Зимните олимпийски игри са олимпийски игри и световни съревнования по зимни спортове.

Предшественик на зимните олимпийски игри са шампионатите по фигурно пързаляне (1908 г. и 1920 г.) и по хокей на лед – (1920 г.).

Първите зимни олимпийски игри са проведени в Шамони, Франция през 1924 г. Състезанията се провеждат на всеки четири години с две изключения – през 1940 и 1944 Игрите не се провеждат поради Втората световна война.

На олимпиадата в Осло през 1952 г. за първи път на зимни олимпийски игри има олимпийски огън.Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.

Олимпийските игри в Кортина д'Ампецо през 1956 г. са първите, които разчитат на корпоративно спонсорство (Фиат е „официален автомобил“ на игрите). www.skimuseum.net , 29 октомври 2017 Това са и първите зимни олимпийски игри, предавани по телевизията. Тогава за първи път в историята на модерните олимпийски игри клетвата на спортистите е прочетена от жена.Cortina D' Ampezzo 1956. corporate.olympics.com.au, 29 октомври 2017

След олимпиадата от 1992 г. в Албервил следва олимпиадата през 1994 г. в Лилехамер. От 1994 г. зимните и летните олимпийски игри се провеждат в различни години. През годините в програмата са включвани различни спортове, за олимпиадата в Сочи през 2014 г. са включени следните 15 спорта: Биатлон Бобслей Бързо пързаляне с кънки Кърлинг Пързаляне с едноместна шейна Северна комбинация Скелетон Ски алпийски дисциплини Ски бягане Ски свободен стил Ски скокове Сноуборд Фигурно пързаляне Хокей на лед Шорттрек

Проведени зимни олимпийски игри

ГодинаГрадДържава1924ШамониФранция1928Санкт МорицШвейцария1932Лейк ПлесидСАЩ1936Гармиш-ПартенкирхенГермания1948Санкт МорицШвейцария1952ОслоНорвегия1956Кортина д'АмпецоИталия1960Скуо ВалиСАЩ1964ИнсбрукАвстрия1968ГренобълФранция1972СапороЯпония1976ИнсбрукАвстрия1980Лейк ПлесидСАЩ1984СараевоЮгославия1988КалгариКанада1992АлбервилФранция1994ЛилехамерНорвегия1998НаганоЯпония2002Солт Лейк СитиСАЩ2006ТориноИталия2010ВанкувърКанада2014СочиРусия2018ПьонгчангЮжна Корея2022ПекинКитай2026Милано / Кортина д'АмпецоИталия2030Френски АлпиФранция2034Солт Лейк СитиСАЩ

Най-успешни състезатели Най-успешният състезател на зимни олимпийски игри при мъжете е норвежецът Оле Ейнар Бьорндален (ски-бягане и биатлон) с 13 медала: осем златни, четири сребърни и един бронзов медал, следван от сънародника си Бьорн Дели, който има осем златни и четири сребърни медала. Най-успешната състезателка, Марит Бьорген, има обаче повече медали от Бьорндален – общо 15: осем златни, четири сребърни и три бронзови медала, следвана от рускинята Любов Егорова с шест златни и три сребърни медала.

+ Крайно класиране по медали No Състезател ДържаваЗлатоСреброБронз Общо 1 Марит Бьорген 8 4 3 15 2 Оле Ейнар Бьорндален 8 4 1 13 3 Бьорн Дели 8 4 0 12 4 Любов Егорова , 6 3 0 9 5 Лидия Скобликова 6 0 0 6 6 Иреен Вюст 5 5 1 11 7 Клаудия Пехщайн 5 2 2 9 8 Клас Тунберг 5 1 1 7 9 Лариса Лазутина , 5 1 1 7 10 Томас Алсгаард 5 1 0 6 11 Бони Блеър 5 0 1 6 12 Ерик Хейдън 5 0 0 5 13 Раиса Сметанина 4 5 1 10 14 Сикстен Ернберг 4 3 2 9 15 Рико Грос 4 3 1 8 16 Свен Фишер 4 2 2 8 16 Хетил Андре Омот 4 2 2 8 16 Галина Кулакова 4 2 2 8 19 Гунда Нойман , 3 4 1 8 19 Карин Енке 3 4 1 8 21 Уши Дизъл 2 4 3 9 22 Аполо Антон Оно 2 2 4 8

