Масов глад е широко разпространен недостиг на храна.
Причини могат да бъдат много фактори, сред които война, инфлация, лоша реколта, дисбаланс на населението или правителствена политика. Това явление обикновено е придружавано или следвано от масово недохранване, епидемии и повишена смъртност. Всеки населяван континент по света е имал период на масов глад в историята си. През ХІХ и ХХ век Югоизточна и Южна Азия, както и Източна и Централна Европа, претъпяват най-много смъртни случаи от масов глад. След 1970-те години смъртните случаи от глад спадат рязко.
Някои държави, в частност тези в Субсахарска Африка, продължават да имат случаи на масов глад. След 2010 г., Африка е най-засегнатият континент в света. Към 2017 г. ООН предупреждава, че около 20 милиона души са в риск от масов глад в Южен Судан, Сомалия, Нигерия и Йемен. Селскостопанските условия се колебаят поради изменения в климата, а разпределението на храна се влияе от конфликтите. Повечето програми в днешно време насочват помощите си към Африка.
Определение Според хуманитарните критерии на ООН, дори и да има недостиг на храна за голям брой хора, масов глад се обявява, само когато определени стойности на смъртност, недохранване и глад са стигнати. Критерии са: поне 20% от домакинствата в района са с изключителен недостиг на храна и ограничена възможност за справяне с това; преобладаването на остро недохранване у децата надхвърля 30%; смъртността надхвърля двама души на 10 000 на ден.
Обявяването на масов глад не хвърля никаква отговорност върху ООН или членовете ѝ, но служи за фокусиране на глобално внимание върху проблема.
История Цикличното възникване на масови гладове се среща в обществата, заети с потребителско селско стопанство от зората на самото селско стопанство. Честотата и интензивността на масовия глад варира през историята, в зависимост от промените в потреблението на храна, като например прираст на населението, и промени, причинени от променящите се климатични условия. Масовият глад е елиминиран за пръв път в Англия и Нидерландия през 17. век, благодарение на комерсиализацията на селското стопанство и въвеждането на подобрени техники за по-големи добиви.
Древност
Средновековие
Спадане През ХVІ и ХVІІ век феодалната система започва да се разпада и по-богатите земеделци започват да ограждат собствен земя и да подобряват добивите си, за да продават излишъка. Тези капиталистически земевладелци плащат на наемни работници с пари, като така увеличават комерсиализацията на селското общество. В нововъзникналия съревнователен работен пазар по-добрите техники за подобряване на продуктивността се ценят и отплащат. В интерес на земеделеца е да произвежда възможно най-много от земята си, за да може да продава в райони, които търсят продуктите му. Те произвеждат гарантиран излишък от реколтата си всяка година, ако могат.
Препитаващите се селяни също все повече се принуждават да комерсиализират дейностите си, поради увеличаващите се данъци. Данъците, които трябва да се плащат в централни правителства под формата на пари, карат селяните да произвеждат реколта за продажба. Понякога те произвеждат технически култури, но намират начини да увеличават продукцията си, за да могат както да се издържат, така и да плащат данъците си. Селяните също използват новите пари да купуват стоки, произвеждани във фабрики. Селскостопанският и общественият напредък в началото на 17. век поощряват производството на храна.
Към 1590-те години тези течения са достатъчно развити в богатата и комерсиализирана област Холандия, за да може населението ѝ да устои при избухването на масов глад в Западна Европа по това време. По това време Нидерландия има една от най-комерсиализираните селскостопански системи в Европа. Отглеждат се много технически култури като културен лен и хмел. Селското стопанство става все по-специализирано и по-ефективно. Ефективността на холандската агрикултура позволява по-бърза урбанизация към края на 16. век и началото на 17. век, отколкото на други места в Европа. В резултат на това продуктивността и богатствата нарастват, позволявайки на Нидерландия да поддържа устойчив запас от храна.
Към 1650 г. английското селско стопанство също се комерсиализира в по-голям мащаб. Последният масов глад през мирно време в Англия е от 1623 – 1624 г. Все още съществуват периоди на глад, както и в Нидерландия, но масов глад повече не се среща. Най-често районите за паша са оградени за частно ползване и се образуват големи и ефективни ферми. Други технологични разработки включват източване на тресавища, по-ефективни модели за използване на полята и по-широко въвеждане на технически култури. Тези селскостопански благоустройства водят до по-широк просперитет в Англия и нарастваща урбанизация. Към края на 17 век английското селско стопанство е най-продуктивното в Европа. Както в Англия, така и в Нидерландия, населението се стабилизира между 1650 и 1750 г. – същия период, през който настъпват промените в селското стопанство. Масов глад обаче все още възниква в други части на Европа. В Източна Европа масов глад се среща до 20. век.
Преодоляване
Поради сериозността на масовия глад той представлява основна грижа за централните и местните власти. В доиндустриална Европа предотвратяването на глада и осигуряването на редовни хранителни доставки е една от главните грижи за много правителства, макар те да се силно ограничени в избора си, поради ограничените нива на външна търговия и инфраструктура и бюрокрация, която често е твърде основно, за да осигури реално облекчение. Всъщност, повечето правителства се тревожат от масовия глад, тъй като той може да доведе до бунтове и други форми на гражданско неподчинение.
