„Троен портрет на Ариго косматия, Петър лудия и джуджето Амон“ () е картина на италианския художник Агостино Карачи от 1598 – 1600 г. Картината (133 х 101 см), е изложена в Зала 19 на Национален музей „Каподимонте“, Неапол. Използваната техника е маслени бои върху платно.

История

Картината е рисувана в периода, когато Агостино Карачи заедно с брат си Анибале е придворен художник на кардинал Одоардо Фарнезе и изписва фреските в Галерия „Фарнезе“ в Палацо „Фарнезе“ в Рим. В този период двамата братя рисуват и картини за кардинал Одоардо Фарнезе, които в наши дни могат да се видят изложени в едни от световноизвестните музеи.

Изабела Фарнезе – съпруга на испанския крал Филип V, като единствена наследница на династията Фарнезе, наследява фамилната колекция и я завещава на първородния си син Карлос III, който от своя страна пренася колекцията в Неапол между 1735 и 1739 г.

Картината пристига в Неапол като част от Колекция „Фарнезе“ и в наши дни е изложена в Национален музей „Каподимонте“, Неапол.

Описание Темата на платното първоначално е свързвана с митологични термини, след това е разглеждана като алегория на натуралистичното изкуство. Напоследък, благодарение на изследванията на Роберто Дзапери, е възможно да се проследи самоличността на изобразените герои, а именно трима мъже, живели в двора и служили за забавление на гостите на династия Фарнезе. В ренесансовите дворци е било обичайно да се колекционират екзотични животни и човешки същества, които да предизвикват интерес и да забавляват посетителите с техните деформации или физически особености. – факт, много образно описан от Виктор Юго в романа „Човекът, който се смее“.

На картината са изобразени трима странни герои в сянката на дъб: млад мъж, облечен в обикновена животинска кожа и страдащ от хипертрихоза, с напълно окосмено лице. Отдясно му се вижда прегърбено джудже, прегърнало куче с дясната си ръка и с папагал в лявата, който кълве череши от шепата на Косматия. Отляво на мъжа се вижда по-възрастен човек – Петър лудият, шепнещ на ухото на Косматия. На дясното рамо на Петър има маймунка, а друга маймунка си играе с малко кученце, катерещо се по краката му.

Ариго косматият е човек, известен не само в Рим, но и в цяла Европа, тъй като принадлежи към семейство, чиито членове имат прекомерно окосмяване и впоследствие са купени от благороднически семейства като пажове. Баща му Педро Гонзалес, от семейство от Гуанчите, идва от Канарските острови, които са честа жертва на нападенията на френските пирати. Педро е подарен на краля на Франция Анри II и е обучен за паж. Като награда му е дадена млада френска булка, а синовете им са продадени на други благороднически семейства, тъй като и те страдат от хипертрихоза като баща им. Синът му Ариго Гонзалес е изобразен от Агостино Карачи, а дъщеря му Антонита Гонзалес– от Лавиния Фонтана през 1594 г. След края на Валоа семейство Гонзалес е закупено от Фарнезе.

Тази картина, със силно проучена композиция, има много внимателна подготвителна работа зад гърба си. За това свидетелстват и множеството рисунки, послужили и за „облагородяване” на външния вид на тримата мъже. Платното е пример за жанрова живопис, особено на мода сред покровителите и колекционерите от онова време, които обичат този тип странности. Натурализмът, предаден с виртуозност от Агостино Карачи, не трябва да се разбира в съвременния смисъл на думата като живопис, която изследва реалността с изразителни и морални намерения, а като просто любопитство – той се счита за второстепенен жанр в живописта, така както за низши същества са считани изобразените герои, обикновени хора или придворни лица.

В Болоня, където през 16 век работи натуралистът Улисе Алдрованди, много художници свикват да работят върху публикациите и върху създаването на дидактическия материал на Естествения музей, основаван от него (самият Ариго е изобразен на Monstrorum Historia на Алдрованди), което им предлага възможност да натрупат опит с възпроизвеждането на природата.

Вижте също Каталог на Картините в Национален музей „Каподимонте“, Неапол Колекция „Фарнезе“ Национален музей „Каподимонте“ Анибале Карачи

Източници Roberto Zapperi, L'incredibile storia di Pedro Gonzales, Roma, 2005. Roberto Zapperi, Arrigo le velù, Pietro le fou, Amon le nain et autres bêtes: autour d'un tableau d'Agostino Carrache, in Annales Economies, Sociétes, Civilisations, n. 40 (1985), a. 307 – 327.

Категория:Картини в Национален музей „Каподимонте“