Ракетни крайцери проект 1134 (шифър „Беркут“, главен кораб на проекта – „Адмирал Зозуля“, обозначение на НАТО: „Kresta I class“) са тип ракетни крайцери на Военноморския флот на СССР. До 1966 г. се класифицират като кораби за ПВО-ПЛО, от 1966 до 1977 г. всичките четири построени крайцера от проекта според съветската военноморска класификация се отнасят към подкласа на големите противолодъчни кораби, по-късно всички те са преведени в подкласа на ракетните крайцери. Всички ракетни крайцери от серията са изключени от състава на ВМФ в периода 1989 – 1994 г.
История на проекта Тактико-техническо задание На прага на 1950-те – 1960-те години главната задача на съветския флот е прекъсването на океанските и морските комуникации на противника. Според вижданията на военно-политическото ръководство на СССР, успехът в тази борба може да се постигне с действия на подводни лодки и морска ракетна авиация, които са определени като главни сили на Военноморския флот на СССР. Действията на бойните надводни кораби трябва да подсигуряват само главните сили в океанската и морската зони. През втората половина на 1950-те години за противостояние над леките сили на противника, създаващи заплаха за разгърнатите на комуникациите на противника съветски подводни лодки, започва строителството на ракетните кораби от проекта 58 (по-късно преведени в подкласа на ракетните крайцери). Като главно въоръжение тези кораби получават противокорабни ракети. Малко по-късно от корабите на проекта 58 започва строителството на първите в света серийни кораби с газотурбинна установка – големите противолодъчни кораби от проекта 61, предназначението на които е осигуряване на ПВО и ПЛО. Скоро се появява идеята за съвместяване в един корпус на достойнствата на ракетния крайцер от проекта 58 и на големия противолодъчен кораб от проекта 61. Към разработката на такъв универсален кораб ЦКБ-53 пристъпва още преди да е дошла поръчката на ВМФ. Към 1961 г. е изпълнена проектната предварителна работа – проектът 61К. През декември на същата година от Главното управление по корабостроене на ВМФ постъпва тактико-техническо задание за създаване на кораб за следните цели: Осигуряване на бойните действия на подводните лодки; Защита на собствените морски комуникации от въздушните, надводните и подводните сили на противника; Осигуряване на корабите с ПЛО, действащи в отдалечените райони на Световния океан.
Макар че през 1960 г. на първото си бойно патрулиране да излиза първата американска ПЛАРБ със стратегическо ядрено оръжие – балистичните ракети „Поларис“ – на борда, тактико-техническото задание не предвижда все още борба с американските ПЛАРБ, а за главна заплаха по морските направления, както и преди, се смятат самолетоносачите. Възможността да действат против самолетоносачите на противника и неговите сили от съпровождането е една от бойните задачи на новия кораб. Друга задача е защитата на морските комуникации на СССР, по които даже в мирно време съветските морски съдове понякога са били пленявани от морските сили на неприятелски държави. Всички тези условия предопределят номенклатурата на въоръженията на новия проект, обозначаваща многоцелевата употреба на кораба.
Технически проект На 30 декември 1961 г. ЦК на КПСС и Съветът на Министрите на СССР приемат постановление № 1180 – 510, което става основа за разработката на новия проект – 1134 – в конструкторското бюро ЦКБ-53. Главен конструктор е В. Ф. Аникиев. Заместници на главния конструктор са Ю. А. Бабич, М. С. Натус и В. Д. Рубцов, главен наблюдаващ от страна на ВМФ е капитан 2-ри ранг А. А. Майоров, по-късно сменен от капитан 2 ранг О. Т. Сафронов.
