Йоан Дука (; † 12 май 1088) е византийски държавник и пълководец, по-малък брат на император Константин X Дука. Малко след възцаряването на брат му през 1059 г. Йоан получава кесарска титла. Той играе важна роля в дворцовата политика до възцаряването на император Алексий през 1081 г.
Йоан Дука е син на Андроник Дука, благородник от Пафлагония, който заема длъжността стратег на тема Паристрион. Йоан Дука е по-малък брат на император Константин X Дука (упр. 1059 – 1067).
Ролята на Йоан в дворцовия живот на империята изпъква след смъртта на император Константин X през 1067 г. Дотогава изпълнявал роля на близък съветник на брат си, след неговата смърт Йоан Дука става естествен закрилник на правата на младия си племенник Михаил VII ДукаNorwich, pg. 343 срещу майка му Евдокия и нейния фаворит Роман Диоген. Кесарското достойнство и влиянието, което семейството му упражнява над сената, превръщат Йоан във водач на опозицията срещу планирания брак между императрицата майка и Роман Диоген, който в крайна сметка води до възцаряването на Роман Диоген на престола през 1068 г. През следващите три години Йоан Дука е най-големият противник на новия император Роман IV Диоген, по-голямата част от чието управление Йоан прекарва в семейните си владения във ВитиняCanduci, pg. 275, където вероятно е бил заточен по нареждане на Роман IV Диоген. Там кесарят научава за катастрофалното поражение, което ромеите претърпяват от селджуксите турци в битката при Манцикерт на 24 август 1071 г.,Norwich, pg. 352 за което набеждават сина му, генерал Андроник Дука. Пленничеството на Роман IV Диоген при селджуките принуждава императрица Евдокия да отзове Йоан Дука обратно в Константинопол.Norwich, pg. 355 След разпространяването на слуха за освобождаването на Роман IV, през октомври 1071 г. Йоан Дука и Михаил Псел принуждават Евдокия да се оттегли от управлението и да се оттегли в манастир.Norwich, pg. 355
По този начин Йоан застава начело на управлението от името на своя 12-годишен племенник Михаил VII Дука. Първата задача на Йоан Дука е да попречи на повторното признаване на Роман IV за император. За целта е обявено, че някога Роман IV бил издигнат на престола, за да упражнява властта от името на малолетния Михаил VII Дука, който вече бил способен да управлява самостоятелно. Срещу Диоген кесарят изпраща войска начело със синовете си – Андроник и Константин Дука, – която да залови ДиогенNorwich, pg. 356 и да осигури едноличното управление на Михаил VII.Finlay, pg. 43 Войските на Дука успяват да обсадят Диоген в Адана, Киликия. Започват преговори и се стига до споразумение Роман IV да се предаде, срещу което да му бъде позволено да се оттегли в манастир, и то напълно невредим. Йоан Дука първоначално се съгласява с оттеглянето на Роман в манастир, но омразата му към Диоген надделява и той заповядва бившият император да бъде ослепен. Кесарят дори изпратил подигравателно писмо на умиращия от инфектираните рани Роман, в което го поздравявал със загубата на очите му.Finlay, pg. 44Norwich, pg. 357 С отстраняването на Роман Диоген кесарят Йоан и Михаил Псел придобиват пълно надмощие в императорския двор.Norwich, pg. 358
През 1073 г. Йоан Дука е изместен от водещата си позиция в двора от една от своите креатури – евнуха Никифорица, който успява да спечели благоразположението на Михаил VII и го настройва срещу чичо му.Norwich, pg. 359 Императорът принуждава кесаря да се оттегли в имението, където Йоан прекарва повечето си време в лов из горите край Босфора.Canduci, pg. 275
Междувременно положението в малоазийските провинции на империята се влошава още повече – срещу селджуките империята е принудена да събере армия, съставена от нормански наемници, командването над която е поверено на Исак Комнин. През 1073 г. обаче норманите, предвождани от Русел дьо Байол, въстават срещу ромеите, разбиват византийските войски, овладяват обширни територии в Мала Азия, където и се опитват да създадат собствено кралство с център град Анкира.Finlay, pg. 52Norwich, pg. 360 Положението на централната власт в Константинопол става толкова безнадеждно, че през 1074 г. император Михаил VII е принуден да отзове обратно чичо си и да го постави начело на една войска, на която се възлагат надежди, че ще разгроми норманите.Finley, pg. 53 След като Дука установяват лагера си край Дорилеум, двете войски се срещат близо до моста на река Компи – една от главните комуникационни линии между столицата и централните провинции в Мала Азия. Предаден от франкските наемници и след срамното отстъпление на малоазийските резерви, командвани от бъдещия император Никифор Вотаниат, Йоан Дука претърпява съкрушително поражение от норманите и попада в техен плен заедно със сина си АндроникFinley, pg. 53, който е ранен тежко в битката. След победата норманите успяват да се предвижат към бреговете на Мраморно море, докато помощните ромейски войски начело с Константин Дука се разпадат след смъртта на командира им.
