Крупъ̀цНиколов, Богдан. Цариброд, София 205, с. 69, 101. или Крупац () е село в община град Пирот, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 г. населението му е 1444 души.
География Крупъц е купно село, разположено на север от международния път Е80 и на юг от планината Видлич, в североизточния край на Пиротската котловина, на 8,5 км югоизточно от Пирот. Землището на Крупъц е едно от най-големите в региона и има площ от 46,36 км².Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 6.
История Край Крупъц се намират останки от антична крепост, римски километричен камък от времето на Филип Арабина и други находки от Античността.Петровић, Петар. Понишавље у античко доба, Пиротски зборник 8 – 9, Пирот 1977, с. 182.
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Курупич е отбелязано като село с 33 домакинства, 6 неженени жители и една вдовица.Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 188. Отново като Курупич селото е споменаго в джелепкешански регистър от 1576 година с шестима джепкешани – Никола Поп, Матко Пею, Стайкю Радослав, Стоян Димитре, Чуче Черче и Поп Пею.Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 152. В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават шест бащини от Курпич – на Цветко Дудин, на Пене, син на Братой, на Стоян Груин (вместо Груе Николин), на Милчо, син на Милкин, Джурдже, син на Пенин и на Ярмил Петин.Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 235.
Предполага се, че през ХVІІІ век в днешното землище на Крупъц съществуват селата Раковица и Омерспаин чифлик. Във второто село според местни предания са живели преселници от района на Трън и турци. Омерспаин чифлик вероятно изчезва през ХVІІІ век, макар че се споменава като самостоятелно селище и в 1866 година.Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 61 – 62, 65 – 68, 75. В началото на ХІХ век в землището на селото се намират и Горна Раковица (чифлик), Чакър извор, Мачков и Брчков чифлик. Тези селища също изчезват преди 1878 година, а голяма част от жителите им се преселват в Крупъц.Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 61 – 62, 71 – 79, 84.
Смята се, че през ХVІІІ век по-голямата част от жителите на Крупъц се разбягват във Видлич или в съседното село Басара, а по-късно се завръщат в старото си село, като се установяват на днешното място на Крупъц. От края на ХVІІІ век до 1890 година в Крупъц или в някои от селата, които впоследствие се сливат с него, се заселват и преселници от Висока и Забърдието – от селата Вълковия, Моинци, Изатовци, Сенокос, Височки Одоровци, Гуленовци, Больев дол, Йеловица, Мургаш, Бърля и други.Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 69 – 70, 74, 80 – 85.
В 1843 година свещеникът Йоан от Крупец е спомоществувател за издадената в Цариград книга „Осмогласник“Октоих сиреч Осмогласник, Цариград, 1843 През 1849 година местният учител Виден е сред спомоществувателите (предплатниците) на „Извод от физика“ на Найден Геров, записани от пиротския учител Петър Георгиевич.Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849.
Според Берлинския договор селото е включено в пределите на Сърбия. Границата е прокарана на изток от землището му. Според сръбския автор Мита Ракич в 1879 година Крупац има 151 къщи и 1096 жители (548 мъже и 547 жени). Петима мъже са грамотни.Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 392.
През 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година селото е в границите на военновременна България. През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Крупец е център на община, в която влизат и Големо село и Малък Ивановец. Има 1999 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 61.
Население Брой 1948 – 2711 жители. 1953 – 2577 жители. 1961 – 2245 жители. 1971 – 1924 жители. 1981 – 1883 жители. 1991 – 1635 жители. 2002 – 1444 жители.
При преброяването от 2002 година 1346 жители на селото са се определили като сърби, 81 – като роми, трима – като българи, а за 11 няма данни.
Личности Родени в Крупъц Димитър Стаменов (Стоманов) (1856 – 1922 или след това), български опълченец, ефрейтор от V рота на Българското опълчение в Руско-турската война през 1877 – 1878 г., живял след войната в Пирот, Цариброд и София.
Бележки
Категория:Села в Град Пирот