Разработката на новия проект за кораб за ПВО-ПЛО е поръчано от Главното управление по корабостроене направо от етапа на технически проект, без ескизен проект. За основа на техническия проект е взет корпусът на ракетния крайцер от проекта 58. Но в процеса на проектирането става ясно, че конструкторите няма да успеят да се вместят в габаритите на корпуса на ракетния крайцер поради рязкото увеличаване в теглото и заеманите обеми от новите комплекси въоръжение, а също и поради изискваното от тактико-техническото задание по увеличаване на далечината на плаване до 5000 морски мили. В крайна сметка конструкторите правят мащабно увеличаване на размерите на корпуса на „Беркут“ при съхраняване на теоретичния чертеж и обводите на проекта 58. Главните размери на кораба при това са ограничени от размерите на закрития елинг на ленинградския корабостроителен завод № 190 „А. А. Жданов“, на който се планира да се води строителството на серията. В процеса на проектирането е определена още една задача за кораба: охрана на строящите се противолодъчни крайцери от проекта 1123 („Москва“, „Ленинград“), но тези планове не са осъществени.
Разработката на техническия проект се води от декември 1961 до средата на 1962 г. В процеса на разработката му се предполага да се въоръжат корабите от проекта с перспективния универсален ЗРК М-11 „Шторм“ разработка на ВНИИ „Алтаир“ (Министерство на корабостроителната промишленост), МКБ „Факел“ (Министерство на авиационната промишленост) и конструкторското бюро на завод „Болшевик“ (Министерство на отбранителната промишленост). ЗРК трябва да е готов към 1965 г. Утвърждаването на техническия проект се състои през януари 1963 г., като при това съставът на въоръжението е изменен по следния образ. В състава на противолодъчното въоръжение ХАС „Титан“ е заменена с по-съвършената ХАС „Титан-2“, но поради задържане на нейната готовност, на корабите е поставена ХАС „Титан“. Поради неготовността на ЗРК М-11 „Шторм“ (приемането му на въоръжение се състои едва през 1969 г.) проектът е преработен за вече намиращия се в серийно въоръжение – ЗРК „Волна“. Замяната на ЗРК не води до нарастване на ефективността на ПВО на кораба, макар при това боекомплектът от ЗУР В-600 да е увеличен до 64 (16 при проекта 58, 32 при проекта 61). Ударният противокорабен комплекс се състои от две сдвоени неподвижни пускови установки КТ-35 с четири ракети 4К-44, без резервен боекомплект. Сравнението на противолодъчното въоръжение с аналогичното въоръжение на предходния тип ГПК – проектът 61 – позволява да се отбележи, че при еднакъв състав на хидроакустичните средства и бомбометните установки, проектът 1134 има по-силно торпедно въоръжение (два петтръбни торпедни апарата вместо един): в противолодъчно отношение проектът 1134 е малко по-силен от предшественика, за сметка на това обладава двойно по-силно ПВО и ударен противокорабен комплекс, а освен това за първи път в съветското военно корабостроене получава и корабен вертолет с постоянно базиране заедно с пълноценни средства за авиационно-техническо обслужване.
История на строителството Строителство Строителството на корабите от проекта 1134 е разгърнато на корабостроителния завод „А. А. Жданов“ в Ленинград от 1964 до 1969 г. Главни строители на кораба са Д. Б. Афанасиев, Г. В. Филатов. Отговорни по предаването – М. И. Шрамко, А. Г. Булгаков, Ю. А. Болшаков, В. И. Чупрунов. Началник на групата техническа поддръжка от страна на ЦКБ-53 е В. Б. Иродов.
Технологията за построяването на корабите от проекта 1134 повтаря технологията за постройка на корабите от проекта 58. Корпусът на кораба е изцяло сваръчен и е разбит на големи пръстеновидни блокове, състоящи се от секции. Заваръчните и газорезните работи са опростени и автоматизирани. Във връзка с нарасналата водоизместимост на кораба, корпусът се спуска на вода в по-малка степен на готовност и цяла поредица от монтажни работи са усложнени поради необходимостта от провеждането им на вода. Увеличението на дебелината на листовете от обшивката и размерите на профилите в редица конструкции води до намаляване на размерите на секциите и увеличава стойността и продължителността на сглобяването им. Разчетната стойност на главния кораб съставлява около 32 млн. руби, на третия – около 26 млн. рубли.
Всичко са планирани за построяване десет големи противолодъчни кораба от проекта 1134, но в крайна сметка поръчителят – флота – се ограничава до четири единици с едновременното преработване на проекта в първия специализиран проект за голям противолодъчен кораб, който получава обозначение ГПК проект 1134-А. През 1968 г. главният строител на главния кораб, Г. В. Филатов и отговорникът по предаването на ГЕУ (механик по предаването) И. М. Прудов, са удостоени с Държавната премия на СССР.
