Статията обобщава извори за положението на българските земи под османска власт.

Управленски документи (фермани, тапии и др.) Пояснение. Това са документи на официалните османски власти, организирани в днешно времеОсманската империя не съществува след създаването на Република Турция през 1923 г. в библиотечни фондове, колекции (сбирки) и единични постъпления. Султански ферман от 1536 г., днес съхраняван в Библиотеката в Кайро. В него пространно е описан процесът на вземане на данъка девширме, известен като кръвния данък.

Агушевата библиотека, която е пръсната между Смолянския държавен архив, пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов“ и софийската Народна библиотека „Св. Кирил и Методий“. Неизвестна част от библиотеката също е била открадната или унищожена след преврата на съветизираните комунисти в България през 1944 г. Съдържа голямо количество управленски документи, както и печатни книги, в това число и редки книги.

Черковни и посланически писма Марино Бици. 1610 г. В писмо до конгрегацията съобщава за събирането на кръвен данък в Чипровско.

Публицистика Гладстон, Уилям. Българските ужаси и Източният въпрос. Оригинално издание на английски от 1876 г. достъпно тук.

Исторически съчинения на свидетели Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. 1493. Бакшев, Петър Богдан. История на България. 1667 г.В частта, в която прави препратки към настоящето си, както например дава определение за това какво се разбира под България приживе му, а именно: „България се нарича всичко онова, което по-рано се наричало Горна Мизия и част от Долна Мизия, цяла Тракия, въпреки че сега около Галиполското море се говори гръцки език, и по-голямата част от Македония и цяла Морава до Охрид и до границите на Албания и на Гърция и на Сърбия, а към изток се простира до Черно море; от север Дунав я дели от Влашко и Молдова, наричани „Стара Дакия отвъд Дунава“ и прочее.“ Хилендарски, Паисий. История славянобългарска. 1762 г.В частта, в която прави препратки към настоящето си, например в част 3., където е знаменитата фраза „О, неразумни и юроде!“. Анонимен автор. Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан. XV в.Анонимен автор. Писание за верските битки на султан Мурад, син на Мехмед хан. Превод и бележки на Мария Калицин. „Гал-Ико“, София, 1992 г. // Създаден между 1450 и 1500 г., а достигналият до нас текст е вероятно по-късен препис с допълнения. Нолс, Ричард Роден ок. 1545 г. в Колдашби, Нортхемптъншир (, Northhamptonshire), починал през юли 1610 г., историк, директор на училище в Сандуич (master of a school), образование получава в Оксфорд. Биографичните данни са по Cousin, John William. A Short Biographical Dictionary of English Literature. London: J. M. Dent & Sons, 1910.. История на турците. 1603Книгата е издавана и след смъртта му и е претърпявала поредица от редакции, например през 1687. Историята му е продължена от сър Пол Рико, за когото също може да се прочете в тази статия.. Оригинално изписване на името на автора: Richard Knolles. Оригинален текст на платформата archives.org тук. Барон де Тот. Спомени на барон де Тот, съдържащи сведения за състоянието на Турската империя и Крим по времето на скорошната война с Русия, с множество остроумия, факти и наблюдения, върху обноските и обичаите на турците и татарите. Второ издание. Лондон, 1786 г.Достъп през Google Books: Тук

