Козло̀вец е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.
География Село Козловец се намира в средната част на Дунавската равнина, на 16,4 км южно от Свищов. Съседни са му селата: Алеково – на 7,5 км на югоизток; Царевец – на 10,7 км на север; Българско Сливово – около 17 км през Царевец (по права линия 7 км на северозапад); Драгомирово – на 23,8 км през Царевец и Българско Сливово (по права линия около 9 км на запад); Совата – на 14,7 км на север–югоизток (по права линия около 8 км на североизток); и Хаджидимитрово – на 19,1 км през Совата (по права линия около 7 км на изток).
Селото е заобиколено от хълмове, а през него тече от юг на север малката местна река Съвова бара, която по-нататък се събира с подобна река, течаща откъм Българско Сливово, и водите им се вливат при село Совата като ляв приток в река Студена. В границите на селото река Съвова бара влиза от юг при надморска височина около 112 м и излиза на север при около 86 м. В центъра на селото при сградата на кметството надморската височина е около 97 м, в западния край достига 130 – 150 м, а в източния – 160 – 180 м.
През Козловец минава третокласният републикански път III-405, който го свързва с Алеково и през Царевец – със Свищов, а в границите на селото е негова главна улица.
Почви Почвата е много плодородна с преобладаващ тип карбонатен чернозем. Тук виреят зърнени култури, отглеждат се лозя, плодове и зеленчуци.
Земеделските земи на Козловец са предимно добри, според потенциалното им плодородие при неполивни условия.Програма по опазване, устойчиво използване и възстановяване на почвите в община Свищов (2015 – 2020), III.2. Бонитетни категории на земеделските земи в община Свищов (при неполивни условия) и таблица 2. Баланс на територията на Община Свищов по бонитетни категории на земеделските земи.
Геоложки строеж В геоложко отношение землището на Козловец е разположено върху Мизийска платформа (Искъско-Янтренско стъпало), изградено от микритни, тинтидни варовици (Гложенска свита, Огостенски член) и Долнокреден карбонатен комплекс.Антон Атанасов и Петър Боков "Геология и нефтогазоносна преспективност на мизейската платформа в Централна Северна България" издетелство "Техника" 1983 година
Административно деление Козловец е разделен на шест района – шест махали. Селото се е деляло на Горна, Средна, Долна и Минкова махали.
Местности Местности в землището на селото: Еховобърдо, Елията, Сливовско, Лозенкатрапа, Абушевтрап, Башчалъка, Чалтията, Акчарско и др.Кадарстрална карта
Флора и фауна Флора
В началото на века, населеното място е било богато на лайка и жълт кантарион. В селото е имало и водоплавателни птици в този период. Други растения които се срещат: Sinapis arvensis (Синап), Sisymbrium offinale (Лечебна мъдрица), Trigonella Besseriana Ser. (сминдух), Carthamus Ianatus L.(Жълтоцветен аспрут), магарешки трън.Иван Урумов "Материали за флората на Търновски окръг"
Фауна Сред представители на фауната са:Домашното врабче (Passer domesticus), Косът (Turdus merula), Ястреби (Accipiter), Дивият заек (Lepus europaeus), Лисицата (Vulpes vulpes), Сърната (Capreolus capreolus),. От пернатите се срещат: фазан и токачка.
История Село Козловец първоначално е било българо-турско село. Споменава се в турски документи от 1632 г. с име Ислива (вероятно от Сливово). Има предположения за преместване от местността Кеповите орехи. Има останки от старо заселване в местностите Башчалъка, Гидеклика (Гиигликя), Герчовелетта (Гьорчелетта). В околността (Башчалъка) има гробище, надгробна могила, от късноримско селище, намерени са останки (тракийски конник, талери от Дубровнишката република и други). Според летописна книга, към средата на XIX век е било с около 170 къщи, от които половината турски. Наричало се е Турско Сливово за разлика от съседното Българско Сливово. Българите го наричат и Козло̀вец, което вероятно е по-старото име. За това свидетелства бележка от 1857 г. в църковната летописна книга за дарение на църквата в Козловец, построена в 1854 г. След Освобождението не е преименувано, а продължава да носи същото име.За историята на село Козловец, по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка . Сред първите свещенници е бил поп Гучо. Сред първите учители към килийното училище е бил даскал Марко от Къпиново.Учебно дело в село Козловец
Автобусна спирка се открива през 1967 година. Сградният фонд на селото се увеличава значително през 70-те години на XX век. Тогава се построява читалищният дом, детска кухня, сградата на кметството.
