Джебашкият хребет () е планински хребет в Южен Сибир, част от планинската система на Западните Саяни, разположен в югоизточната част на Хакасия, крайната югозападна част на Красноярски край и крайната северозападна част на Тува в Русия.
Простира се от североизток на югозапад на протежение около 100 km, покрай левия бряг на река Кантегир (ляв приток на Енисей). Максимална височина 2527 m (), в крайната му югозападна част. Изграден е от протерозойски метаморфни шисти, варовици, перидотити, а на места и от девонски гранити.
От него водят началото си река Джой (ляв приток на Енисей), няколко леви притока на Кантегир и няколко десни притока на Абакан. Склоновете му са обрасли с иглолистни гори от смърч, кедър и бор. «Большая Советская Энциклопедия» – Джебашский хребет, т. 8, стр. 196
Джебашкият хребет е открит и за първи път изследван и описан от руския учен, географ и геолог Пьотър Чихачов през 1842 г.
Топографски карти N-46-В М 1:500 000mapn46.narod.ru
Източници
Категория:Планински вериги в Красноярски край Категория:Планински вериги в Хакасия Категория:Планински вериги в Тува