История на построяването и службата на крайцерите от проект 1134 Име заводски номер Зачислен в списъците Заложен Спуснат на вода Въведен в строй Изключен „Адмирал Зозуля“ С-791 26 юли 1964 17 октомври 1965 5 октомври 1967 8 октомври 1967 5 юли 1994 „Владивосток“ С-792 24 декември 1964 1 август 1966 1 август 1968 1 август 1969 1 януари 1991 „Вицеадмирал Дрозд“ С-793 16 юни 1965 26 октомври 1965 18 ноември 1966 27 декември 1968 1 юли 1990 „Севастопол“ С-794 8 юни 1966 28 април 1967 25 септември 1969 25 септември 1969 15 декември 1989
Изпитания Изпитанията на главния кораб на серията – „Адмирал Зозуля“ – започват в Балтийско море през февруари 1967 г. За периода на изпитанията, завършили още през октомври 1968 г., в Бяло море корабът изминава 15 615 морски мили за 995 ходови часа. На изпитанията се проверяват ходовите качества на кораба, непотопимостта и живучестта. Провеждат се стрелби със ЗРК „Волна-М“ по парашутни мишени, по-голям корабен щит и по имитиращи цели, артилерийски стрелби по въздушен конус (на дистанция 2000 м) и по буксируем морски щит (на дистанция 3000 м). Торпедното оръжие се проверява с единична стрелба (едно торпедо) по подводна лодка от проекта 613, плаваща на скорост шест възела на дистанция 20 кабелтови (3,7 км). Стрелби от реактивно-бомбовите установки РБУ-1000 и РБУ-6000 се провеждат с пълни залпове по щит с хидроакустичен отражател. Програмата на изпитанията на корабния вертолет се отличава с мащабност: полетите се провеждат и денем, и нощем, излитанията и кацанията се осъществяват на стоп и на ход, в спокойна вода и при люлеене, при различни курсови ъгли. Вертолетът отработва торпедо- и бомбомятане, поставяне на радиохидроакустичен буй, провежда се проверка на системите за свръзка и управление, авиатехническото оборудване и системите за осигуряване на базирането на вертолета. Стрелби с противокорабните ракети П-35 се провеждат в полигоните за бойна подготовка в Бяло море на максималната (198,2 км) и на минималната (29,8 км) далечини с единични ракети (в телеметричен вариант) и в двуракетни залпове от установките по двата борда по мишени. Всичко според резултатите на изпитанията на главния кораб, са приети на въоръжение 20 главни образци въоръжение, механизми и оборудване. Самите изпитания са оценени като успешни. Сходни изпитания преминават и другите кораби.
Конструкция Корпус, надстройки и общо разположение Общо разположение Архитектурният тип на кораба е дългопалубен, полубачен, с неголям подем на палубата към форщевена, с развита централна надстройка и с полетна площадка за вертолета и хангар на кърмата. С цел обезпечение на благоприятни ъгли на обзор и обстрел на оръжията и въоръжението на димоизпускателните устройства на двете машинно-котелни отделения конструкторите свеждат в един кулоподобен мачта-комин, на който са поместени основните антенни постове на радиоелектронното въоръжение. Силуетът на кораба е намален спрямо прототипа, тъй като димоходите и част от надстройките са обединени в една кулоподобна фокмачта, благодарение на това той не изглежда грамаден. Фокмачтата заема доминиращо положение в силуета на кораба.
Корабостроителни елементи Основните корабостроителни елементи са: Проектна водоизместимост – 5140 т; Стандартна водоизместимост – 5335 – 5375 т; Нормална водоизместимост – 6265 т; Пълна водоизместимост – 7125 – 7160 т; Дължина максимална / по конструктивната водолиния, м – 156,1 – 156,2 / 148 м; Ширина максимална / по конструктивната водолиния, м – 16,74 – 16,8 / 16,2 м; Газене средно / при пълна водоизместимост, м – 5,18 – 5,67 / 5,86 – 6,3; Обща височина на рангоута от основната плоскост, м – 39,8;