Алфонс Иванович Буш () е руски, офицер, генерал-лейтенант и български офицер, полковник. Участник в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864) и в Руско-турската война (1877 – 1878). Началник на 1-ва пехотна бригада от Българската войска.
Биография Алфонс Буш е роден на 13 септември 1842 г. в Руската империя. Семейството е с лютеранско вероизповедание. Ориентира се към военното поприще и постъпва на военна служба на 16 юни 1861 г. Завършва Павловския кадетски корпус с производство в първо офицерско звание поручик и назначение в 55-и Резервен пехотен кадрови батальон (1862).
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Три пъти е награден с руски военно ордени.
На 28 март 1884 г. е освободен от руска служба. Служи като началник на 1-ва пехотна бригада.
На 21 октомври 1885 е върнат на руска служба. Командир на 84-ти Ширвански пехотен полк (1885 – 1890) и 163-ти Ленкоранско-нашебургски пехотен полк (1890 – 1892). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1892 г. с назначение за командир на 1-ва бригада на 16-а пехотна дивизия. Командир на 34-та пехотна дивизия (от 27 април 1900). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1901 г.
Алфонс Буш е женен и има една дъщеря.
Военни звания Поручик (13 юни 1862) Прапорщик от гвардията (15 март 1863, преименуван) Подпоручик от гвардията (19 май 1863, старшинство) Поручик от гвардията (19 април 1864, старшинство) Щабскапитан от гвардията (30 август 1866, старшинство) Капитан от гвардията (31 март 1874, старшинство) Полковник (30 август 1877, старшинство) Полковник от българската войска (1884) Генерал-майор за отличие по служба (1892) със старшинство 26 декември 1892 Генерал-лейтенант за отличие (1901) със старшинство 6 декември 1900
Образование Павловски кадетски корпус
Заемани длъжности Командир на рота (7 години и 10 месеца) Командир на батальон (2 години и 11 месеца) Командир на 55-и Резервен пехотен кадрови батальон (20 януари 1883 – 28 март 1884) Командир на 1-ва пехотна бригада от българската войска Командир на 84-ти Ширвански пехотен полк на Нейно Имперско Величество полк (21 октомври 1885 – 16 август 1890) Командир на 163-ти Ленкоранско-нашебургски пехотен полк (16 август 1890 – 26 декември 1892) Командир на 1-ва бригада от 16-а пехотна дивизия (26 декември 1892 – 27 април 1900) Командир на 34-та пехотна дивизия (от 27 април 1900)
Награди Орден „Света Анна“ III степен (1869) Орден „Свети Станислав“ II степен (1874) Орден „Света Анна“ III степен с мечове Златно оръжие „За храброст“ Орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и лента (1878) Орден „Свети Владимир“ III степен с мечове (1878) Орден „Свети Станислав“ I степен (1897)
Източници Списокъ генераламъ по старшинству. Част I, II и III, Составленъ по 1-е Января 1904 года, С.-Петербургъ, 1904, Военнатя Типографія (въ зданіи Главного Штаба), стр. 415 Списокъ генераламъ по старшинству. Составленъ по 1-е Мая 1901 года, С.-Петербургъ, с. 491.
Генерал-майор Н. Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления във войска Княжества Болгарского)
Категория:Генерали на Руската империя Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878) Категория:Руснаци в България