Участия на България 1936 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини 1948 г. – 4 по ски-дисциплини 1952 г. – 9 по ски-дисциплини 1956 г. – 6 по ски-дисциплини 1960 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини 1964 г. – 7 състезатели по ски-дисциплини 1972 г. – 4 по ски-дисциплини 1976 г. – 4 по ски-дисциплини, 2 по биатлон и 18 по хокей (общо 24 състезатели) 1980 г. – 6 по ски-дисциплини и 2 по биатлон (общо 8 състезатели) 1984 г. – 11 по ски-дисциплини, 3 по биатлон и 2 по фигурно пързаляне (общо 16 състезатели) 1988 г. – 12 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни, 2 по фигурно пързаляне (общо 27 състезатели) 1992 г. – 11 по ски-дисциплини, 10 по биатлон, 5 по бобслей, 3 по шейни и 1 по фигурно пързаляне (общо 30 състезатели) 1994 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 2 по шейни, 1 по фигурно пързаляне и 1 по шорттрек (общо 17 състезатели) 1998 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 4 по фигурно пързаляне, 2 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 18 състезатели) 2002 г. – 6 по ски-дисциплини, 5 по биатлон, 2 по бобслей, 3 по фигурно пързаляне и 6 по шорттрек (общо 22 състезатели) 2006 г. – 8 по ски-дисциплини, 6 по биатлон, 1 по шейни, 5 по фигурно пързаляне, 1 по шорттрек и 1 по сноуборд (общо 22 състезатели) 2010 г. – 6 по биатлон, 3 по ски алпийски дисциплини, 3 по ски бягане, 3 по шорт трек, 2 по сноуборд, 2 по спортни шейни (общо 19 състезатели)

Спечелени медали 1980 г. – 1 бронзов (ски бягане 30 км, Иван Лебанов) 1998 г. – 1 златен (биатлон, Екатерина Дафовска) 2002 г. – 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова) и 2 бронзови (биатлон, Ирина Никулчина и шорттрек 1500 м, Евгения Раданова) 2006 г. – 1 сребърен (шорттрек 500 м, Евгения Раданова)

Кандидатури на България за домакинство До игрите през 2014 г. София три пъти се кандидатира за домакинство на зимни игри и не печели домакинството.

През 1985 г. губи от френския курорт Албервил за игрите през 1992 г. Другите кандидати са Анкоридж (САЩ), Берхтесгаден (Германия), Кортина д’Ампецо (Италия) и Фалун (Швеция). Тогава Франция иска и летните игри, но МОК ги поверява на Барселона. По изчисления на Българския олимпийски комитет, тогава България планира за кампанията разходи за близо 2 млрд. щатски долара.

При избора на домакинство за следващите игри София губи на втори кръг от норвежкия Лилехамер, организирал форума през 1994 г. , въпреки че е фаворит преди финалното гласуване.

При избора на град-домакин за игрите през 2014 г. София отпада в първия кръг. Останалите кандидати са Сочи, Залцбург, Пьонгчанг, Хака, Алмати и Боржоми.

Вечно класиране по медали (1924 – 2018)

мястодържавазлатнисребърнибронзовиобщо1Норвегия1321251113682САЩ105110903153Германия9288602404СССР7857591945Канада7364621996Австрия6481872327Швеция5746551588Швейцария5546521539Холандия45444112410Финландия43636116711Русия47403512212Италия40364812413ГДР39363511014Франция36355312415Южна Корея3125147016Япония1422225817Китай1328216218ФРГ1115133919Великобритания114163120Чехия911113121Обединен отбор9682322Обединен отбор на Германия8657023Беларус8551824Полша7782225Австралия5551526Хърватска4611127Естония421728Словакия341829Украйна314830Чехословакия28152531Олимпийски атлети на Русия2691732Словения25101733Лихтенщайн2261034Казахстан134835Унгария124736България123637Белгия123638Испания103439Узбекистан100140Латвия044841Югославия031442Люксембург020243Нова Зеландия012344КНДР011245Дания010146Румъния0011 В жълт цвят: Вече несъществуващи държави или временни обединени отбори.

Смъртни случаи по време на зимни олимпийски игри В историята на зимните олимпийски игри четирима състезатели загиват по време на игрите. През 1964 г. в Инсбрук австралийският скиор Рос Милн и британският състезател по спортни шейни Кашмиерц Кай-Скржипецки загиват вследствие на инциденти по време на тренировка. Швейцарският скиор Никола Бочате загива на тренировка на олимпиадата през 1992 г. в Албервил. На олимпиадата във Ванкувър през 2010 г. по време на тренировка загива грузинският състезател по спортни шейни Нодар Кумариташвили. МОК и Властите ще разследват смъртта на Кумариташвили – статия в Нетинфо Спорт от 13 февруари 2010 г.

Вижте също Вечна класация по медали от олимпийски игри

Източници

Сайт на Българския олимпийски комитет