Ядрена война е военен конфликт или политическа стратегия, при които се използват ядрени оръжия за нанасяне на щети по противника. Ядрените оръжия са оръжия за масово поразяване и за разлика от конвенционалната война, ядрената война довежда до унищожение за много по-кратко време и може да има дългосрочно радиоактивно въздействие. Голям ядрен конфликт може да доведе до радиоактивно замърсяване и „ядрена зима“, която може да продължи десетилетия или векове след първоначалното нападение. Според някои изследователи това би било до глобален масов глад.The Nuclear Winter: The World After Nuclear War, Sagan, Carl et al., Sidgwick & Jackson, 1985 Според други анализатори, ядрена зима не би последвала и дори при брой на ядрените оръжия на нивата на Студената война, макар с милиарди жертви, милиарди хора от селските райони биха оцелели.Critique of Nuclear Extinction – Brian Martin 1982Long-term worldwide effects of multiple nuclear-weapons detonations. Assembly of Mathematical and Physical Sciences, National Research Council, 1975.
Към днешна дата са използвани две ядрени оръжия във война, и двете от САЩ към края на Втората световна война. На 6 август 1945 г. ураниевата бомба „Малчугана“ е детонирана над японския град Хирошима. Три дни по-късно, на 9 август, е детонирана плутониевата бомба „Дебелака“ над Нагасаки. Двете бомбардировки водят до смъртта на около 120 000 души.
След Втората световна война ядрени оръжия са разработени и в Съветския съюз (1949 г.), Великобритания (1952 г.), Франция (1960 г.) и Китай (1964 г.), което допринася за състоянието на конфликт и напрежение, известно като Студената война. През 1974 г. Индия, а през 1998 г. Пакистан, две враждебно настроени една към друга страни, разработват ядрени оръжия. Широко се смята, че Израел и Северна Корея също разполагат с ядрени оръжия, макар да не е ясно с колко. Правителството на Израел нито признава, нито отрича притежанието си на ядрено оръжие, макар да разполага с реактор и преработвателен завод, нужни за създаването на ядрено оръжие. ЮАР също произвежда няколко ядрени глави през 1980-те години, но през 1990-те години става първата държава, която доброволно се е отказала от ядреното си оръжие. Ядрени оръжия са били детонирани над 2000 пъти за опити и демонстрации.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и последвалия край на Студената война, заплахата от голяма ядрена война между две ядрени суперсили започва да спада. От тогава насам проблемът с ядрените оръжия се премества към предотвратяване на локализирани ядрени конфликти, предизвикани от ядрен тероризъм.
Видове ядрена война
Възможността за използване на ядрено оръжие по време на война обикновено бива разделяна на две подгрупи, всяка с различно въздействие и потенциално водена с различен тип ядрени устройства.
Първата, наречена ограничена ядрена война, (или ядрена атака) се отнася за маломащабно използване на ядрено оръжие от две или повече воюващи страни. Ограничената ядрена война може да включва прицелването във военни съоръжения като опит за превантивен удар по способността на противника за нападение или като прелюдия за нахлуване с конвенционални сили.
Втората, наречена мащабна ядрена война, може да включва голям брой ядрени оръжия използвани в нападение към цяла държава, включително военни, икономически и цивилни цели. Такова нападение почти със сигурност би унищожило цялата икономическа, обществена и военна инфраструктура на страната мишена и вероятно би имала опустошително влияние върху биосферата на Земята.
Някои стратези от Студената война като Хенри Кисинджър твърдят, че ограничена ядрена война е възможна между две тежко въоръжени суперсили (като САЩ и СССР). Според други, обаче, ограничената война потенциално може да ескалира в мащабна ядрена война.
