британците и французите се считат за официални окупационни власти при условията на конференцията в Потсдам, белгийското правителство не успява да формира собствено военно правителство в Германия. На нея обаче е разпределена територия в рамките на британската зона, която е охранявана от белгийски войски. Зоната образува 200 километра от британско-германската граница в южната част на британската зона и включва важните градове Кьолн и Аахен. Белгийската окупационна армия в Германия (известна като Белгийските сили в Германия от 1951 г.) става автономна през 1946 г. под командата първоначално на Жан-Баптист Пирон.

Белгийските войници остават в Германия до 31 декември 2005 г.

Люксембургска зона От ноември 1945 г. на Люксембург е определена зона във френския сектор. Люксембургският 2-ри пехотен батальон е охраняван в Битбург и първият батальон, който е изпратен в Саарбург. Последните люксембургски сили в Германия, в Битбург, напускат страната през 1955 г.

Берлин Макар да се намира изцяло в съветската зона, поради символичното си значение като столица на страната и седалище на бившето нацистко правителство, град Берлин е съвместно окупиран от съюзническите сили и разделен на четири сектора. Берлин не се счита за част от съветската зона.

Друга германска територия През 1945 г. на изток от линията Одер-Ниса (по-нататъшна Померания, Нова Марш, Силезия и южната Източна Прусия) е възложена на Потсдамската конференция да бъде „временно администрирана“ до окончателния мирен договор на Германия; в крайна сметка (по мирния договор от 2 септември 1990 г. 2 + 4) северната част на Източна Прусия става Калининградска област в рамките на Съветския съюз. Малка област западно от Одер, близо до Шчечин, също попада в Полша. Повечето германски граждани, пребиваващи в тези райони, впоследствие са отчуждени и експулсирани. На връщащите се бежанци, които бягат от военни действия, им е отказано да се завърнат.

Сааргебайт, важна територия на Германия поради големите си находища на въглища, се превръща в протекционистката зона на Саар. Саар е изваден от френската зона на 16 февруари 1946 г. В речта „Преработване на политиката за Германия“ на 6 септември 1946 г. държавният секретар на САЩ Джеймс Ф. Бърнс заявява, мотив за отцепването на Саар от Германия като „Съединените щати не смятат, че могат да отрекат Франция, която е нападана три пъти от Германия през последните 70 години, претенцията си за територията на Саар“.

Повечето немски граждани, пребиваващи в района на Саар, имат право да останат и да запазят собствеността си. Връщащите се бежанци, които са избягали от военни действия, са допуснати да се завърнат, особено бежанци, избягали от нацистката диктатура, са поканени и приветствани да се върнат в Саар.

Протекторатът е държава, номинално независима от Германия и Франция, но със своята икономика, интегрирана в тази на Франция. Територията на Саар се разширява за сметка на френската зона в средата на 1946 г., началото на 1947 г. (когато 61 общини са върнати във френската зона) и в началото на 1949 г. На 15 ноември 1947 г. френската валута става законно платежно средство в протестната зона на Саар, последвано от пълната интеграция на Саар във френската икономика (митнически съюз от 23 март 1948 г.). През юли населението на Саар е лишено от немското си гражданство и стават граждани на Сароа.

Управление и появата на две германски държави