Александър (Ацо) Василев Караманов е югославски комунистически партизанин и български поет.Билјана Богданоска, „Ацо Караманов – живот и творештво“, makedonskijazik.mk. Посетен на 7 октомври 2017.
Биография Александър е роден през 1927 година в град Радовиш, тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци, като най-голямото дете в семейството на Васил и София Караманови. Когато е само на три месеца, семейството напуска родното му място. Поради работата на баща му се местят първо в Белград, а след това се установяват в селото Велико Ораше в околностите на Смедерево. Там той завършва основното си образование и се проявява неговата ранна любов към литературата. Той написва първите си стихове във втори клас, т.е. на 9-годишна възраст. Осъзнавайки таланта на Караманов, неговият учител го подтиква да продължи в прогимназията в Смедерево.
По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година, когато е установено българското управление в Македония, баща му получава работа в Скопие. В 1941 година Ацо се записва в Първа мъжка гимназия в Скопие, където продължава образованието си. По-късно той се присъединява към Съюза на комунистическата младеж на Югославия. В края на май 1944 година семейството се премества обратно в Радовиш.
На 5 септември 1944 година Съветският съюз обявява война на Царство България, а българските войски получават заповед за изтегляне към старите граници на Царството. Същия ден той се присъединява към Титовите партизани, като влиза в четвърти батальон на Четвърта македонска ударна бригада. На 17 септември е преместен в Тринадесета македонска ударна бригада в рамките на Петдесета македонска дивизия на НОВЮ. Умира от раните си, получени при изпълнение на разузнавателна акция на германски части през нощта на 9 срещу 10 октомври 1944 година край Берово.
Творчество Творчеството на Караманов е писано на сърбо-хърватски и основно на български език. Част от него не е преведена на македонски, поради изразените вътре пробългарски тежнения на автора. Според изследване на доц. д-р Александър Йорданов, в македонските архиви се съхраняват непубликувани текстове на поета, посветени на национални герои от българската история, свидетелстващи за неговата национална идентичност.„Македонски академик избяга от дебат, заради техен поет, възпял български национални герои. Съседите крият повече от 70 години архиви доказващи българско самосъзнание“, www.faktor.bg, 6 октомври 2017. Посетен на 7 октомври 2017.
В чест на Караманов в родния му Радовиш се провежда ежегоден поетичен фестивал „Караманови средби“.
Външни препратки Александър Йорданов за книгата „Непознатият Александър Караманов (Поезия, есета, дневник)“, „Денят започва с култура“, 24 април 2018 г., БНТ. Посетен на 25 април 2018 г. "Псалом", "Моят роден край", "Бежанци", "Народът" - четири стихотворения на Караманов, публикувани в "Непознатият Александър Караманов (Поезия, есета, дневник)", София, 2017 година
Бележки
Категория:Северномакедонски поети Категория:Български писатели от Македония Категория:Партизани от Четвърта македонска ударна бригада Категория:Партизани от Тринадесета македонска ударна бригада Категория:Загинали през Втората световна война Категория:Родени в Радовиш Категория:Починали в Берово