Източнотувинската планинска земя () е планинска земя в Южен Сибир, в източната част на Република Тува, Русия.
Простира се между долините на реките Голям Енисей (Бий-Хем) на запад и север и Малък Енисей (Ка-Хем) на юг и югоизток. На изток, в района на изворите на Голям Енисей се свързва с главното било на планината Източни Саяни. Състои се от няколко планински хребета Чос-Тайга (2367 m), Шорликовски Белки (2222 m), Хонгуш (2466 m), Агарха Ула (2296 m) и най-мощния и дълъг Академик Обручев (2895 m, ) и разделящите ги понижения и падини. Има следи от древни заледявания. Изградена е основно от палеозойски, предимно карбонски седиментно-вулканогенни наслаги и гранитоиди. По склоновете преобладават иглолистните гори от лиственица и кедър, а в горната част на горския пояс, на височина около 2200 m – предимно кедровите гори. По най-високите части господстват планинската тундра и каменистите пространства. «Большая Советская Энциклопедия» – Восточно-тувинское нагорье, т. 5, стр. 407
Топографска карта М-47-А, М 1:500 000mapm47.narod.ru
Източници
Категория:Планински земи в Русия Категория:Планини в Тува