Пътеписи Пътни бележки на Бенедикт Курипешич. 1530 – 1531 г.Завашник, Нина. За словенско-българските езикови и културни контакти в Словения. Превод: Людмил Димитров. // Материалът е достъпен на academia.edu при търсене на Nina Zavašnik. Белон ле Ман, Пиер. Пътувания в Леванта: Наблюденията на Пиер Белон от Ле Ман върху много необичайности и забележителни неща, намиращи се из Гърция, Турция, Юдея, Египет, Арабия и други чужди страни. 1553. Пътува в периода 1546 – 1547 г.Оригинален текст на френски тук. Дерншвам, Ханс. Дневник на едно пътуване към Константинопол и Мала Азия. 1553 – 1555 г. Пътни бележки на Яакопо Соранцо, 1575 г.Всички отчети на Соранцо да обобщени и редактирани от Евдженио Албери (*1807-†1878) и издадени между 1839 и 1863 г. Яакопо Соранцо е венециански посланик в Османската империя и въпросните бележки представляват част от отчетите, пращани до Великия съвет на Венецианската република. Изданието е в 15 тома, в 3 поредици.Оригиналното заглавие е: Diario del viaggio da Venezia a Costantinopoli fatto da M. Jacopo Soranzo al Sultano Murad III in compagnia di M. Giovanni Correr bailo alla Porta Ottomana descritto da anonimo che fu al seguito del Soranzo, 1575.Справка в електронната библиотека Hathi Trust Digital Library препраща към страницата на Университета на Калифорния в Лос Анджелис, където може да бъде намерено сканирано копие на издание от 1856 г. Връзка тук. Записките на Стефан Герлах. Превод на немски език през 1674 г. (в пълен обем), на български език през 1976 г. (откъси).Герлах, С. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. София, 1976, Издателство на Отечествения фронт, 289 стр. Мелхиор фон Зайдлиц (на немски: Melchior von Seydlitz). През 1559 г. е пленник в Цариград, а след успешното си завръщане в родните си земи, написва обширна творба (издадедна в 1584 г.), на име Gründtliche Beschreibung der Wallfart nach dem heiligen LandeВ превод заглавието на творбата е: Обширно описание на поклонническото пътуване до Светите земи., от която се черпят ценни сведения за кръвния данък.За град Пловдив също. Виж повече в Еничарите в българските земи на Цветана Георгиева.Георгиева, Цветана. Еничарите в българските земи. „Наука и изкуство“, София, 1988 г. Хиеронимус Бек фон Леополдсдорф. 1586 г. Пътеписът на Саломон Швайгер издаден през 1608 г. в Нюрнберг.Саломон Швайгер, известен и като Соломон Швайгер (на немски: Salomon Schweigger), роден в град Зулц ам Некар на 30 март 1551 г., е немски лютерански богослов, министър, человековед и познавач на Изтока. Неговите описания на пътуванията му дават особено ценни сведения за Балканите, Цариград и Близкия Изток. Между 1578 и 1581 г. е на служба при хабсбургския посланик в Османската империя – Йоахим фон Зинцендорф (на немски: Joachim von Sintzendorff). През 1581 г. напуска Цариград и заминава за Египет и Йерусалим. Оригиналното заглавие на неговите пътни бележки е Ein newe Reiss Beschreibung auss Teutschland nach Constantinopel und Jerusalem, издадени през 1608 г. Пътни бележки на Льофевър. 1611 г.Марков, Георги и колектив. История на българите. Том II. Късно Средновековие и Възраждане. ИК „Труд“ и издателство „Знание“, София, 2004, стр. 19 – 47.Льофевър е помощник на Ашил Арле дьо Сонси (на френски: Achille Harlay de Sancy), епископ на Сен-Мало, който между 1610 и 1619 г. е посланик на Френското кралство в Османската империя. Въпросният Льофевър написва пътепис, чието френско заглавие е: Voyage de M. de Sancy, ambassadeur pour le Roi en Levant, fait par terre depuis Raguse jusques à Constantinople l'an 1611. Пътни бележки на Томаш Боршош. 1613 г.На унгарски: Tamàs Borsos. Произношение на унгарски: [tɒmaːʃ borʃoʃ]. Роден на 14 юни 1566 в Марошвашархей (на унгарски: Marosvásárhely), днешният румънски град Търгу Муреш (на румънски: Târgu Mureș, буквално означава „Тържището на/покрай река Муреш“, на немски: Neumarkt am Mieresch, буквално „Новото тържище на Мийреш“). Посланик е на трансилванския войвода Габриел Бетлен в Османската империя. През 1597 работи като нотариус, а от 1602 до 1604 г. е кмет и главен съдия на родния си град, като през 1602 г., след като е издействал разрешения от трансилванския войвода и османския султан, започва обновление на градските крепостни стени и крепостната църква, които да служат като убежище за околното население при опасности. В това си начинание е подпомогнат от околното население и от местните занаятчийски сдружения (на английски: guilds). Посланик е пред Високата порта през годините 1613, 1618 и 1625. Почива след 1633 г. Пътни бележки на Адам Вернер (Adam Werner). 