Националният археологически музей в Неапол (), известен също с акронима MANN, бивш Кралски музей на Бурбоните и Национален музей, е археологически музей, сред най-значимите музеи в Неапол, Италия.
С най-богатото и ценно наследство на произведения на изкуството и артефакти от археологически интерес в Италия, той е нареждан сред най-важните археологически музеи в света, както и като най-важен по историята на Древен Рим. Има обща изложбена площ от 12 650 m2.
Сградата, в която се помещава, е бившата сграда на Кралския университет (Палацо дели Студи), построена през 1585 г. за нуждите на кавалерията. Сградата има определено архитектурно значение, тъй като е един от най-впечатляващите монументални дворци в Неапол. Тя е построен в района на древен некропол на гръцкия Неаполис – некрополът на Света Тереза.
Музеят се състои от три основни сектораː Колекция „Фарнезе“ съставена от археологически находки, намерени в Рим и околностите, Колекция „Помпей“, съставена от археологически находки, произхождащи от района на градовете Помпей, Херкулан и Стабия, затрупани през 79 г. от изригването на вулкана Везувий, която е предимно част от колекцията на Бурбоните, и Египетска колекция, която по значение се нарежда на трето място в света след тези на Египетския музей в Кайро и на Египетския музей в Торино. Тези три основни сектора, както и други в музея, се състоят от частни колекции, придобити или дарени на града през цялата му история, като например в допълнение към гореспоменатите колекции „Фарнезе“ и „Бурбони“, трябва да се добавят и колекциите „Борджия“, „Сантаджело“, „Стивънс“, „Спинели“ и други.
Важното възстановяване и обновяване на сградата, започнато през 2012 г., позволява реализирането на глобална реорганизация на колекциите в съответствие с новите изложбени критерии, което позволява на колекции, които не са били изложени в продължение на десетилетия, да намерят постоянно място в музея. Експонати, с десетилетия изпълващи депозита на музея, като секцията Магна Греция, секцията „Куме“, съставена от гръцки вази, са три пъти повече от тези, които са изложени, като заемат три нива от в сутерена на сградата и едно на тавана.
През 2005 г. към музея е открита и секция „Стационе Неаполис“. В нейните малки помещения са изложени археологични находки, произлизащи от изкопите за тунелите на градското метро.
История
XVI век: Сграда за нуждите на кавалерията Строителството на сградата започва през 1586 г. като сграда за нуждите на кавалерията. Изградена е непосредствено до градската стена на Неапол, която е минавала там, където в наши дни се намират арките на Галерия „Принц на Неапол“. Сградата на кавалерията е била много по-малка от сегашната музейна сграда, а основният ѝ вход е бил от запад, на улица „Санта Тереза дей Скалци“, където и в наши дни се виждат част от стената и двете базалтови колони на входа. Работата по строителството е продължителна и бавна поради липсата на вода в района.
XVII век: Кралски университет През 1612 г. вицекралят на Неапол дон Педро Фернандес де Кастро Андраде и Португал решава да прехвърли в недовършената сграда Неаполитанския кралски университет, намиращ се в манастира „Сан Доменико Маджоре“, където от 1269 г. преподава Тома Аквински, а в края на XVI век учат Джордано Бруно и Томазо Кампанела. Реконструкцията е възложена на архитекта Джулио Чезаре Фонтана, като в плана на сградата са включен голям централен атриум, който да се отваря на юг (сегашният основен вход), затворен в дъното от голяма апсидна зала, предназначена за тържествени срещи и осветена от някои големи прозорци, а над атриума да бъде разположена голяма зала за библиотеката, симетрично разположени два четириъгълни двора, заобиколени от аркади, в които да се отворят различните аули.