Дори и най-оптимистичните прогнози за ефекта на голяма ядрена война предсказват милиони жертви за много кратък период от време. По-песимистичните прогнози сочат, че мащабна ядрена война потенциално може да доведе до гибелта на човечеството или близо до изчезването му, само с малък брой оцелели, които имат намалено качество на живот и продължителност на живота за векове след това. Въпреки това, такива прогнози за тотална война с ядрени арсенали от нивата на Студената война, получават и критики. Катастрофа като глобална ядрена война почти със сигурност би причинила постоянни щети върху повечето сложни организми на планетата, екосистемите ѝ и глобалния климат.
Според изследване на Американския геофизически съюз от 2006 г., дори маломащабна регионална ядрена война би могла да има толкова преки жертви, колкото цялата Втора световна война и да наруши глобалния климат за десетилетие или повече. В сценарий на ядрен конфликт в субтропиците, при който всяка страна използва 50 ядрени глави с размер на тези от Хирошима (15 килотона) върху големи населени места, изследователите предвиждат смъртни случаи от 2,6 милиона до 16,7 милиона души на държава. Авторите на изследването изчисляват, че около 5 милиона тона сажди ще бъдат изпуснати в атмосферата, причинявайки захлаждане с няколко градуса в зони на Северна Америка и Евразия. Захлаждането би продължило години.ScienceDaily – Regional Nuclear War Could Devastate Global Climate
Ограничена или мащабна ядрена война би могла да възникне и по време на случайна ядрена война, при която употребата на ядрено оръжие е задействана неволно. Сред механизмите за задействане на този сценарий са: неизправност в устройствата за ранно предупреждение, нарочна злоупотреба от военен командир, последствия от неволно отклонение на военни самолети във вражеското въздушно пространство, отговор към необявени ракетни опити по време на напрегнати дипломатични периоди, отговор към военни учения, грешно преведени или грешно предадени съобщения и други. Няколко от тези случаи се случват наистина по време на Студената война, но никой от тях не води до употребата на ядрено оръжие.Alan F. Philips, 20 Mishaps That Might Have Started Accidental Nuclear War Такива сценарии биват изобразявани и в популярната култура, като например във филма от 1964 г. Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба.
История 1940-те Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки
През последните етапи на Втората световна война през 1945 г. САЩ провежда ядрени атаки над японските градове Хирошима и Нагасаки, първата на 6 август 1945 г., а втората на 9 август 1945 г. Тези две събития са единствените случаи на използване на ядрено оръжие в бой.
В продължение на шест месеца преди атомните бомбардировки, 20-а въздушна армия на САЩ под командването на генерал Къртис Лемей провежда нископрофилни нападения със запалими бомби срещу японски градове. Най-тежката бомбардировка не е тази с атомните бомби, ами бомбардировката на Токио. През нощта на 9 срещу 10 март 1945 г. 334 броя Boeing B-29 Superfortress пускат общо 381 300 бомби с тегло 1783 тона. Няколко часа след нападението е изчислено, че са убити около 100 000 души, а 41 km2 и 267 000 сгради от града са разрушени.
Към края на юни 1945 г. САЩ приключват с битката за Окинава (на цената на 260 000 души, от които 150 000 – цивилни) и се изправят пред изпитанието на нахлуят на главните японски острови в хода на операция „Даунфол“. Основавайки се на жертвите от предходните тихоокеански кампании, американските командири изчисляват, че между 50 000 и 500 000 американски войници ще загинат и поне 600 000 – 1 000 000 други ще бъдат ранени при нахлуване на главните японски острови. Американският президент Хари Труман осъзнава, че не може да си позволи такъв брой на жертвите.
На 26 юли 1945 г. САЩ, Великобритания и Република Китай издават Потсдамската декларация, която призовава за безусловна капитулация от страна на Япония. Според нея, ако Япония не се предаде, ще трябва да се изправи пред „бързо и пълно унищожение“. Японското правителство игнорира ултиматума, изпращайки съобщение, че няма да се предаде. В отговор на отказа, Труман упълномощава пускането на атомните бомби. По време на използването им са налични само две атомни бомби и макар още няколко да са в процес на създаване в САЩ, третата бомба е нямало да бъде налична за бой до септември.
