Херайон (; ) е храм на Хера на южното крайбрежие на остров Самос. Намира се на 5 километра на югозапад от днешния Питагорион. Заедно с древната Питагорея е включен в списъка на ЮНЕСКО през 1992 г.

История Според Павзаний тук растяло най-старото дърво в Гърция – върба () (),Павзаний, Описание на Елада. VIII, 23, 5. Изображение на дървото продължава да фигурира на монети от Самос от римско време. С него е свързан и митът, залегнал в основата на култа към Хера: според местното предание под върбата на брега на река Имбрас () се е родила Хера. Павзаний съобщава, че светилището на Хера е основано от аргонавтите, като те донесли и статуята на богинята от Аргос. Самите самосци смятат, че (дървената статуя на) богинята е изработена на самия остров от речното божество Имбрасос и от жилавата върба от Хереона. Това светилище е едно от най-древните и в немалка степен същото може да се твърди и за статуята. Тя е произведение на египтянина Смилид, съвременник на Дедал, но не прочут колкото негоПавзаний, Описание на Елада. VII, 4, 4.

Според археологическите находки култът към Хера съществува на Самос от бронзовата епоха, в частност от микенския период. Отначало на мястото на светилището е имало неголям олтар и здание за съхранение на дървена статуя на богинята. През 8 век пр.н.е. олтарът е издялан до правоъгълна форма, а площадката наоколо облицована с камък. По-късно олтарът е ограден със стени и с врата, ограждащи свещеното място (теменос). На запад от олтара е построен първият храм, Hekatompedos (Εκατόμπεδος), стофутов. Към светилището води „свещен път“.

Установени са многобройни етапи на строеж на храма според намерените фрагменти от керемидиAenne Ohnesorg, „Archaic roof tiles from the Heraion on Samos“, Hesperia 59.1 (January – March 1990:181 – 192); авторката разделя фрагментите на 5 групи от тип „Laconian“ и пет или шест от тип „коринтски“ (след около 570 г. пр.н.е.), представляващи 10 – 11 различни покрива.

Най-старата постройка Hekatompedos е тясна и дълга приблизително 30 м, имала е три стени и вътрешна централна колонада, поддържаща покрива. Значително по-голяма храмова постройка е тази, която датира от около 570 – 550 г. и е свързана с имената на баща и син Ройкос и Теодорос, местни скулптори и архитекти. Храмът е бил колосална структура в йонийски стил от вида диптер, т.е. с портик с две редици колони, с дълбок пронаос с квадратен покрив и зад него затвореното същинско светилище цела. Вътре по дължина е имало колонади, така че в храма се образува нещо като гора от колони – 8 на ширина и 21 на дължина. Колоните, около 20 м високи, са имали необичайни кръгли основи с форма на тор и хоризонтални канелюри. Този храм за съжаление издържал само десетилетие, след което бил разрушен, вероятно от земетресение.

Следващата постройка след храма на Ройкос е още по-голяма и се намира на около 40 м на запад. Тя се отличава с най-голямата площ на основата (55,16 на 108,63 м) сред всички гръцки храмове и е известна като „храмът на Поликрат“ – тиранът на Самос. Една от гигантските статуи от него (курос) е запазена в Археологическия музей на Самос. Колоните в храма били от мрамор, а самият храм от травертин. Учените са на мнение, че строежът не бил завършен, тъй като след смъртта на Поликрат в 522 г. пр.н.е. започват раздори между наследниците му и Самос влиза в период на упадък.

Строежът продължава през елинистичната епоха, но този Херайон така и не бива завършен напълно. След кратък период в рамките на Пергамското царство, заедно с него през 133 г. пр.н.е. Самос става част от римската провинция Азия. При император Октавиан Август е построен храм, посветен на императора, а Херайонът и олтарът на Хера са ремонтирани. Страбон пише, че храмът бил пинакотекаСтрабон. География. XIV, с. 637. За култовата статуя е построена по-малка сграда на изток, която се използвала до забранителните едикти срещу езическите култове на Теодосий I в края на IV век. На мястото на римския Heraeum е издигната християнска църква със същите камъни – феномен, който се наблюдава и при други гръцки светилища.Helmut Kyrieleis, „The Heraion at Samos“ in Greek Sanctuaries: New Approaches, Nanno Marinatos and Robin Hägg, eds. 1993, p. 127.

По византийско време сградата служи за източник на строителен материал и в крайна сметка е разрушена до основи. В литературните източници не се среща много информация. Павзаний не дава обичайното подробно описание, тъй като Самос не фигурира в неговото Описание на Елада, а разхвърляните споменавания от Херодот са недостатъчно информативни. В класически източници е споменат само олтарът на открито и големият храм.

Археологически разкопки

Първият посетител от Западна Европа е Жозеф Питон дьо Турнфор, изпратен от Луи XIV на проучвателна експедиция в Източното Средиземноморие и Мала Азия. Той посещава Самос през 1704 г. и публикува по-късно рисунки на руините. Мястото е затрупано с тиня, която едновременно прикрива останките и ги защитава от аматьорски проучвания през 18 и 19 век. Върху нея израстват площи от тръстика и бодливи храсти, които дават допълнителна защита, а високото ниво на подпочвените води, което от древността насам се е вдигнало, пречи на прокопаването на траншеи и запазва дървените части от окисление. По тези причини първите археологически разкопки започват в периода 1890 – 92 г. под ръководството на гръцки археолози, а основите на третия храм са разкрити напълно едва от кампанията на Теодор Виганд през 1910 – 14 г.

През 1925 г. германски археолози от Немския археологически институт в Атина подновяват работата на площадката. Тя е прекъсната поради Втората световна война и подновена отново през 1951 г. Проведените разкопки са описани в подробности в серия от отделни томове с общо название Самос, в които се дава качествено описание на всички обредни находки от Херайона от 8 век пр.н.е. насам, съпоставено с хронология. Отново германски екип провежда разкопки и през 1976 г.

Значение Херайонът има не само общогръцко, но и световно значение. В него са намерени дарове от всички краища на известния тогава свят: Египет, Сирия, Ассирия, Вавилон, Месопотамия, Персия, Финикия, Лакония, Атика, Крит и Кипър. Сред тях има истински произведения на изкуството, изработени от мрамор, глина, стъкло, мед, дърво, слонова кост и злато. В северната част на свещения път е имало два колоса.

Източници

Категория:Обекти на световното наследство в Гърция Категория:Храмове в Гърция в развалини Категория:Древногръцки храмове Категория:Светилища в Гърция Категория:Самос