Теория на отражението – основа на диалектикоматериалистическата теория на познанието (гносеология). Изходен за теорията на отражението и за марксистката гносеология като цяло е диалектикоматериалистическият принцип на отражението, според който резултатите на познанието трябва да са относително адекватни на своя източник – оригинала. Те се постигат посредством две взаимосвързани изисквания и съответстващите им процеси: активно извличане на нужните и изключване на ненужните, страничните сведения за оригинала.„Философски речник“, Второ допълнено издание под редакцията на проф. Михаил Бъчваров. Партиздат, София 1985,-стр.608;
Теорията на отражението има специфични задачи Разкриване на най-общите черти и закономерности, на всички равнища и форми на отражението. Изследване на възникването и развитието на формите на психичното отражение, включително въпросите за произхода на съзнанието и частнонаучното обосноваване на възможностите на познавателната дейност на човека. Изучаване на връзката на характеристиките на съдържанието и на формата на образа, знанието. Разкриване на същността на отражението в неживата природа. Изясняване на особеностите на отражението (сигнализацията) в свързочната техника и управление; по-специално, съотношението между човека и кибернетичните устройства.
Източници
Категория:Философски термини Категория:Марксистка теория