1616 – 1617 г.Името е неправилно предадено като „Венер“ вместо „Вернер“ в книгата на Георги Марков „История на българите. Т2. Късно Средновековие и Възраждане“, цитирана тук. За справка виж статия в турския вестник Daily Sabah. Пътни бележки на анонимен автор. 1621 г. Пътни бележки на Христоф фон Найчиц. 1631 – 1634 г. Пътни бележки на Ференц Шебеши. 1652 г.На унгарски: Ferenc Sebesi. Пътепис на Джон Бърбъри. 1664 – 1666 г.Английски благородник (John Burberry), който през 1664 г. посещава Пирот заедно с австрийския пратеник Леслие (Leslie). Рико, Пол. Сегашното състояние на Османската империя и на гръцката църква. 1668.Оригинално изписване на името му: Paul Rycaut или Paul Ricaut.Сър Пол Рико (* 1628/1629 – † 1700)Библиотечна единица от фонда на Университета в Мичиган е предоставена за дигитализиране на Google Books. Достъп тук. Българското издание е от 1988 г. на издателство „Отечествен фронт“, в 284 страници. Преводът е на Мария Тодорова Киселинчева. Рико, Пол. Сегашното положение на гръцката и арменската църкви. 1648 Пътни бележки на Едуард Браун. 1669 г.Едуард Браун (на английски: Edward Brown, Edward Browne) е британски лекар и пътешественик, член на Британското кралско научно дружество, (*1644 – †1708), който 25-годишен предприема пътуване от Виена и Будапеща през Сърбия, Македония и Тесалия, а на връщане минава през Скопие и Косово. Сведения за това му пътуване се съдържат в пътеписа му A Brief Account of Some Travels in Divers Parts of Europe (в превод на български: Кратки сведения за някои пътувания из разни части на Европа). Книгата му е отпечатана за първи път четири години след въпросното му пътуване от 1669 – през 1673 г., а повторно е отпечатана приживе още два пъти – през 1685 и 1687 г. Пътни бележки на Паул Тафернер. 1665 – 1666 г.Откъс от Cæsarea Legatio, Quam Mandante Augustissimo Rom: Imperatori Leopoldoi. Ad portam Ottomanicam suscepit perfecitq; excellentissimvs dominvs, dominvs Walterus S.R.I. Comes de Leslie, Dominus Pettovij, & Neostadij ad Mettoviam: Sac: Cæs: Majestatis à Consiliis intimis, & Aulæ Bellicis, Campi Mareschallus, & Consiniorum Sclavoniæ, & Petriniæ Generalis ... A. Reverendo Patre Paulo Tafferner, Societatis Jesuitineris comite, & Excellentissimi Oratoris Capellano. Cum facultate superiorum. VIENNÆ AVSTRIÆ, Impensis Leonhardi Christophori Lochneri.Anno M.DC.LXXII съобщава следното: Bulgare fœminæ obviam effusæ butyrum minutatim concisum, & salem spargebant per viam. Augurari licuit, id fieri faustæ apprecationis gratiâ, ut sapienter, & absque molestiâ suaviter profectio reliqua succederet. Monumenta non pauca veterum Romanorum hîc prostant: cæteris bina eminent, et sequentes characteres praese serunt. <...> Ad latus vi dextrum aurô dives, & antiquitati notissimus mons Haemus in longum protenditur.В различните библиотечни фондове името му може да бъде открито в следните варианти: Paul + Tafarner, Taferner, Taffernier или Paulus Tafferner.Hojda, Zdeněk. Dva jezuitské deníky z diplomatických misí k úloze členů jezuitského řádu v mezinárodní diplomacii. 17. století. Folia Historica Bohemica 27, č. 2. Praha, 2012. // На чешки, с кратко резюме на английски. Връзка тук Пътни бележки на анонимен автор. 1671 г. Пътни бележки на Ханс Хьонце. 1673 – 1674 г. Пътни бележки на анонимен автор. 1690 г. Пътни бележки на Я̀нош Кома̀роми. 1697 г. Превод на откъси от неговите пътеписи могат да бъдат открити в т. III на Христоматията по българска история с автори Цв. Георгиева и Д. Цанев (София, 1982 г.). Янош Комароми е унгарски благородник, който подпомага Имре Тьокьоли и османските му съюзници в борбата им срещу Хабсбургската империя. Пътни бележки на генерал д’Арш. 1700 г. Пътни бележки на Едмънд Чишъл. 1702 г.