XVIII век: Кралски музей на Бурбоните
През 1738 г. Карлос III де Бурбон полага основния камък на Кралския дворец „Каподимонте“, за да го превърне в музей, който съхранява картините от Колекция „Фарнезе“, наследена от майка му Изабела Фарнезе.. Малко по-късно изложбените зали на музея „Ерколанезе“ в двореца в Портичи се оказват недостатъчни, за да поберат големия брой картини, мозайки, скулптури и обзавеждане, идващи от археологическите разкопки на Помпей, Херкулан и Стабия, и опасни за безопасността на експонатите, застрашени от изригванията на Везувий, както се случва през 1767 г.. Поради това през 1777 г. новият владетел Фердинанд IV решава да събере не само основните културни институции на Неапол, но и всички художествени колекции, принадлежащи на Бурбоните, в един единствен музей.. Изборът пада върху Палацо дели Студи, освободен от университета, който е преместен в бившия йезуитски колеж „Каза дел Салваторе“.: работата по адаптирането и разширяването на двореца, който вече приютява някои статуи, намерени във Флегрейските полета. от 1613 г., са поверени на Фердинандо Фуга., който се грижи за тях до смъртта си през 1782 г.; впоследствие са поверени на Помпео Скиантарели. Фердинанд IV решава да прехвърли в освободената сграда Музей „Херкулан“ от двореца в Портичи, Музея „Фарнезе“ от двореца „Каподимонте“, както и Библиотеката и Школата за изящни изкуства. Проектът е предвиждал ясно разделение между различните ядра в музея: Музеят „Херкулан“ около западния двор на приземния етаж и Музеят „Фарнезе“ в източния двор, докато помещенията на приземния етаж са били предназначени от едната страна за библиотекаря и за зала за реставрация, а от другата – за академиите. Големият салон на първия етаж е бил предназначен за библиотеката.
През 1787 г. колекциите на Бурбоните са обогатени със статуи, пренесени в Неапол от Палацо Фарнезе в Рим и от другите резиденции на семейството от Фердинанд, въпреки че е забранено както от законите на Папската държава, така и от волята на Алесандро Фарнезе младши. Всъщност между 1786 и 1788 г. Фердинанд IV успява, въпреки протестите и опозицията на папа Пий VI, да прехвърли от Рим в Неапол богатата и важна Колекция „Фарнезе“ с антики, наследени от баба му Изабела Фарнезе, което прехвърляне изисква проект за разширяване на музея.
През френското десетилетие (1806 – 1815) започва прехвърлянето на творбите: през 1805 г. е ред на тези от Портичи,. докато през 1806 г. идва ред на картините от Каподимонте. През 1807 г. Жозеф Бонапарт назначава Микеле Ардити. за първи директор на музея.. През 1808 г. прехвърлянето от Портичи продължава, особено на мраморни и бронзови предмети.
През 1816 г. Фердинанд IV се връща в Неапол, вече като Фердинанд I де Бурбон, крал на Двете Сицилии. С реставрацията на Бурбоните Кралският музей на Бурбоните е официално открит от него на 22 февруари 1816 г.: за случая Антонио Канова създава статуя, посветена на краля, поставена в ниша на монументалното стълбище.. Също така продължава работата по разширяване на колекциите с придобиването на тази на кралица Каролина Бонапарт през 1816 г.. и тази на Борджия през 1817 г.., включително египетски антики; през същата година произведенията, които Бурбоните са прехвърлили в Сицилия през френското десетилетие, се завръщат от Палермо.. През 1819 г. Ардити създава Тайния кабинет, където се намират картините и скулптурите с еротичен характер, видими само с разрешение. Между 1820 и 1821 г. залите са реорганизирани. През 1826 г. прехвърлянията от Портичи са завършени,. докато между 1827 и 1828 г. са завършени работите по разширяването на сградата и реорганизацията на колекциите,. в които участват както архитектът Пиетро Бианки, така и Винченцо Камучини, последният нает главно в реорганизацията на картините. Камучини изпълнява желанието на крал Карл да види стенописите от Помпей, поставени рамо до рамо с картините от Колекция „Фарнезе“.
