Христофор Георгиев Хесапчиев е български офицер (генерал-майор) и действителен член на БКД (от 1898 г.).
Биография Христофор Хесапчиев е роден на 6 февруари 1858 г. в ЕрусалимЕлена Стателова, „Христофор Хесапчиев и неговото дело“ в: Христофор Хесапчиев. „Служба на България в чужбина“, София, 1993, където родителите му българи габровци са на поклонение на Божи гроб. Израства в Габрово и в 1877 година завършва Априловската гимназия, а през 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София, през ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен към 12-а пехотна дружина. През 1880 г. завършва специален курс на Константиновското пехотно училище, през 1883 г. Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, а на 30 август е произведен в чин поручик. През 1885 г. завършва и висшата офицерска кавалерийска школа в същия град, а на 30 август произведен в чин ротмистър.
Сръбско-българска война (1885) През Сръбско-българската война (1885) е помощник на началник-щаба на войската. Изпратен е на Сливнишката позиция да я разучи и е негова заслугата за избора на позицията. Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5 ноември 1885 г.). Автор е на доклада за развитието на бойните действия до началник-щаба на войската. За заслугите си през война е награден с Орден „За храброст“ IV степен.
След войната в периода 28 август 1886 – 28 януари 1887 г. е началник на Военното училище в София. През ноември 1886 г. участва в неуспешен опит за метеж срещу властта, арестуван и отстранен от поста. Началник на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания. През 1895 г. е произведен в чин майор, а в периода 1896 – 1898 г. е командир е на 6-и пехотен търновски полк. Кандидат е за военен министър на Съединистката партия през 1896 г.Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 16, 13 ноември 1896 год, стр. 3 От 1898 е действителен член на Българската акдемия на науките.
По време на военната си кариера служи в 18-а п. дружина и 1-ви конен полк.Руменин, с. 40
От военната служба се прехвърля в дипломатическата и в периода 1899 – 1904 г. е военно аташе в Белград, като на 14 февруари 1900 г. е произведен в чин подполковник. На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин полковник и в периода 1904 – 1905 г. е български дипломатически агент в Белград. Подписва съюзния договор със Сърбия от 1904 година.Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на БАН, 1978, стр. 488 През същата година е пълномощен пратеник на България на Първата конференция за мира в Хага. По-късно от 7 октомври 1905 до 19 юли 1909 г. е дипломатически агент в Букурещ, след което до 7 януари 1911 г. е пълномощен министър на България в Букурещ. На 11 октомври 1910 г. е произведен в чин генерал-майор и уволнен от служба.
Балканска война (1912 – 1913) През Балканската война (1912 – 1913) е представител на българската войска при Гръцката главна квартира. Христо Силянов пише с голямо възмущение за срещата си с Хесапчиев.
Първа световна война (1915 – 1918) През Първата световна война (1915 – 1918) е генерал за поръчки.
Посвещава на научна и публицистична дейност. Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография.
През последните години от живота си (след 1929 г.), Хесапчиев работи върху мемоарите си, обхващащи период от 15 години (1899 – 1914 г.), наситени със значими събития от историята на Югоизточна Европа. Озаглавеният „Дипломатическо-военни спомени (1899 – 1914 г.)“ ръкопис се пази в архива на Българската академия на науките и е публикуван едва през 1993 г.
Генерал-майор Христофор Хесапчиев умира на 15 май 1938 г. в София.
През 2003 г. в Румъния е публикувана книгата „Спомени на един български дипломат в Румъния“ (Amintirile unui diplomat bulgar in Romania), представляваща превод на румънски език на част от мемоарите на Хесапчиев, обхващаща периода 1905 – 1910 г.
Част от архивите му се съхраняват във фонд № 17 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Военни звания Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (30 август 1882) Капитан (30 август 1885) Майор (1895) Подполковник (14 февруари 1900) Полковник (14 февруари 1904) Генерал-майор (11 октомври 1910)
Награди Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас Орден „Св. Александър" IV степен с мечове по средата Орден „За военна заслуга“ II степен на обикновена лента Медал „За наука и изкуство“
Библиография Хесапчиев, Х., Гургулят – Брезник, Трън и Пирот, 1890 Хесапчиев, Х., Служба на България в чужбина. Военнополитически спомени (1890 – 1914), 1993
Бележки
Източници
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
Форуми Бойна Слава – Хесапчиев, Христофор Георгиев Нова добруджанска трибуна от 15 май 2005 г. Колева, Елена, Генералите Христо Цонев Луков, Иван Цонев Луков и Христофор Георгиев Хесапчиев – трима смели габровци, вземат участие във войните за национално обединение, поредица „100 г. от Първата световна война: Спомен за габровските интелектуалци – герои от войните 1912 – 1918“, в. „100 вести“/25 ноември 2014 г., стр. 5 и 2 декември 2014 г., стр. 5
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Посланици на България в Румъния Категория:Български топографи Категория:Академици на БАН Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия от България Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Възпитаници на Априловската гимназия Категория:Габровци Категория:Родени в Йерусалим Категория:Починали в София