Димитрие Теодосие (Димѝтрїѧ Өеодосїѐва Заб. Имената му са отпечатани на Буквара от 1775 г.; ) е първият южнославянски печатар на граждански шрифт.
Биография Димитрие Теодосие произхожда от семейство на търговци от град Янина в областта Епир (тогава – в Османската империя). От малък е във Венеция, където е в кръга на богатите епирски търговци. Учи за печатар. С помощта на Пано Маруци, негов земляк, отваря през 1755 г. във Венеция „Славенско-Греческа типография“. През август 1754 г. подава молба до реформаториума на Падуанския университет да бъде вписан в регистъра на цеха на книжарите и печатарите на илирийско слово (разбирано като на южнославянски езици). За целта и по занаята си, Теодосие придобива венецианската печатница на Николас Гликис, негов земляк от Янина. Семейство Гликис са стари венециански търговци, от епирски произход, със свои бази в Константинопол, София, Янина, Будапеща, Букурещ, Яш и Москва. Тази печатница е основана 1670 г. и Теодосие е неин директор.
Печатницата на Димитрие Теодосие издава близо 50 заглавия на граждански шрифт на вече утвърдилата се нова книжовна норма – славяносръбски език. Тези книги излизат в периода от 1761 г. до 1776 г. През 1765 г. във Венеция е отпечатан Увод в историята на славяно-сръбския народ (), който заедно с История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов на Йован Раич формира националния исторически светоглед на участниците в Първото сръбско въстание.ПРВИ СРПСКИ УСТАНАК У КЊИГАМА САВРЕМЕНИКА 1804-1813, с. 462 Димитрие Теодосие печата и на гръцки език.
Печатницата на Теодосие просперира благодарение на огромната финансова помощ на руската императрица Екатерина Велика, която през 1768 г. акредитира маркиз Пано Маруци (финансов благодетел на Димитрие Теодосие) за посланик на нейно императорско величество в Светлейшата венецианска република и другите италийски области. Благодарение на великоруското спомоществователство/спонсорство още в края на 60-те година на XVII век печатницата на Теодосие придобива две най-модерни за времето си печатарски машини. През 1770 г. Свещената Римска империя налага монопол над разпространението на книги на кириличен граждански шрифт (засягащ предимно територията на Войводина и Военната граница), с което нанася удар върху търговските интереси на печатницата на Димитрие Теодосие. Все пак през 1772 г. излиза от пресата на Теодосие „Житие на Петър Велики“. Освен това неговият племенник Пано Теодосие продължава да печати книги във венецианската печатница на славяносръбски език чак до 1824 г.
Вижте също
Палеотип Август Шльоцер Двуглав орел Дубровнишки говор Атанас Нескович Меценат
Източници
Галерия Увод в историята на славяно-сръбския народ (1765)
Категория:Родени в Янина Категория:Славяносръбски език Категория:Починали във Венеция Категория:История на българското книгопечатане