Загинали войници от Козловец в Балканската война:
Характерни фамилии за Козловец са Бълдърков, Варамезов, Ланков, Патрашиков и др.
Население Населението на село КозловецСправка за населението на с. Козловец, общ. Свищов, обл. Велико Търново, наброяващо 3863 души към 1934 г., нараства до максималните 4337 души към 1946 г., след което постепенно намалява до 1094 души към 2018 г. (със средно 44 – 45 души годишно).
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 1322 100,00Българи 1297 98,10Турци 4 0,30Цигани 6 0,45Други 0 0,00Не се самоопределят 4 0,30Неотговорили 11 0,83
Година 1893 1923 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1998 2003 2007 2010 население 2016 2679 3863 4337 3969 3528 3065 2492 1695 1722 1560 1443Национален статистически институтГРАОНСИ
Родове Част от родовете в селото са преселници от селата: Горна Липница, Полски Сеновец и села от Балкана. Родове произхождащи от село Козловец: Гацовите, Кушкините, Пачулята, Шопята в Българско Сливово.Любен Маринов Българско Сливово история стр.34, стр. 36, стр. 38
Преселници След войните в началото на XX век, в Козловец се заселват хора от:с. Млекоминци и с.Ресен, Босилеградско, с. Залуф, Узункьоприйско, с. Мандър, Бандърменско.Централен държавен архив София Ф1739К
Обществени институции Село Козловец е център на кметство Козловец.Справка за събитията за кметство Козловец, общ. СвищовКметство Козловец
Кметове на Козловец Петър Ламбев (2003-2007) Кичка Ямалова (2007-2011) Борис Велев (2011-)
Народно Читалище „Развитие – 1891“ Читалище „Развитие – 1891“ е действащо, регистрирано под № 2261 в публичния регистър „Читалища“ при Министерството на културата.Информационна карта за 2018 г. на читалище „Развитие – 1891“, село Козловец[https://www.strannik.bg/o/2867/chitalishte-razvitie-1891 Читалище "Развитие - 1891"], маршрутен каталог. Читалището в Козловец е основано на 11.XII.1889 година от Ангел Бакалов от село Бяла Черква. Първото представление „Осман паша“, е изнесено в килийното училище.село Козловец Търновград величествен и славен Читалището е носело името „Н.Й.Вапцаров“ в началото на 60-те години.
Председатели на Читалището Ангел Цонев (1965-1975) Димитър Ташев
Целодневната детска градина „Христо Ботев“ Целодневната детска градина „Христо Ботев“ в село Козловец е с общинско финансиране.Целодневна детска градина „Христо Ботев“
Основно училище „Христо Ботев“
Един от първите учители в килийното училище в селото е Стефан Боцев от град Прилеп - Македония. След него учители са Сава Михов от Беброво, Ангел Бакалов от град Бяла Черква, Райко Кожухаров също от Бяла Черква, Атанас Райков и Данка Станчева от Севлиево. Сградата на първото училище е построена през 1891 година. В края на 20-те години на XX век се построява сградата на днешното училище.село Козловец Търновград величествен и славен
Главни учители на училището Петко Синилков (1880) Петър Колев (1882/1883) Рачо Минчев (1925/1926)
Начално училище „Отец Паисии“ Начално училище „Отец Паисии“ е открито с водосвет на 9-ти ноември 1913 година с водосвет. Първи учители били Никола Пушкаров, Георги Романов, Цанко Вълев, Пена Рашенова, Йордана Димитрова.
Директори на училището Колю Атанасов
Основно училище „Отец Паисии“ Прогимназия в Козловец се основава през 1917 година. През 1958 г. се слива с Начално училище „Отец Паисий“ и се образува Основно училище „П. Р. Славейков“.