На 6 август 1945 г. ураниевата атомна бомба „Малчугана“ () е детонирана над Хирошима с енергията на около 15 килотона, унищожавайки близо 50 000 сграда (включително щаб-квартирата на японските Второ командване и Пета дивизия) и убивайки около 70 000 души, от които 20 000 японски войници и 20 000 корейски работници.Adams, S. & Crawford, A. 2000. World War II. First edition. Printed in association with the Imperial War Museum. Eyewitness Books series. New York, Doring Kindersley Limited Три дни по-късно, на 9 август, плутониевата атомна бомба „Дебелака“ () е използвана срещу град Нагасаки, като взривът се равнява на 20 килотона и унищожава 60% от града и убива около 35 000 души, от които 23 200 – 28 200 японски работници, 2000 корейски работници и 150 японски войници. Щетите по промишлеността на Нагасаки са големи, отчасти поради неволното уцелване на промишлената зона, като 68%-80% от промишленото производство е унищожено.
Шест дни след нападенията над Нагасаки, Япония обявява капитулацията си на 15 август 1945 г. Двете ядрени бомбардировки водят, отчасти, до приемането на Трите не-ядрени принципа, които забраняват на страната развиването на ядрени оръжия.
След атомните бомбардировки
Веднага след атомните бомбардировки на Япония, статутът на атомните оръжия не е ясен в международните и военните отношения. Вероятно, САЩ са се надявали ядреното оръжие да накара Съветския съюз да премести наземните си войски от Източна Европа и да принуди Сталин да прави отстъпки. Под управлението на Сталин, СССР следва своите собствени атомни възможности чрез комбинация от научни изследвания и шпионаж на американската програма. Съветите вярват, че американците, със своя ограничен ядрен арсенал, не биха се спуснали в нова война, а американците не са убедени, че ще предотвратят съветско поглъщане на Европа, въпреки ядреното си превъзходство.
В САЩ пълномощието за разработване и производство на ядрени оръжия е отнето от военните и е поставено под гражданския контрол на Комисията по атомна енергия на САЩ. Това решение е отражение на разбирането, че ядрените оръжия представляват нов риск и предимство, които са отделни от всяка военна технология по това време. По това време САЩ поддържа стратегическа сила от бомбардировачи B-36 Peacemaker. Те считат, че заплахата от ядрена война би възпряла всякакъв удар срещу САЩ.
На 29 август 1949 г. Съветския съюз тества първото си ядрено оръжие, РДС-1, на полигона Семипалатинск в Казахската ССР. Американските учени от проекта „Манхатън“ вече са предупредили, че след известно време СССР със сигурност ще разработи ядрен потенциал самостоятелно. Въпреки това, ефектът от военното планиране в САЩ е драматично, най-вече защото американските военни стратези не очакват съветите да „наваксат“ толкова бързо. Уви, по това време те още не са открили мащабния съветски ядрен шпионаж в Лос Аламос, най-значимият от който е провеждан от теоретичния физик Клаус Фукс. Първата съветска бомба притежава известни сходство с „Дебелака“ на американците. През същата година САЩ изготвя план за отговор на евентуална ядрена война със СССР в т.нар. операция „Дропшот“.
Със счупването на монопола над ядрената технология, световното ядрено разпространение се ускорява. Великобритания тества първата си атомна бомба през 1952 г. и бива последвана от Франция през 1960 г. и от Китай през 1964 г. Макар много по-малки от арсеналите на САЩ и СССР, ядрените резерви на Западна Европа са фактор при стратегическото планиране по време на Студената война. Свръхсекретен документ на Британските ВВС, изготвен за правителството на Великобритания през 1959 г., оценява, че британските атомни бомбардировачи са способни да унищожат ключови градове и военни цели в Съветския съюз с приблизително 16 милиона жертви.
1950-те