Франкопани (; ; ) са аристократичен хърватски род. През Средновековието притежават обширни земи предимно на северното Далматинско крайбрежие, на северните острови в Адриатическо море и в областта Горски котар в Северна Хърватия. Активно участват в политиката и през XII—XVII в. заедно с рода Зрински са сред най-влиятелните знатни фамилии в страната. Многократно са избирани за банове на Хърватия.
Първото отбелязване на Франкопаните в източниците е от 1118 г., когато са споменати като едни от големите земевладелци на остров Крък. Първият известен представител на рода е Дуйм I Франкопан, който през същата 1118 г. сключва договор с Венецианската република за управлението на острова считано от 1118 до 1130 г., в качеството си на неин васал. Дворецът му Градец (днес напълно запуснат) се намира недалеч от днешния град Връбник. Дуйм умира през 1163 г. и го наследяват синовете му Бартол I и Вид I. Третият му син Бартол II при смъртта на баща си е непълнолетен и няма право да управлява. Всички те в следващите години в историческите извори са наричани „князе на Крък“"Frangipane (Frangipani)", Treccani - Enciclopedia Italiana
С увеличаването на богатството и влиянието на рода техните владения се разрастват, те придобиват все нови и нови територии и през XII—XIII в. вече притежават цялата област Горски котар и значителен участък от крайбрежието с център град Сен. При най-големия си възход родът владее територии стигащи до Карловац. Запазена е кралска грамота, с която на княз Бартол Франкопан през 1193 г. се дарява жупанията, разположена в Хърватско приморие за вечни времена и му се предоставя правото да събира данъци и да съди населението като в замяна князът и потомците му се задължават да осигуряват определен брой войници за кралската войскаХОРВАТИЯ В VII - ПЕРВОЙ ПОЛОВИНЕ XIV в.. През 1288 г. в земите на Франкопаните е съставен един от първите сборници със закони (записан на глаголица) – т.нар. „Винодолски законник“.
Франкопаните често сключват бракове по династични съображения и с цел да обединят капитала си с представители на рода Зрински. Такъв е случаят с Никола Зрински, хърватския национален герой, прославил се с битката при Сигетвар през 1566 г. срещу османците, който е женен за Катарина Франкопан.
Родът Франкопан започва да запада през XVII в. след неуспешния заговор на Зрински-Франкопан през 1671 г. срещу Хабсбургите. Този заговор е предизвикан от недоволството на хърватските и унгарските аристократи от политиката на император Леополд I, който след победата над турците във войната от 1663—1664 г. отказва да води по-нататъшни военни действия за освобождението на хърватските и унгарските земи и подписва мирен договор, който е определян като „позорен“. Заради лоша организация заговорът обаче пропада и Петър Зрински и Фран Кръсто Франкопан са екзекутирани, а двата рода са подложени на репресииФрейдзон, В. И. История Хорватии. Краткий очерк с древнейших времён до образования республики. – Санкт-Петербург: Алетейя, 2001. – С. 63-65. – 318 с. „Антигабсбургская оппозиция в Хорватии. Заговор Зринских—Франкопана“, Московский Государственный Университет имени М. В. Ломоносова. Исторический факультет. Курс «История южных и западных славян». Т.1.. Скоро след това главната линия на рода Франкопан се прекъсва, макар няколко странични клонове да просъществуват до XIX в., когато също се прекъсват.
В някогашните земи на Франкопаните са запазени голям брой техни замъци и дворци и днес са важна част от архитектурното наследство на северозападна Хърватия. Най-известните от тях се намират в градовете Сен, Нови Винодолски, Слун, Огулин.
Известни представители на рода Франкопан Иван Франкопан (†1393 г.), бан на Хърватия Никола Франкопан, бан на Хърватия през 1426—1432 г. Иван Франкопан, бан на Хърватия през 1432—1436 г. Никола Франкопан, бан на Хърватия през 1456—1458 г. Стефан Франкопан, бан на Хърватия през 1481 г. Кръсто Франкопан, бан на Хърватия през 1527 г. Катарина Зринска (родена Франкопан), съпруга на Петър Зрински, екзекутиран след разкрития заговор през 1671 г. Фран Кръсто Франкопан, политик и поет, екзекутиран за участието си в заговора Зрински-Франкопан
Галерия
Източници