Православен храм „Свети Димитър“
Църквата „Свети Димитър“ действа само на големи религиозни празници.Национален регистър на храмовете в Република България – църква „Свети Димитър“, с. Козловец, към 2019 г.
Здравен център
В края на 60-те години в селото се създава здравен център, с двама фелшери, зъболекар и лекар.
Един от първите лекари в Козловец е д-р Никола Величков от град Русе. След него е Д-р Л.Конярева. Акушерка в селото е била Йонка Чолакова, а санитар Иванка Кузева.
Потребителска кооперация „Нов живот“ Потребителската кооперация е учредена през 1920 година. След 1945 година неин председател е Иван Иванов, след него , Алекси Варамезов.
Пчеларско дружество „Акация“ Пчеларско дружесто „Акация“ е основано в края на 21.октомври.1932 г. Петър Кисьов е бил пръв председател. През 1977 година в дружеството има 61 члена, има 600 обществени и 1200 частни пчелни семейства. Произведени са над 66 тона мед, 355 кг восък, 90 кг вошина, 65 кг троптина. Председател на дружеството е бил Личо Колчев.
Научно-техническо дружество В селото е съществувало научно-техническо дружество. Презседател е бил Алекси Иванов. В него са членували двама инженери, 13 селсткостопански техници, 26 икономисти. Десетина от членовете са били членове и на НТС в България. Една от първите конференции е била:"Обсъждане въпроса за икономии на материали, горива и електроенергия".село Козловец Търновград - величествен и славен
Други През 1930 година в селото се основава Земеделска задруга.
Лозарско професионално просветно дружество „Виненка“ е основано през 1935 година и същестував пет години.Централен архив София 264К В селото има пощенска станция, намираща се в сградата на кметството.
Културни и природни забележителности
На площада в село Козловец е поставена паметна плоча в памет на загиналите във войните: Сръбско-българската война 1885 г., Балканската война 1912 – 1913 г., Общоевропейската война 1915 – 1918 г., Отечествената война 1944 – 1945 г.Съгласно Решение № 4/28.04.2017 г. на Областна комисия „Военни паметници“ и заверени от община Свищов анкетни карти, вх. № ОА04-3619/02.05.2017 г. – Регистър на военните паметници, област Велико Търново – отваря xls-файл с регистъра, Козловец
Редовни събития Традиционен празник на с. Козловец – 7 ноември. Място на провеждане: на площада пред читалището. Организатор: Кметство Козловец.
Култура Фолклор Народния фолклор в Козловец е част от Северняшката фолклорна област. Народните песни са свързани с жътварството, годежите, младостта, любовта. Северняшките народни танци, са характерни за населеното място. Характеризират се с бързина и неравноделност в размери 2/4, 13/16 или 7/8 - Влашко, Дайчово и Пайдушката.
Народна носия
Народната носия в село Козловец се причислява към т.нар. Беленски хърцои. Старото облекло на мъжете е било белодрешно, по-късно това се променя и мъжете носят чернодрешно облекло. Женската народна носия е двупрестилчена. Състои се от риза, изработени от дебело памучно платно и калчища, дълъг елек, пищимал, като старите пищимали са тъкмо сини с бяло чело, двуплата престилка – коренка, синчан колан или колан с ченгели, на главата си жената носи баръш или бяла кърпа.
Кухня Част от традиционните ястия са: лангиди, пресенчана питка, чушкена манджа, винена каша с шера, свинска чорба с кисело зеле Спорт Спортно дружество „Стефан Киров“ Спортисти от селото на втората областна спартакиада в Търновски окръг през 1968. В спортът борба от селото участват борците:Симеоон Балдърков, Кънчо Начев, Ангел Трифонов, Атанас Лонгов и други. Иван Георгиев е изявен хандбалист играл в няколко елтини отбора.
+ Спортно дружество Общо Борба Баскетбол Волейбол Лека атлетика Футбол 150 13 8 14 15 24
Спортист (Козловец)