Големият брой произведения на изкуството незабавно предизвика насищане на пространствата: така Академията за изящни изкуства е преместена в друго крило на сградата, позволявайки древните картини да бъдат изложени на приземния етаж, в някои среди на южната страна.. На гравюра от времето на Рафаело Морген е възможно да се види как стените са изцяло покрити с рисунки от няколко сантиметра над пода до височина от два метра..
Национален музей
На 17 март 1861 г. е обявено Обединението на Италия. Същата година музеят става собственост на Държавата и приема името „Национален музей“.. Статуята на Фердинанд I, която е поставена на стълбището, е премахната: тя е преместена на първоначалното си място през 1997 г. Освен това Александър Дюма-баща, назначен за директор директно от Джузепе Гарибалди, отваря Тайния кабинет за обществеността, предизвиквайки възмущение и недоволство сред посетителите.. Между 1863 и 1873 г., с Джузепе Фиорели като директор, има реорганизация на колекциите.. Поради непрекъснатото нарастване на книгите, археологическите находки и произведенията на изкуството, за които пространството в музея на недостатъчно, между 1862 и 1864 г. се стига до решение да бъдат преместени академиите, като за целта са намерени други сгради в града. Така най-старият университет в света – Неаполитанският университет „Федерико II“, създаден на 5 юни 1224 г. от Фридрих II, и Академията за изящни изкуства в Неапол, създадена 1752 г. от Карлос III, намират своите настоящи сгради.
През 1888 г. граф Едуардо Лукези Пали дарява на Държавата своята богата и скъпа драматична библиотека, както и музикален архив, при условие че не напускат Неапол и че не бъдат разчленявани. През 1892 г. министър Паоло Бозели отделя зали 83, 84 и 85 за дарението на графа. Графът със свои средства реконструира залите, изографисва тавана и пренася дарението си в сградата на музея. Въпреки всичко, поради липса на пространство, през 1925 г. библиотеката, дарена от графа, е преместена с министерска заповед в Националната библиотека, намираща се в Кралския дворец в Неапол.
Между 1901 г. и 1904 г. се провеждат други пренареждания с Еторе Паис,. характеризиращи се с доста противоречия.. През 1924 г. Амедео Маюри е назначен за директор: през 1925 г. Националната библиотека е преместена в Кралския дворец, освобождавайки места, където могат да бъдат изложени помпейските колекции.
Сградата на музея почти не е засегната от бомбардировките в района между 1940 и 1943 г., със сигурност благодарение на специално боядисания за целта покрив, което прави невъзможно идентифицирането на целта. Въпреки предпазните мерки нацистите опитват да превземат музея, но археологът Амедео Маюри с риск за живота успява да спаси сградата. Във върховата фаза на войната, когато за четирите дни Неапол, единствен в Европа, се освобождава от нацистите само със собствени сили, защитата на музея се дължи единствено на Маюри, който се барикадира в музея и осуетява достъпа до него.
Национален археологически музей След края на Втората световна война възстановяването на музея е дълго и трудно. Статуите са затрупани под чували пълни с пясък, картините опаковани в каси, ценните малки предмети изпратени във Ватикана, Рим, a някои от картините, откраднати от нацистите и скрити в Залцбург, са върнати през 1947 г. Всичкото това национално богатство трябва да бъде разопаковано, почистено, реставрирано и изложено отново. Чак през 1953 г. всички експонати от музея са готови, за да бъдат изложени. Благодарение на фондовете на Каса дел Медзоджорно. е завършен Националният музей „Каподимонте“, в който картините от Колекция „Фарнезе“ се завръщат от 1957 г.. – годината, в която музеят отново променя името си на Национален археологически музей.. Опразнените зали са попълнени с множество археологически находки, изнесени от складовете, и музеят става само археологически.
В продължение на няколко години е проведена усилена работа, за да се подобри оформлението на всички колекции с цел музеят да бъде напълно подреден, приличен и използваем за Oлимпиадата през 1960 г. – събитие, което ще привлече много посетители.
През всичките тези години на подреждане и оформление на музея паралелно е извършвана и друга дейност, невидима за посетителя, но изключително важна, а именно описване на инвентара, както изложения, така и този в депозитите.