Несигурен, че войските му ще успеят да свалят императора в Константинопол, Русел дьо Байол решава да си издигне свой собствен император. За целта Дьо Байол провъзгласява Йоан Дука за император, лесно принуждавайки го да се съгласи да приеме скиптъра и трона на своя неблагодарен племенник.Finley, pg. 53 Норманите освобождават тежкоранения Андроник и продължават похода си към Константинопол, събрани под знамената на новия василевс.
Император Михаил VII и евнухът Никифорица са силно разтревожени за собствената си безопасност, след като в столицата пристигат първите новини за измяната на кесаря и напредването на норманите към Босфора. Правителството в Константинопол се обръща за помощ към довчерашните си врагове в лицето на селджуките, с чийто султан Сюлейман Михаил VII сключва договор, признаващ властта на турците над всички византийски провинции, върху които дотогава те са успели да сложат ръка.Norwich, pg. 360Finley, pg. 53 В замяна султанът изпраща в подкрепа на Михаил VII селджукска войска, която бързо се отправя към планината Софон, където е разположен лагерът на норманите и Йоан Дука. Турците разбиват норманските наемници и въпреки че Дьо Байол успява да избягаNorwich, pg. 360, Йоан Дука попада в пленен, което слага край на въстанието му.
След известно време, прекарано в плен на селджуките, Йоан Дука е освободен и предаден на Михаил VII Дука. Императорът пощадил живота и зрението на своя чичо, който, след като в замяна на това се съгласил да се отрече от властовите си амбиции, е лишен от титлата кесар и като предпазна мярка е подстриган за монах и отпратен в манастир.Canduci, pg. 275
Въпреки отстраняването му от властта, Йоан Дука продължава да оказва влияние в политиката. През 1078 г. Йоан Дука посъветвал племенника си Михаил VII Дука да се откаже от престола заради заплахата от Никифор III Вотаниат. През 1081 г. Йоан Дука бяга от Константинопол и се присъединява към Алексий Комнин, убеждавайки го да вдигне бунт срещу Никифор III и да се обяви за император. По инициатива на Йоан Дука е сключен брак между внучка му Ирина Дукина и Алексий Комнин, което става въпреки несъгласието на майката на Алексий – Анна Даласина. След възцаряването си Алексий I Комнин разрешава на Йоан Дука да изостави монашеското расо и след като му върнал кесарската титла, му осигурил достойно място на императорски съветник в двора. Йоан остава съветник на императора до смъртта си през 1088 г.Canduci, pg. 275
Семейство Йоан Дука се жени за Ирина Пигонитиса († 1060/1065), дъщеря на генерал Никита Пигонит. Те имат двама сина:Detlev Schwennike: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Verlag J. A. Stargardt Band II, Tafel 178Ioannes Dukas, fmg.ac Андроник Дука (* сл. 1045/ ок. 1050; † 14 октомври 1077), генерал, протовестиарий, женен за Мария Българска († сл. 1095), баща на императрица Ирина Дукина Константин Дука (* ок.1050; † 1074), протопроедър и протостратор
Литература
Източници
Външни препратки Ioannes Doukas , Prosopography of the Byzantine World Фамилията Дука, genealogy.euweb.cz Фамилията Дука, asiaminor.ehw.gr Byzantium 1057 – 1204; Doukas, fmg.ac
Категория:Византийски военачалници Категория:Византийски узурпатори Категория:Християнски монаси Категория:Дука (фамилия) Категория:Византийци Категория:Родени през 11 век Категория:Починали през 1088 година