Кала̀чкото възвишение () е ниско възвишение в южната част на Източноевропейската равнина, разположено на територията на Воронежка, Волгоградска и Ростовска област в Русия.
Простира се покрай левия бряг на река Дон, между неговите леви притоци Битюг и Хопьор. Максимална височина 239 m (), в крайната северозападна част на Волгоградска област, Урюпински район. «Большая Советская Энциклопедия» – Калачская возвышеность, т. 11, стр. 195
Изградено е от горнокредни (креда, мергели) и палеогенски (глини, пясъци, пясъчници) седименти, препокрити с ледникови и пясъчно-глинести льосовидни наслаги. Повърхността му е силно разчленена от долини, оврази и суходолия. Основните реки са левите притоци на Дон – Осеред, Толучеевка, Песковатка. Покрито е с обикновени и южни черноземни почви. Тук-таме са се съхранили отделни горски масиви. Степите са разорани и се използват основно за отглеждане на зърнени култури: пшеница, ръж, просо, слънчоглед.
Топографска карта
Източници
Категория:Възвишения в Ростовска област Категория:География на Волгоградска област Категория:География на Воронежка област Категория:Възвишения в Русия