Към средата на ХІХ век с развитието на Индустриалната революция става възможно за правителствата да смекчават ефектите на масовия глад чрез контрол на цените, едромащабен внос на хранителни продукти от чуждестранни производители, запасяване, регулация на продукцията и благотворителност. Големият глад от 1845 г. в Ирландия е един от първите масови гладове, включващ такава интервенция, макар правителственият отговор често да е неубедителен. Първоначалният отговор на британското правителство към ранната фаза на масовия глад е бърз и относително успешен. Изправен срещу широко разпространен недостиг на реколта през есента на 1845 г., министър-председател сър Робърт Пийл купува царевица на стойност 100 000 паунда от Америка. Поради метеорологичните условия, обаче, първата доставка пристига в Ирландия едва в началото на февруари 1846 г.
През 1846 г. Пийл отменя Хлебните закони, мита на зърното, които държат цената на хляба изкуствено висока. Ситуацията с масовия глад се влошава през 1846 г., а отменянето на въпросните закони не помага особено на гладуващите ирландци. Мярката разделя Консервативната партия, което води до падането на Пийл.Blake, Robert (1967), Disraeli, University paperbacks, St. Martin's Press, с. 221, LCCN 67011837 През март Пийл въвежда програма за публична работа в Ирландия.Woodham-Smith, Cecil (1962), The Great Hunger, с. 78
Въпреки обещаващото начало, мерките, предприети от наследника на Пийл, лорд Джон Ръсел, се оказват сравнително неадекватни, докато кризата се задълбочава. Министерството на Ръсел въвежда проекти за публична работа, които към декември 1846 г. осигуряват работа на половин милион ирландци и се оказват невъзможни за администриране. Правителството е повлияно от политиката лесе-фер, вярвайки, че пазарът ще осигури нужната храна. То спира държавните работи за храна и се обръща към смесица от преки облекчения „на закрито“ и „на открито“: първите са администрирани в работни домове, а вторите чрез безплатни трапезарии.
Систематични опити за създаване на нужната регулационна рамка за справяне с масовия глад е разработена от Британска Индия през 1880-те години. За да се адресира изчерпателно проблема, британците създават комисия, която да препоръча стъпки, които правителството да трябва да вземе в случай на масов глад. Тази комисия издава ред правителствени насоки и регулации за отговаряне на масов глад и недостиг на храна. Те представляват един от първите опити за научно предсказване на масовия глад, за да се смекчат ефектите му. Приети са като закон през 1883 г.
Със закона е въведена и първата скала на масов глад: определени са три степени на продоволствена безопасност – близо до недостиг, недостиг и масов глад. „Недостигът“ е определен като три поредни години на ниска реколта и голямо недоволство сред населението. „Масовият глад“ допълнително включва повишение на цените на храните с над 140% над нормалното, преместването на хора в търсене храна и широко разпространено смъртност. Комисията идентифицира, че загубата на пари от липсата на работа за селскостопанските работници е сред причините за масовия глад. Законът прилага стратегия за генериране на работни места за тези части от населението.
През ХХ век През ХХ век около 70 милиона души умират от масов глад по света, от които около 30 милиона умират по време на Големия китайски глад от 1958 – 1961 г. в Китай. Другите по-значителни масови гладове на века включват Бенгалския глад от 1943 г., гладовете в Китай през 1928 и 1942 г. и поредица от гладове в Русия и другите места в Съветския съюз, включително Съветския глад от 1932 – 1933 г., причинен от политиката на Сталин.
Някои от големите гладове от края на 20 век са: гладът в Биафра през 1960-те, гладът в Камбоджа, причинен от Червените кхмери през 1970-те, гладът в Северна Корея през 1990-те и гладът в Етиопия през 1983 – 1985 г. Последното събитие е показвано по телевизията по света чрез кадри на гладуващи етиопци. Това дава тласък на първите масови движения за слагане на край на масовия глад по света.
През ХХІ век Към 2017 г. световната смъртност от масов глад спада драстично. Доклади сочат, че от 1870-те до 1970-те години големите гладове убиват средно 928 000 души годишно. След 1980-те години годишните смъртни случаи спадат на 75 000, което е под 10% от стойностите до 1970-те години. Този спад е постигнат въпреки смъртта на около 150 000 души в масовия глад в Източна Африка от 2011 г. Уви, през 2017 г. ООН официално обявява, че масовият глад се е завърнал в Африка, като около 20 милиона души са застрашени от умиране от глад.
Регионална история Африка Ранна история В средата на ХХІІ век пр.н.е. внезапна и краткотрайна климатична промяна причинява намалени валежи, които водят до няколко десетилетия засушаване в Горен Египет. Последвалите масов глад и граждански размирици вероятно са основната причина за разпадането на Старото царство. Сведение от Първия преходен период твърди, че „цял Горен Египет умира от глад, а хората ядат децата си“. През 1680-те години масов глад се разпростира из цял Сахел, а през 1738 г. половината население на Тимбукту умира от глад. В Египет между 1687 и 1731 г. има шест масови глада. Гладът, който измъчва Египет през 1784 г. му коства почти една шеста от населението."Icelandic Volcano Caused Historic Famine In Egypt, Study Shows". ScienceDaily. 22 ноември 2006 Магреб претъпява глад и Черна смърт към края на 18 век и началото на 19 век."Medicine and Power in Tunisia, 1780 – 1900". Nancy Elizabeth Gallagher (2002). с. 25. Cambridge University Press. ISBN 0-521-52939-5"Barbary Corsairs: the end of a legend, 1800 – 1820". Daniel Panzac (2005). с. 309. ISBN 90-04-12594-9 През 1784 и 1785 г. избухват масови гладове в Триполи и Тунис съответно."An economic and social history of the Ottoman Empire". Suraiya Faroqhi, Halil İnalcık, Donald Quataert (1997). Cambridge University Press. с. 651. ISBN 0-521-57455-2